Г ермания, Италия, Турция, Япония – прогнозите за икономиката в тези страни не са добри. А тъкмо те внасят огромни количества руски газ и петрол. Как това ще се отрази на руската икономика, отговаря „Дойче веле” (Deutsche Welle)
Икономическият ръст в Европа и Азия - тоест по двете най-важните направления на руския износ, се забавя. „Дългогодишният подем в германската икономика приключи”, гласи основният извод в представения на 4 април в Берлин доклад на 5 германски икономически института. Азиатската банка за развитие също публикува доклад за икономическите показатели в Азиатско-Тихоокеанския регион. Според нейния анализ, икономическият ръст в региона намалява за втора поредна година. Банката прогнозира забавяне и през 2019 г.
В Германия рецесия все пак не се очаква.
Но пет германски икономически института прогнозират ръст на брутния вътрешен продукт от едва 0,8 процента за 2019 година. Само преди шест месеца експертите очакваха най-голямата икономика в Европа да нарасне с 1,9 на сто. Какво ще означава това за Русия? Германия е най-важният европейски пазар за доставки на руски природен газ и голям купувач на петрол и каменни въглища.
Положителното в доклада е, че не се очаква „ясно изразена рецесия в Германия” - т.е. икономическа криза със съпътстващи ефекти като значително съкращаване на производството и закриване на работни места. Така че няма опасност търсенето на руски енергоносители и суровини за химическата промишленост да намалее драстично. Много по-сериозен проблем за „Газпром” е необичайно топлата отминала зима в Германия и големите запаси на газ, натрупани в германските хранилища.
Италия е вторият най-голям клиент на „Газпром” в ЕС
и крупен купувач на руски петрол. Тя вече се намира в рецесия. Въпреки това италианското правителство, което разработи програма за насърчаване на икономиката, разчита на икономически ръст от 0,3 до 0,4 процента. Пакетът от мерки предвижда данъчни облекчения за бизнеса и инвеститорите. По-скоро обаче това ще доведе до ново намаляване на бюджетните приходи и до рязко изостряне на дълговите проблеми на страната, чиято задлъжнялост е най-голямата в еврозоната. При това положение търсенето на руски газ, който „Газпром” се кани да транспортира транзитно по бъдещия тръбопровод „Северен поток 2” през Германия, Чехия и Австрия, в най-добрия случай ще остане на същото ниво, или ще се понижи, но с малко.
Сред петте най-важни търговски партньора на Русия е и Турция като втори по големина клиент на „Газпром” след Германия, втори по значение купувач на руско зърно и един от най-големите вносители на петрол. По всичко личи, че през 2019 година Турция няма да може купува толкова активно руски стоки, както досега. След цяло десетилетие на бурен икономически подем, турската икономика е затънала в тежка криза. През третото тримесечие на 2018 година БВП на страната намаля с 1,6%.
Една от основните причини за кризата в Турция е девалвацията на турската лира
през лятото на миналата година. Тя доведе до инфлация от над 20% и бягство на чуждестранен капитал от страната. В много отношения това развитие е свързано с изострящия се конфликт между Анкара и Вашингтон по повод намеренията на турския президент Ердоган да закупи руски ракетни установки С-400. Инвеститорите се опасяват от нови санкции на Вашингтон и по-нататъшно влошаване на отношенията със Запада.
Става така, че доставките на руска военна техника, значителна част от които се заплаща с помощта на валутни кредити от Москва, ускорява девалвацията на турската лира. Това пък намалява търсенето на всички други руски стоки, тъй като необходимата за покупките валута се оказва твърде скъпа за турските вносители.
Рецесията в Япония няма как да не безпокои „Газпром”.
Основната причина за забавения ръст на световната икономика е намаляването на растежа в Азиатско-Тихоокеанския регион. Според оценките на Азиатската банка за развитие, която следи икономическата ситуация в 45 държави, темповете на икономически растеж в региона са спаднали от 6,2 на сто през 2017 до 5,9% през миналата година.
Тенденцията за тази и следващата година също е негативна. Това развитие е свързано преди всичко със ситуацията в двете най-големи икономики на региона – тези на Китай и Япония. Китайският БВП расте с над 6%, но се забавя в резултат на редица насложили се вътрешни проблеми, както и от търговската война със САЩ.
А Япония е на път да се окаже на ръба на рецесията. За това говори продължаващото вече три месеца значително съкращаване на износа, както и на вноса. Тази тенденция не може да не безпокои руската газова индустрия най-малко по две причини.
Първо, защото Япония съкращава вноса на енергоносители, а страната е основен клиент на новия отрасъл в руската икономика - производството на втечнен газ. Намаляването на търсенето в Япония понижава традиционно високите азиатски цени на втечнения газ, в резултат на което за конкурентите на „Газпром” от Катар и САЩ възниква благоприятна ситуация, включително и на европейския пазар.
Прогнозираното забавяне на икономическия ръст в Азиатско-Тихоокеанския регион означава, че Русия едва ли би могла да разчита на увеличаване на износа на енергоносители и на други стоки на изгодни за нея цени.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
