Е сента е особено напрегната около Ивицата Газа. Редица от събития, включващи взаимен обстрел, въздушни удари и дипломатически маневри, белязаха палестинци и израелци през последните седмици, пише Руслан Трад в анализ за Vesti.bg.
Световните наблюдатели изтръпваха при всяка новина за ескалация, а Израел няколко пъти беше на прага да поведе нова война срещу Газа, но при всички тези случаи не прекрачи границата. Вместо това, израелската армия реши да бомбардира райони в Газа с идеята да притисне Хамас и така да постигне споразумение за спиране на огъня.
Една от причините Израел да внимава толкова с Хамас в Газа, е притеснението от север, където е границата с Ливан и позициите на Хизбулла. Според израелски експерти, именно това е една от причините премиерът Нетаняху да търси постигане на примирие в Газа.
Един от главните проблеми със северната граница – наричана от Израел „Северен фронт“ – е възможността да се загуби възможност за извършване на военни операции срещу Хизбулла. През последните години,
израелската армия експлоатира нестабилността в арабските си съседи, за да разшири офанзивните си действия,
повечето от които извършени под секрет.
Чрез стотици въздушни удари и специални операции, най-вече на територията на Сирия и Ливан, израелската армия и разузнаване правеха всичко възможно, за да намалят възможността Хизбулла да увеличи своя арсенал.
В Сирия и Ливан, операциите бяха насочени най-вече срещу пътищата за доставки на подобрено оръжие и техника за Хизбулла. През последната година беше добавена нова задача – да бъде възпирано военното присъствие на Иран в Сирия. Кампанията срещу Иран достигна своята кулминация в инцидентите между иранската Революционна гвардия и израелската армия миналата зима и пролет.
Стабилизирането на режима на Асад промени ситуацията.
Дали Русия е все още ядосана за сваления шпионски самолет (свален от сирийски огън по погрешка по време на израелски удари в Латакия) преди два месеца или просто се възползва от ситуацията, за да наложи нови правила, резултатът е един и същ. Израел не е спрял напълно с ударите в Сирия – най-малко два бяха извършени след свалянето на руския самолет – но е ясно, че Русия прави нещата по-трудни.
Дори тежката среща между Нетаняху и Путин в Париж, инициирана главно от израелска страна, не разреши кризата между двете страни, които традиционно са в добри отношения. Нещо повече, Путин заяви, че не планира скоро да се види с израелския си колега.
Русия показа ясно на Израел, че досегашното статукво си е отишло.
Въздушните удари на израелската армия не бяха проблем за Кремъл, въпреки че те поразяваха цели на съюзник на Русия в Сирия – Иран. Но тези удари вече пречат на основната политическа цел на Путин в Сирия, а именно оцеляването на режима на Асад, чието правителство ще защитава икономическите и геополитически интереси на Русия.
Промяната в отношението е видимо не само по политическия тон между лидерите на Израел и Русия, но и на терен. Горещата линия за координация между военновъздушните сили на двете страни с използва все по-рядко и няколко пъти се стигна до конфронтиращи събития между самолети.
Проблем има и в Ливан, където е т.нар. „Северен фронт“ на Израел. В своята реч пред ООН през септември, Нетаняху предупреди срещу всеки опит на Иран и Хизбулла да бъде създадена инфраструктура за производство на ракети в Бейрут. Тъй като израелската армия често атакуваше конвоите с части за ракети, изпращани от Иран за Хизбулла, очевидно Техеран взе решение да скъси разстоянието между производител и клиент, като увеличи усилията си да създаде фабрики за такива части в самия Ливан.
Въпреки усилията на ливанските дипломати да смекчат напрежението и да спестят избухването на сблъсък между Иран и Израел на ливанска територия, засега няма сигнали Хизбулла да са се отказали от плановете си за увеличаване на бойния арсенал.
Това, което е
още по-притеснително за Израел е демонстрацията на увеличен интерес от страна на Путин към събитията в Ливан.
Израелската армия разработи няколко плана за възможно развитие на събитията, като в най-лошия сценарий за Нетаняху, противовъздушният чадър, който руснаците разпънаха над Северозападна Сирия, ще бъде разширен до съседен Ливан. Всичко това би затруднило още повече постигането на израелските стратегически цели в района.
Според арабската преса, Израел не е извършвал въздушни удари на територията на Ливан от февруари 2014 г., когато военновъздушните сили поразиха конвой, пресичащ границата със Сирия. Тогава Хизбулла отговори със серия от атаки в района на Голанските възвишения.
Да играеш на котка и мишка с Хизбулла е едно нещо. Да опитваш да разбереш какво иска Путин в Сирия и вероятно в Ливан, където Хизбулла разработва свои оръжия, е нещо съвсем друго. Това е много по-различна по сложност задача. Нетаняху тепърва ще трябва да търси начини или да заобиколи новите препятствия, ако иска да постигне целите си, или да наблюдава коя страна ще избере Путин в сблъсъка с Иран.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
