Вълни от мигранти тепърва ще има

Р азселванията по света, при които хора са принудени да напуснат родните си места, са нараснали в пъти от 1990-те насам, а само за последните пет години броят на бежанците достигна нива над тези от времето на Втората световна война.

Няколко причини се посочват най-често за това:

Конфликтите причиняват огромни бежански вълни. Страни като Сомалия и Афганистан, например, навлязоха в своето трето и съответно четвърто десетилетие на разрушителни войни, довели до смъртта на стотици хиляди и преместването на милиони.

Десетки мигранти изненадаха туристи на испански плаж

Мигрантите в Германия: Те живеят в чакане и в страх

Повече от ясно е, че колкото по-дълго продължава един конфликт, толкова повече нестабилност се създава за хората и те ще потърсят ново място, където да започнат живота си отначало.

В същото време, драматичните нови конфликти и военни зони допринасят за общата картина на нестабилност и неясно бъдеще. Докато фокусът от 2014 насам е върху Сирия, откъдето идват мнозинството от днешните бежанци в Европа, то Южен Судан, Йемен, Бурунди, Украйна и Централноафриканската република са държави, откъдето бягат хиляди, но без това да е така видимо отвън.

Към днешна дата, три са държавите, от които бягат най-много хора

заради конфликти през последните години. Над 5 милиона души са напуснали Сирия, 3 милиона - Афганистан, и 2 милиона - Сомалия.

Вътрешният конфликт в Колумбия принуди над 6 милиона да напуснат домовете си и да се заселят в други части на страната. В Сирия този брой е близо два пъти повече – над 11 милиона са вътрешноразселени. В Ирак над 5 милиона души са загубили домовете си и са потърсили спасение в съседни градове или провинции, както заради политиките на правителството в Багдад, така и заради боевете с Ислямска държава.

Breaking: 149,785 #migrants & #refugees arrived by sea to Europe. 2,826 dead/missing ➡️ https://t.co/NrTqBYkT2C pic.twitter.com/yh1dBnvulK

— IOM (@UNmigration) October 31, 2017

Но войните са само едната причина за бежанските вълни. Другата е климатът

От 2006 до 2011 г. големи части от Сирия попадат под ударите на невиждана от десетилетия суша. Това доведе до ръст на бедността и преселването на хора от провинцията към големите градски центрове, а това от своя страна – към нарастване на напрежението сред най-уязвимите части от населението, останали без сигурен достъп до храна и приходи.

В книгата си „Убийството на една революция“ описвам как възникват някои от бунтовническите фракции и как пренаселените предградия на столицата Дамаск и град Алепо, в допълнение към неадекватни правителствени реформи, довеждат до това цели райони да попаднат в цикъла на бедността и безработицата.

Тези фактори причиняват разселването на 2 милиона души още преди да избухне гражданската война. Когато започват военните действия и страната се разделя на бунтовнически и правителствени райони, тези фактори допринасят за последвалата криза.

Един от резултатите е този бежански поток към Европа, на който станахме свидетели през 2013-2014 г. и който политическите партии използваха, за да спечелят подкрепа.

Германия отпраща имигрантите чрез уебсайт

ЕС е дал убежище на два пъти повече мигранти през 2016

Според изследванията, примерът от Сирия може да се види в поне 1/3 от света

В Близкия изток и Африка климатичните промени вече засегнаха огромни площи, а това довежда до бедствия като наводнения и суша. Земите с посеви се превръщат в пустиня, а горещите вълни убиват добитъка, от който зависят милиони хора. В резултата – фермери, скотовъдци и риболовци се преселват към по-плодородни райони или напускат като цяло държавата, в която живеят.

Бунтът в Тунис, например, избухна именно насред социална и икономическа криза, в която цените на основни продукти се покачиха драстично. Това, което местните хора не можеха да знаят е, че цените се качват в резултат на суша и регулацията от страна на най-големите компании, разчитащи именно на порочни лидери и режими.

Климатичните промени довеждат и до конфликти. Не е нужно да говорим дори за най-видимите по новинарските емисии сблъсъци: т.нар. „водни конфликти“, в които не само милиции, но и цели държави оспорват контрола върху речните корита, се превръщат все повече във фактор, застрашаващ международната сигурност. Египет и Еритрея вече знаят това от собствен опит.

Ако досега политиците в Европа и САЩ говореха само за екстремизма, като причинител на бежански вълни (а това не е така),

какво да очакваме, когато водата в цели райони свърши, храната не достига до нуждаещите се, а отделни групи започнат да се бият за оцеляване?

Анализаторите по сигурност и учени отдавна предупреждават за ефекта от климатичните промени и последствията им. Често се дава за пример района на Сахел. Там все повече ферми опустяват заради сушата, а Сахара разширява територията си към райони, които до скоро са оцелявали дори с малкото налично количество дъжд. Постепенно намалява питейната вода и достъпът до храна, а това води до миграция. Заради бюрокрация или нежелание на местните власти, хуманитарните помощи са спирани.

Досега афганистанските и сирийските бежанци бяха основна тема в Европа, но

скоро бягащите от Африка ще ги последват

Никой от тези хора не взима багажа си, казвайки си, че очаква да се повиши нивото на газовете – те просто усещат бедността, сушата и липсата на ресурси. Стената, която европейските държави изградиха с милиони евро в лицето на режима на Кадафи, падна, и днес крайбрежието на Средиземно море представлява отправен пункт към спасителната Европа. Десетилетията репресии от страна на Кадафи само утежниха ситуацията, подобна на тази в Сирия.

Докато европейците обсъждат какво да правят с бежанските вълни, все по-често сред международната общност се търсят начини за стабилизиране на районите, от които идват хората. Не е достатъчно само да се говори за безкрайните конфликти, а и за това как да се инвестира, за да се приспособим към новите условия. Това означава да се обърне сериозно внимание на климатичните промени, които са сред основните причини за възникване на конфликти, макар и хората по места да не осъзнават веднага това.

Междувременно, в Африка ситуацията става по-тежка. Последните изследвания показват, че до 30-40 години над 200 милиона души ще останат без постоянен достъп до храна. Температурата в района на Сахел ще нарасне с пет градуса до 2050 година, а населението ще е нараснало до 300 милиона. До края на века то ще е 600 милиона. Проблеми има и в Азия, където в Китай пустинните райони също нарастват за сметка на обработваемите площи.

Union africaine à l’ONU “En 2050 il y aura 200 millions de migrants dûs au Climat. Il faut créer une croissance durable” #climate #migration pic.twitter.com/e2xv0D2StO

— Vincent Jechoux (@vincentjechoux) October 19, 2017

Това са само част от предвижданията, разбира се. Ако бъдат взети адекватни мерки, кризата може да се избегне или поне последствията й да се сведат до минимум. 161 са държавите, които са свидетели на бедствия и миграция от 2008 г. насам – в това число и икономически развити държави като САЩ. От 2008 до 2013 г.

27 милиона души напускат годишно домовете си заради климатичните промени

През 2014 г. 350 000 души опитват да достигнат Европейския съюз, но този брой може да нарасне до 200 милиона, когато станем свидетели на пълния ефект от климатичните промени.

Междувременно лидери н развитите страни така и не намират волята да предприемат мерки срещу климатичните промени и последствията им в лицето на хуманитарните кризи по света. Границите стават все по-милитаризирани, а цели региона от земното кълбо се превръщат в пустинни зони, в които враждуващи групи се борят за оцеляване с малкото останали ресурси.