С ред страните членки на Европейския съюз най-много магистрали през 2020 г. е имала Испания, като общата им дължина се равнява на 15 773 километра. След нея се нареждат Германия (13 192 километра) и Франция (11 660 километра). Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.
Обявяват за национален обект автомагистралата между Русе и Велико Търново
Сред държавите, за които фигурират налични данни, най-малка обща дължина на магистралите са имали Естония (200 километра), Литва (400 километра), Словакия (521 километра) и Словения (616 километра).
България заема петата позиция сред страните с най-малка магистрална мрежа, като през 2020 г. тя е била 806 километра.
Шишков: Възстановено е строителството на първите три участъка на АМ "Хемус"
Данните на Евростат сочат още, че родната гъстота на магистралната мрежа е била 7 километра на всеки 1000 квадратни километра от територията на страната ни.
През 2020 г. най-малък сбор на дължината на магистралната мрежа, отнесен към всеки 1000 километра от територията на съответната държава, имат Норвегия (2 километра), Финландия (3 километра), Румъния (4 километра), Полша и Литва (по 6 километра във всяка). На другия край на скалата, държавите с най-гъста магистрална мрежа са Нидерландия (82 километра), Белгия (58 километра) и Германия (37 километра).
Бившият шеф на ДНСК: Правителството не предприе стъпки да се реши проблемът с АМ „Хемус“
Транспортното търсене е основен влияещ фактор за гъстотата на магистралната мрежа. Заради това тя е особено висока в градските и гъсто населените райони, индустриалните зони и около големите морски пристанища. Най-висока гъстота на магистралите в ЕС през 2020 г. са имали региони, разположени в Германия, Нидерландия, както и региона около унгарската столица - Будапеща.
Повечето европейски столици и големи градове са заобиколени от пръстен от магистрали, за да отговорят на голямото търсене на транспорт. Най-гъста мрежа през 2020 г. е имала Будапеща, със своите 120 километра магистрали на всеки 1000 квадратни километра, следвана от Виена (109 км. на 1000 кв. км.) и Мадрид (96 км. на 1000 кв. км.).
Размерите на регионите варират в ЕС, като някои столици са определени като региони, като Виена, докато други столици са части от по-голям регион, както Париж е част от региона Ил дьо Франс. В резултат на това малките столични региони в повечето случаи имат по-висока гъстота на магистрали в сравнение с по-големите региони, които включват столица. Например гъстотата на магистралата в малкия регион на Виена е по-висока от гъстотата на големия регион Ил дьо Франс, въпреки че Париж има по-голяма мрежа от магистрали от Виена.
В изследването не фигурират данни за Италия, Гърция, Малта, Люксембург.
