Сложната игра на Путин с Иран, "вечна дружба" няма

К онюнктурният съюз в Сирия и стремежът да се печели от частичното вдигане на антииранските санкции съвсем не означават, че Москва е направила вече стратегически завой към Техеран, колкото и да им се иска на аятолах Хаменей и на московските радетели за сближаване с иранците, пише Иван Преображенски в анализ за руското издание "Росбалт". Той разглежда обстолятелствата около скорошната визита на руския президент Владимир Путин в Техеран. 

Владимир Путин посети Техеран за участие в тристранна среща между лидерите на Азербайджан, Иран и Русия. Всъщност обаче азербайджанският ръководител Илхам Алиев изигра там ролята на прикритие. Присъствието му не позволи да се твърди, че става дума само за руско-ирански преговори на най-високо равнище. 

Затова нищо чудно, че след срещата Путин открои тъй старателно Каспийската тема. По думите му в тристранните преговори е обсъдено многострадалното споразумение за подялба на водоема, общ за Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан.

Защо Турция се хвърли в обятията на Путин

Идва ли Голямата война на САЩ в Близкия Изток

"Надявам се в най-близко време да приключим съгласуването на всички параметри, на договореностите, които предстои да се подпишат в най-близко време за каспийските проблеми, статута на Каспийско море", заяви оптимистично руският лидер след разговора с президентите на Иран и на Азербайджан - Хасан Рохани и Илхам Алиев.

Де факто обаче споразумението, по което се дискутира още от времето на Борис Елцин, е почти толкова далеч от подписване, колкото и в края на 90-те. Ако не и още по-далеч. Интересите на петте каспийски страни са прекалено разнопосочни.

Тъй че

тристранната среща на върха, особено в днешната външнополитическа ситуация, бе само предлог, за да пристигне Путин лично в Техеран.

С това Москва категорично демонстрира здравината на своя съюз с Иран, и то съвсем не само по сирийския въпрос. Сирия впрочем бе тема номер едно. Това изтъкваха не само лидерите на Русия и на Иран, заявили след преговорите, че нямат нито едно разногласие по повод бъдещето на тази страна. Правим извода, че същото важи и за президентското бъдеще на сегашния официален сирийски лидер Башар Асад.

Значението на сирийската тема подчертаха освен тях, всеки посвоему, САЩ и Израел.жАмериканците бяха подготвили за срещата в Техеран изявление, че Русия се мъчи да спъва разследването за използване на химически оръжия от режима на Асад срещу неговите противници. Израелците, неведнъж заявявали публично, че няма да търпят евентуални военни бази на Иран в Сирия, изобщо засилване на иранското влияние в региона, нанесоха въздушни удари по предградията на сирийската столица Дамаск и град Хомс. По-късно се разбра, че са обстреляли обекти, свързани с ливанската шиитска групировка Хизбула, съюзник на Иран и финансирана по израелски данни от него.

Russia's Putin in Iran for talks, offers support for nuclear deal https://t.co/Hi1TZAiNdP pic.twitter.com/t4I99JZYcY

— CGTN (@CGTNOfficial) November 2, 2017

Така Израел и САЩ отправиха сигнал, че следят внимателно руската външнополитическа дейност в региона. Без да се стремят към конфликт с Москва, израелците само намекват, че са категорично против всякакъв неин алианс с Техеран по каквито и да било въпроси освен сегашната операция срещу ИД.

САЩ не крият, че вече смятат Русия за съюзник на Иран,

на който администрацията на Доналд Тръмп иска впрочем да наложи отново предишните санкции, защото не вярва в т. нар. ядрена сделка. Ще припомним, че условията й предвиждаха размяна: вдигане на санкциите срещу спиране на иранската ядрена програма, криеща риска от създаване на атомна бомба.

Иранските власти на свой ред също се мъчеха да покажат, че Русия е техен военен съюзник и днес. Показателно е, че Владимир Путин има среща с аятолах Али Хаменей, духовен и реален политически лидер на страната. Върховният ръководител на Иран тутакси предложи на руския президент не какво да е, а съвместно "да изолират САЩ", включително минавайки към взаимни плащания в националните валути. Това според Али Хаменей ще спомогне да се преодолеят американските санкции, каквито са наложени на Русия и отчасти все още действат срещу Иран.

Москва впрочем афишира приятелството си с Техеран и военното сътрудничество с него в Сирия, но не се кани открито да сключи с иранците военен или търговско-икономически съюз. Теми, вълнуващи Русия, са сирийското уреждане и запазването на ограниченията върху петролодобива, които да предотвратят ново стремително поевтиняване на горивото. Тук може да добавим темата за транзитните транспортни коридори, например "Север-Юг" в посока Индия и ред частни въпроси като доставките на руски газ през Азербайджан за Северен Иран, където "синьото гориво" не достига, при все че самите иранци са големи износители на газ.

Засега Кремъл явно няма нагласа за "вечен съюз" с Иран,

макар отношенията му със Запада все повече да се влошават. Конюнктурният съюз в Сирия и стремежът да се печели от частичното вдигане на антииранските санкции съвсем не означават, че Москва е направила вече стратегически завой към Техеран, колкото и да им се иска на аятолах Хаменей и на московските радетели за сближаване с иранците.

В двустранното сътрудничество от последните десетилетия сме натрупали твърде много опит, показващ, че Иран е отличен съюзник най-вече само на думи. А всъщност винаги гони единствено своите интереси и в отговорни моменти лесно забравя партньорите си.