1001 турски нощи – приказка, базирана на истината

Когато говори за Турция президентът Реджеп Ердоган разказва вълшебна приказка. Но реалността в страната на полумесеца и звездата е по-странна от всяка измислена история.

Това е колекция от зловещи разкази, освен ако читателят е един от доброволците на Ердоган, пише в „Хюриет“ журналистът Бурак Бекдил.

Австрия: Имаме малко време преди сделката с Турция да пропадне

Люксембург: Методите на Ердоган са нацистки

Бежанската бомба с часовников механизъм

Турския президент е майсторски политик, който обича да пътува между крайните светове на фантазията и реалността.

Той беше напълно честен, когато, например, заяви, че управлението му „предефинира демокрацията и показва на света как мюсюлманите правят политика“.

Ердоган също така беше напълно честен, когато миналата седмица в Минск изобрази държавата, която Западът описва като диктатура, като място, „където хора от различни корени живеят мирно“. Няма съмнение, че турският президент се чувства по-близо до Беларус, където откри джамия, отколкото до Швейцария, където „народната воля“ реши да се забранят минаретата на джамиите.

По пътя от Минск, Ердоган каза пред избрана група от журналисти: „За да може човек да бъде диктатор... хората не трябва да могат да живеят свободно, не трябва да бъдат в състояние да изразяват мнението си, както те искат, не трябва да бъдат в състояние да практикуват своите убеждения, в които вярват... Има ли такъв проблем в моята страна? Не съществува такъв проблем в моята страна. В моята страна всеки казва каквото иска да каже, всеки практикува вярата си, както той иска, всеки се облича, храни или пие, както той иска... Турция никога не е преминавала през такъв спокоен, свободен период“.

Проблемът според Бурак Бекдил е, че Ердоган не е комик, който се опитва да предизвика в публиката си спазми от смях. Проблемът е, че той наистина вярва в това, което казва.

Броят на жертвите от конфликти и атентати в Турция вече сигурно е над 10 000 след юли 2015 г. Идейната поляризация е толкова дълбока, че голяма част от турците казват, че биха отказали да живеят в съседство със съседи от „другата“ идеология или ще откажат да дадат съгласието си да оженят децата си за някой с „другия“ идеология. Турция е най-големият тъмничар на журналисти в света. Нейното правителство, в рамките на няколко месеца, иззе частна собственост на стойност няколко милиарда долара. Мирна Турция... като мирна Беларус.

„Ню Йорк Таймс“ пък дава нагледни примери какво се случва на „непослушните“ в Турция.

Известен журналист писа за това, как президентът Ердоган мрази пушенето толкова много, че взема кутиите с цигари от подчинените си и след това им чете лекции за злините на тютюнопушенето. След това Кадри Гюрсел призова мирните демонстранти срещу политиката на режима да палят по цигара.

В резултат той е арестуван по обвинения в тероризъм и е един от 120-те журналисти, които остават в затвора след неуспешен опит за преврат през юли тази година. Там са още 10 негови колеги от „Джумхуриет“, последният независим вестник в Турция.

Турция наскоро изпревари Китай по най-много журналисти вкарани в затвора, по данни на Комитета за защита на журналистите.

Повече от 3000 турци са изправени пред обвинения за обида на президента, включително и бившата Мис Турция. Тя бе осъдена на 14 месеца затвор, при това с условието, че няма да обижда президента отново.

Арестите за тероризъм обаче не започват след опита за преврат. Още през 2015 г., когато беше разкрита схема, по която правителството на Ердоган доставяше оръжия за „Ислямска държава“ редица журналисти попаднаха в затвора.

Отвъд всичко това Бурак Бекдил смята, че Ердоган дължи обяснение. Президентът твърди, че Турция „никога не е минавала през такъв спокоен период в новата си история“.

Но ако всичко е толкова перфектно, защо той толкова страстно желае промяна на целия политически режим в полза на изпълнителна президентска система? Кое е приказка и кое истина?