Д оставянето на руските ракети С-300 беше извършено с впечатляваща бързина и логистика, само в рамките на две седмици от инцидента със сваления от сирийските правителствените сили руски разузнавателен самолет, за който Русия обвини Израел. Бяха нужни седем полета на масивния Ан-124, за да бъдат превозени новите ПВО системи от Мурманск през Ирак и Иран в Сирия. Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу обяви че С-300 са пристигнали успешно и до 20 октомври ще бъдат включени в съществуващата вече военновъздушна отбрана на Сирия.
Има множество въпроси за анализ около руските военни намерения, на които все още няма отговори. Тези С-300 най-новата версия на ракетите ли са? Ще има ли синхронизация между тях и по-старите ракети, с които разполагат силите на Асад? Колко всъщност са доставените батареи? Тъй като Русия вече оперира с много по-силните С-400, разположени в базата й в Хмеймим, няма ли да има проблеми с радарите и възникването на грешки? Ще видим ли разполагане и на нова военна техника и оборудване, които да направят режима на Асад по-независим?
Изненадващата бързина, с която руснаците действат също повдига много въпроси. Дори големи военни сили като Русия трябва да изчакат, докато тези системи бъдат подготвени – те не си лежат на пода в някоя база, готови за използване, а е нужно време, докато са готови за употреба. Няма как Кремъл да е отделил С-300 от проблемните зони, където се конкурира с НАТО, така че явно ракетите са взети от складове или са били използвани наскоро, за да могат да бъдат доставени така бързо на хиляди километри от Русия до Сирия.
И тук идва въпросът за момента, в който тези ракети са разположени в Сирия с подобна експедитивност.
Защо Москва бърза толкова?
В миналото Русия няколко пъти е споменавала за възможността да бъдат доставени С-300 на Сирия, но едва сега, когато беше свален Ил-20, Москва реши да действа решително под предлог, че ракетите ще затруднят израелските самолети да бомбардират цели на Иран и Хизбулла, както се случваше досега. Малко вероятно е обаче разполагането на С-300 да е наистина свързано с Израел, докато по-скоро има връзка с дългосрочното оставане на Русия в Сирия.
Военните анализатори са единни в мнението си, че С-300 няма да спрат Израел да бомбардира ирански цели в Сирия, но ще променят параметрите и стратегията на израелската армия. Израел има знанието, опита и оборудването как да се справи със С-300, но е важен фактът, че тези ракети ще представляват допълнителна защита, управлявана от руснаци. Именно заради това израелците ще се затруднят при ударите си, внимавайки да не поразят цел, на която са разположени и руски войници.
Пред Владимир Путин има и други възможни опции. В началото на месеца той отново заяви, че правителството на Асад е стабилизирано и всички чужди сили трябва да напуснат Сирия, но ако вярва, че Москва е изпълнила целите си и смята да се изтегли, защо ще рискува живота на още руски войници?
Краткият отговор е, че Путин не възнамерява скоро да се изтегля. Руската армия вече четири пъти заявява, че ще се изтегли от Сирия, само за да видим в последствие, че на мястото на около двеста напуснали войници са дошли четири пъти повече.
Да, режимът на Асад се чувства сигурен в Дамаск и възстанови поне официално контрола си върху немалка част от Сирия, но също така не може да игнорира паралелните войни, които се разгарят в момента около него. Не става дума само за сенчестия конфликт между Израел и Иран – Турция също е активен участник в Сирия и само сделката на Анкара с Русия за бунтовническата провинция Идлиб предотврати офанзивата, която Асад планираше там.
Споразумението за Идлиб влиза в сила на 15 октомври, но ситуацията изобщо не се е успокоила. Само преди дни сирийската държавна агенция САНА цитира Башар Асад, според който сделката за Идлиб е „само отлагане“ на офанзивата. Повече от ясно е, предвид политиката на режима и неговите военни цели, че битката за Идлиб ще се състои рано или късно, а това ще породи още един вътрешен конфликт. Под турска протекция е и голяма част от Северна Сирия, включително важни гранични пунктове, за които вече няколко пъти Москва претендира да бъдат предадени на сирийската армия, но без успех.
В Източна Сирия, на границата с Ирак, Русия и Асад трябва да внимават за други свои врагове с интереси в района. "Ислямска държава" се прегрупира. Джихадистите може и да са загубили голяма част от територията си около Мосул и Ракка, но все още разполагат с около 30 000 бойци в двете страни. В същото време, САЩ взеха решение да не изтеглят специалните си части, които работят с кюрдско-арабските Сирийски демократични сили по поречието на река Ефрат. Една голяма част на Сирия не е под контрола на Асад и неговите съюзници.
Путин, който се възползва майсторски от вакуума оставен от Обама в Сирия, за да подсигури своя клиент, едва ли ще направи грешката да излезе от Сирия и да създаде друг вакуум в силите.
Потенциалните последици от възможен вакуум бяха видени преди седмица, когато Иран изстреля без предупреждение към съюзника си, ракети към позиции в Източна Сирия, твърдейки, че атакува клетки на "Ислямска държава", отговорни за нападения в Иран и атентата в град Ахваз по време на военен парад, при който загинаха близо 20 души. Иран може да е съюзник на Русия в момента, но също така е и потенциален конкурент за контрол в Сирия.
Две натовски държави, САЩ и Турция, имат свои сили на терен, докато други две страни от Алианса - Франция и Великобритания - извършват въздушни удари по "Ислямска държава". Доставянето на С-300 е най-вече сигнал, че Путин изгражда дълготрайна стратегия за Русия и смята да затрудни всяка държава, която иска да установи своя зона на влияние в Сирия. С-300 нямат нищо общо със сваления Ил-20, нито с Израел, а с руските военни цели.
Службите в ЕС са в повишена готовност заради "Ислямска държава"
Ердоган и Путин могат да предизвикат нова ескалация в Сирия
Историческите сблъсъци между Иран, Турция и Русия влияят на политиката им в Сирия
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
