Т ретото десетилетие от XX в. започна с нова международна криза, в центъра на която е конфронтацията между отдавнашни антагонисти – САЩ и Иран.
Убийството на видния ирански военачалник Касем Солеймани фактически върна региона към времето и лозунгите на ислямската революция от 1979 г., запомнена с превземането на американското посолство в Техеран и заложническата криза, продължила 444 дни.
Днес, когато живеем уж в друга епоха, възниква силно усещане за дежа вю,
пише Сергей Строкан в коментар за руския вестник „Комерсант”.
Тръмп обяви какъв ще е отговорът на САЩ срещу Иран
Огромните дипломатически усилия от последните десетилетия, насочени към помиряване с Иран, бяха зачеркнати с ракетния удар на 3 януари, носещ всички белези на геополитическа борба без правила. След това окончателно се разбра: „режимът на аятоласите” си остава основният близкоизточен трън в петата за САЩ. Най-произраелският американски президент Доналд Тръмп само актуализира една задача, която никога не е изпадала от дневния ред – да бъде сменен режимът в Иран, подчертано недоброжелателен към Вашингтон.
А пуснатият от шишето дух на антиамериканските настроения сега може задълго да стане главна движеща сила в политиката на Техеран, както беше по времето на иранската революция и нейния износ в чужбина.
На прага на война: колко силна е армията на Иран
Клинчът между САЩ и Иран, които вече си разчистват сметките на чужд терен – в трети страни, по-специално в Ирак, създава не само
нови рискове за сигурността, но и нови условия, определящи кой кой е в близкоизточната политика.
Една от последиците може да е нарастването на ролята на Русия в региона – федерацията ще не ще се превръща в основния облагодетелстван от американско-иранската конфронтация. Влиянието на Москва ще расте поради редица фактори.
Първо, Русия единствена сред световните сили разполага с достатъчно лостове, за да води все нови рундове от тъй необходимата днес спешна многостранна дипломация с участието на ключови световни и регионални играчи. Много символично е, че за първата си за тази година обиколка в чужбина руският президент Владимир Путин избра Близкия изток – посети отначало Дамаск, а след това Истанбул. След преговори с Реджеп Тайип Ердоган двамата президенти „твърдо се изказаха за решаване на всички проблеми в зоната на Персийския залив и в региона като цяло единствено с мирни методи и според нормите на международното право”.
Иран атакува с ракети бази на САЩ, постави условия
Още на 11 януари впрочем близкоизточната тема неизбежно ще изплува на преговорите между Владимир Путин и германския канцлер Ангела Меркел в Москва. И докато за европейските съюзници на САЩ остават само ролите на статисти, както и за Китай – поначало страна без особено влияние в региона, ролята на Русия може да стане принципно различна.
При положение че Вашингтон и Техеран ще бъдат принудени да залагат на изостряне, за да не си развалят имиджа,
ролята на „кризисен мениджър” предстои да бъде поета именно от Москва.
САЩ убиха генерал – герой за Иран
Второ, противопоставянето между САЩ и Иран – основни конкуренти на Русия в борбата за влияние в Сирия и Близкия изток като цяло – им връзва ръцете и ги отвлича от други задачи. Няма как да се воюва еднакво ефективно на няколко фронта. Отслабвайки се взаимно, Вашингтон и Техеран видимо разширяват близкоизточния коридор от възможности за Москва, която засега успява да остане над схватката.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
