Защо Турция се хвърли в обятията на Путин

П рез последните години, особено през последните две, Турция на президента  Реджеп Ердоган е може би най-яркият пример за изменчивостта в сферата на международната политика, пише Паоло Маури в „Ил оки де ла гуера” (Gli occhi della guerra).

След опита за преврат от юли 2016 г. Ердоган се „хвърли в обятията” на руския му колега Владимир Путин.

Защо на Ердоган му "мирише мръсно" от Вашингтон

Една иранска делегация в Анкара, която предизвиква множество въпроси

Турция: Няма да има европейска армия без нас

Защо се случи така? От една страна заради меките и двусмислени изявления на бившия държавен секретар на САЩ Джон Кери, който не можа да каже нищо по-добро от това, че Вашингтон „се надява на стабилност“ в Турция.

В същото време, със закъсняло изявление, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е необходимо да бъде признато демократично избраното правителство, след като стана ясно, че превратаджиите са загубили.

Фактически от този момент Турция все по-решително търси други партньори, макар и исторически те да са били нейни врагове - като например Иран, но най-вече Русия.

Още на 12 август 2016 г.-  месец след опита за преврат, турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу се срещна с представители на Кремъл. Тогава той заяви, че „Турция и Русия изработват механизъм за сътрудничество в областта на отбраната, разузнаването и дипломацията“, независимо от това, че страната му е член на НАТО.

Връзките с Русия обаче не са нещо ново, както от търговска гледна точка, така и от гледна точка на енергетиката.

През 2010 г. беше сформиран руско-турски Съвет за сътрудничество на високо ниво, включващ група за стратегическо планиране, съвместна междуправителствена комисия по търговията и икономическото сътрудничество и обществен форум, отговарящ за обществено-културните връзки.

Така през последните години Русия пое строителството на атомна електроцентрала в Аккую, 49% от акциите, в която в съответствие със споразумението с Москва отиват в Турция.

Строителството на атомната електроцентрала, снабдена с четири реактора с обща мощност 4800 мегавата, трябва да бъде завършено през 2023 г., като общата стойност на проекта е почти 20 млрд. долара.

Не трябва да се забравя също така и сътрудничеството на Русия и Турция, свързано със строителството на газопровода, който ще замени провалилия се проект „Южен поток”, а имено „Турски поток“, който вече се строи.

Руският гигант „Газпром“ се заинтересува и от проекта за трансадриатическия тръбопровод ТАР, който ще съедини Италия, Албания и Гърция с газодобивните райони в Азербайджан през Турция.

Връзките с Москва не се ограничават в енергийния, търговския и дипломатическия сектори. Сътрудничеството в разузнаването се разпростира и в областта на отбраната.

Преди няколко дни се появи съобщението, че Анкара се е съгласила да придобие новата система за противовъздушна отбрана руско производство С-400 „Триумф“, ново поколение на широко известния си предшественик С-300, влязла на въоръжение в края на 90-те години на миналия век. Подписаният договор е за около 2,5 млрд. долара, което означава, че най-вероятно става дума за между пет и осем дивизиона в зависимост от използвания тип ракети, като се отчита, че дивизион С-400 струва от 300 до 500 млн. долара.

Ако ви учудва, че страна членка на НАТО купува оръжейна система руско производство, можете да си спомните за Гърция, която още в края на 90-те години на миналия век купи и разположи два дивизиона С-300 ПМУ1, съоръжени с осем ракети. По такъв начин руските системи за засичане и управление на огъня не са нещо ново в противовъздушната отбрана на Атлантическия съюз.

За да се разбере по какъв начин Ердоган талантливо флиртува със съюзите, трябва да се уточни, че почти едновременно с обявяването на преговорите за С-400 Турция чрез своите предприятия Aselsan и Roketsan подписа с френско-италианското дружество Eurosam дългогодишен договор за развиване на оръжейната система, базирана на ракетите Aster.

По такъв начин придобиването на системи С-400 се изпълняват две цели - от една страна, принуждават се близките на Турция западни партньори в сферата на въздушната отбрана да създадат изгодни условия, като ставаше дума дори за участието на Китай в преговорите, а от друга се дава на Москва възможност още по-силно да укрепи връзките си с Анкара.

Всички ли са доволни? Почти. Сближаването между Анкара и Москва се оценява като хвърляне на прах в очите на Вашингтон и това е свързано не само с базата „Инджирлик”.

Благодарение на тази нова „ос“ Турция получи шанса да седне на масата за мирните преговори за Сирия в Москва, провели се през декември миналата година.

Two delegations headed by President @RT_Erdogan and President #Putin discussed #Turkey-#Russia relations and current regional issues. pic.twitter.com/C1UIcsGffv

— Mevlüt Çavuşoğlu (@MevlutCavusoglu) September 28, 2017

Външната политика на Ердоган не се ограничава в стремежа да бъдат контролирани близки държави, които често изпадат в пристъпи на хронична нестабилност. Тази политика отива далече и стига дори до Сомалия, където турското „проникване“ започна през 2011 г. по време на първото пътуване на Ердоган до Могадишу по случай подписването на споразумение за възстановяването на страната, разтърсвана от десетилетия от гражданска война.

Турция действително усилено инвестира в инфраструктурата на африканската държава. Парите от Анкара позволиха да бъдат построени важни инфраструктурни обекти като новото пристанище и летище в Могадишу, нова болница, а също и нова система за улично осветление в столицата.

Тази стратегия в Сомалия позволи на Турция да открие първата си военна база на африканския континент. В Могадишу ще бъде създадена инфраструктура, способна да приеме около 1500 души, които ще тренират сомалийските военни.

Амбициите за регионална сила обясняват също и помощта, която Турция оказа на Катар в конфликта със Саудитска Арабия.

От това поредно разцепление в мюсюлманския фронт умело се възползва Ердоган, който в замяна на военна помощ и дипломатическа подкрепа сега получава възможност да контролира морска територия, служеща за транзитна зона за мнозинството енергийни ресурси на планетата. В същото време той засили международното сътрудничество с Иран.

Това е Турция, която е лишена от предразсъдъци, с амбиции не само в локален план, но и в измерението на „неосманизма“.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК