Н а 27 януари се навършват 80 години от освобождението на Аушвиц-Биркенау, мястото, където повече от 1 милион еврейски мъже, жени и деца бяха убити от германските нацисти.
Центърът за убийства в Аушвиц е само една част от огромните усилия на нацистите да унищожат европейските евреи. Този геноцид, безпрецедентен по своята амбиция и мащаб, е известен като Холокоста, а днешната дата е Международен ден за възпоменание на Холокоста.
През 2023 г. Аушвиц е посетен от повече от 1,6 милиона души, а Мемориалният музей на Холокоста в САЩ е имал над 1,1 милиона посетители през 2024 г. Броят на преподавателите, участващи в годишната учителска конференция на музея, също е рекорден. Образованието за Холокоста е задължително почти във всеки американски щат и мнозинството европейски държави. Международният алианс за възпоменание на Холокоста включва 38 държави, а Асоциацията на организациите за Холокоста има 130 членове.
Holocaust survivor Susan Pollack ahead of Holocaust Memorial Day on the 27th January, which remembers the six million Jewish victims , as well as the millions of other victims persecuted and murdered by the Nazi regime and in subsequent genocides around the world@PA pic.twitter.com/80BpzFm1K2
— Jordan Pettitt (@jordanpettitt) January 26, 2025
Все още се споделят трагичните истории на хилядите, чийто живот е бил съсипан от нацистите. Една от тези истории е на Сюзън Полак, 94-годишна жена, която е била отведена в концентрационния лагер само на 13 години и е станала зрител на зверщини и нехуманност, които носи със себе от този момент.
Полак е била отделена от майка си, когато минавала през портите на лагера и непознат човек й е казал на унгарски да не казва, че е по-малка от 15-годишна, за да не я убият. Полак е излъгала нацистите, че е на 15 и половина години.
„Някой ми прошепна, майка ти ще бъде обгазена. Как бих могла да отговоря? Просто бях безнадеждена“, спомня си тя.
Майка й е била отведена заедно с другите жени и малките им деца към газовата камера.
Родена с името Жужана Блау през 1930 г. в Унгария, Полак усеща антисемитизма около себе си още от ранна възраст. Чичо й е убит от фашисти, а нападателят му е осъден на само две години затвор.
След като Германия нахлува в Унгария през 1944 г., нацистите и техните унгарски сътрудници организират депортирането на унгарските евреи под ръководството на високопоставения офицер от SS Адолф Айхман. През май същата година Сюзън и семейството й са изпратени в Аушвиц-Биркенау в Полша с камион за добитък, в който много от тях загиват. За по-малко от два месеца почти цялото еврейско население на Унгария, около 825 000 души, са депортирани, без вода, без храна.
"При пристигането си излязохме от камионите и мъжете и жените бяха разделени незабавно", спомня си Сюзън, припомняйки първите си моменти в концентрационния лагер.
„Бях оставена сама, заобиколена от викове. Усетих чист ужас и опустошение.“
Вътре в Аушвиц тя казва, че е оцеляла, защото е действала като робот. Тя разказва, че всяка сутрин е трябвало да стои пред д-р Йозеф Менгеле, ;който преглеждал голите им тела. Онези, които отслабвали твърде бързо, били изпращани в газовата камера.
Holocaust survivor Susan Pollack OBE tells us about what happened when she arrived at Auschwitz-Birkenau in May 1944 by cattle truck via @holocaustuk#TheTimeIsNow #neveragain #holocaustsurvivor pic.twitter.com/E5vtWrrct6
— Joice (@JoiceGlobal) January 23, 2025
„Не мислите, че живеете в свят, който прави тези неща“, споделя тя.
На фона на настъплението на съюзническите сили през 1944 г., Сюзън и други бяха поставени на т.нар. „марш на смъртта“ от Аушвиц, както и десетки хиляди други. Затворниците били изведени от лагерите близо до фронта и принудени да вървят на дълги разстояния в лютия студ, с малко или никаква храна, вода или почивка. Тези, които не можели да се справят, били застреляни.
Сюзън е отведена в концентрационния лагер Берген-Белзен в Германия, където страда от туберкулоза и коремен тиф.
„Исках да умра. Вече нямах енергия“, казва тя. „Когато бях освободена в Берген-Белзен, не можех да ходя, трудно можех да говоря и просто изпълзях, за да умра“, разказва тя.
„Почувствах нежен чифт ръце, които ме вдигнаха. Нежен чифт ръце. И той беше британски войник.“
След освобождението Сюзън и другите оцелели от лагера са отведени в Швеция, където получават храна, вода и възможност да се възстановят.
„Имаше евреин на около 20 години и той свиреше музика всяка вечер“, спомня си тя. „Светлините бяха изключени и той свиреше класическа музика всяка вечер. Това беше, което спаси и моя живот, по отношение на мисленето, надеждата и разбирането.“
Смята се, че 1,1 милиона души са били убити в лагерите на унищожение Аушвиц за по-малко от пет години, в които е съществувал. Мнозинството, около един милион, са били евреи.
Сюзън, която сега живее в Лондон, редовно споделя своя опит и беше наградена с Ордена на Британската империя (OBE) за заслуги в образованието и осведомеността за Холокоста в новогодишните отличия за 2023 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
