В ече изминаха 100 дни от началото на войната в Украйна. Руската армия, която нахлу в съседната страна на 24 февруари, сега се е концентрирала върху превземането на промишления източен регион Донбас, докато украинското правителство чака от Запада оръжия, които се надява да наклонят баланса в полза на неговите сили, пишат в обзор на ситуацията от БТА.
Идеята в Кремъл вероятно е била т. нар. специална военна операция да приключи за броени дни,
с бърза победа и вероятно със смяна на властта в Киев. Вместо това обаче руските войски бяха посрещнати от една предупредена от западните сили начело със САЩ и готова за бой украинска армия.
След като бяха спрени северно от столицата Киев, руските сили започнаха "втората фаза"
от "спецоперацията", съсредоточавайки се върху превземането на Донецка и Луганска област на изток, т. е. върху пълното "освобождаване" на провъзгласените от сепаратистите в Източна Украйна т. нар. Донецка и Луганска народна република. Сега "горещата точка" е Северодонецк, който заедно със своя град близнак Лисичанск, на другия бряг на река Северски Донец, са последните райони в Луганска област, на които Русия и подкрепяните от нея бунтовници все още не са сложили ръка. Вчера губернаторът на източния украински регион Сергий Гайдай каза, че 80 процента от площта на Северодонецк е окупирана от "врага" и по улиците се водят ожесточени боеве. Той добави, че руските сили "разрушават всичко" в Луганска област.
Руската армия и сепаратистите се опитват да напреднат към ключовите градове Краматорск и Славянск в Донецка област,
каза също вчера губернаторът на украинския регион Павло Кириленко. Той отбеляза, че "фронтовете при Лиман (Донецка област) и Изюм (Харковска област) са основните направления, в които врагът се опитва да напредне (от север), за да завладее" тези два ключови града.
Краматорск, на по-малко от 80 километра западно от Северодонецк, де факто е административен център на частта от Донецка област, която остава под украински контрол, след като регионалната столица Донецк беше завладяна през 2014 г. от подкрепяните от Русия сепаратисти.
Днес генералният щаб на украинските въоръжени сили заяви, че битката за Северодонецк не е приключила,
като сраженията в центъра на града продължават. В сводката се твърди за неуспешни руски настъпления по места, но се признава за бавен напредък на нашествeниците в района на Славянск.
На юг, руските части, нахлули откъм анексирания от страната през 2014 г. украински полуостров Крим,
постигнаха повече успехи, превземайки части от Херсонска и Запорожка област и на практика установявайки сухопътен коридор между Крим и Донбас - една от несъмнените цели на "спецоперацията". Херсон и Мариупол си остават единствените големи украински градове, превзети от руската армия (съответно през март и май).
Вчера украинските власти съобщиха за един убит и няколко ранени цивилни в Николаев, на около 130 километра североизточно от Одеса
- най-голямото украинско пристанище на Черно море. Русия не е обявявала изрично, че иска да превземe едномилионния град, основан през 1794 г. от руската императрица Екатерина Велика. Стратегическото пристанище е подложено на блокада от руските военноморски сили и има притеснения, че руската армия може да се насочи към Одеса при благоприятно развитие на бойните действия.
Въпреки че не бяха заявени изрично като цели на инвазията, контролът върху Южна Украйна
и отрязването на страната от достъп до море изглеждат очевидна амбиция на Русия. Руският президент Владимир Путин неведнъж е определял Украйна като изкуствено създадена държава, а черноморското ѝ крайбрежие според руски геополитически проекти е част от Новорусия (земите в днешна Южна Украйна, присъединени към Руската империя през 18-и век). При това излазът на "топлите морета" още преди векове е бил една от основните геополитически цели на Руската империя.
Русия планира да завладее цяла Южна Украйна и да създаде сухопътна връзка с Приднестровието,
каза впрочем през април висш руски военен. Генерал-майор Рустам Минекаев, заместник-командващ Централния военен окръг на Руската федерация, заяви това на фона на мистериозни взривове в молдовския сепаратистки регион, които предизвикаха опасения от въвличане във войната на тази малка бивша съветска република между Румъния и Украйна, управлявана от прозападно правителство с европейски амбиции, но където Москва запазва сериозно влияние и има силна проруска опозиция. Оттогава ситуацията около Приднестровието изглежда обаче се поуспокои, макар в самата Молдова да е напрегнато - през последните дни бе поставен под домашен арест бившият проруски президент Игор Додон и бе приет закон, забраняващ излъчването на руски новинарски програми по радиото и телевизията.
Вчера президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че Русия контролира около една пета от територията на страната му,
т. е. близо 125 хиляди квадратни километра. За сравнение, преди инвазията на 24 февруари, извън властта на Киев бяха 43 хиляди квадратни километра - Крим и около една трета от Донбас, отбелязва Франс прес.
Сега на изток се води война на изтощение.
Украинската армия се сражава за време, опитвайки се да удържи превъзхождащите ги руски сили на източния фронт, докато пристигнат обещаните от Запада оръжия, които да ѝ осигурят мощта, от която тя отчаяно се нуждае, отбелязва Ройтерс.
В сряда президентът на САЩ Джо Байдън обяви нов пакет оръжейни доставки за Украйна на обща стойност 700 милиона долара.
Помощта включва високоточни, бързоподвижни артилерийски ракетни системи, които могат да поразяват с прецизност цели на до 80 километра.
Има важни цели, които украинските сили не могат да достигнат със сегашното си въоръжение, затова ракетните системи за залпов огън HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) ще променят значително ситуацията на бойното поле в югоизточната част на Украйна, където е съсредоточено основното настъпление на руските войски, отбелязва Ройтерс.
В същото време, на фона на опасенията от ескалацията на конфликта заради западните доставки на модерни оръжия,
държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и други представители на администрацията на Байдън казаха, че са получили уверения от украинските власти начело с президента Зеленски, че модерните ракетни системи няма да бъдат използвани за нанасяне на удари по руска територия. "Украйна води отбранителна война и не планира да използва (HIMARS), за да атакува обекти в Русия", заяви днес Михайло Подоляк, съветник на украинския държавен глава.
Украйна ще получи на първо време четири системи HIMARS,
като ще са необходими три седмици обучение за използването им, каза в сряда американският заместник-министър на отбраната по политическите въпроси Колин Кал. Това означава, че руските сили вероятно ще форсират своята офанзива в Донбас, в опит да превземат региона, докато украинската армия все още има по-малък капацитет.
Те обаче напредват бавно, според западен представител в областта на отбраната - само с 500-1000 метра на ден, при планирани десетки километри, отбелязва Ройтерс.
Редица други западни държави също вече снабдяват Украйна с оръжия.
Според западни анализатори обаче тези доставки са закъснели, като е бил пропуснат моментът след спирането на нашествието северно от Киев, когато руската армия, с прекалено разтеглени снабдителни линии, е отстъпвала преди шест седмици, отбелязва Ройтерс. След това руските сили се прегрупираха и съсредоточиха голяма огнева мощ на доста по-тесен фронт в Донбас.
Ако Украйна продължи да получава последователно оръжията, които иска, тя "потенциално може да спре"
руското настъпление по всички сектори от фронта, казва Олександър Мусиенко от украинския Център за военни и правни изследвания. Според този експерт това "би създало условия за контраатаки" до август или септември.
Британското военно разузнаване заяви днес, че Русия не е постигнала нито една от своите първоначални стратегически цели,
а именно - да превземе столицата Киев и другите центрове на властта в Украйна. В същото време то призна за тактически успехи на руските сили в Донбас. Русия вече контролира над 90 процента от Луганска област, отчете британското военно разузнаване в редовната си дневна сводка, публикувана от министерството на отбраната, и прогнозира, че тя вероятно ще превземе изцяло източния украински регион до две седмици.
По всичко изглежда, че Русия няма намерения да се изтегли от украинските територии, които вече е превзела
- нещо, за което загатва и историческата практика. Представители на украинските власти изразиха опасения, че по кримски сценарий може да бъдат организирани референдуми за анексиране на Херсонска и Запорожка област, дори още следващия месец.
Преговорите между Украйна и Русия от няколко седмици са в "мъртва точка".
Нито една от двете страни не показва склонност да отстъпи пред другата. Това обрича дипломатическите усилия на неуспех, поне на този етап, и повишава още повече залога на военните действия, от които ще зависят ситуацията на терен и изходните позиции в бъдещите мирни преговори.
На последно място, но не и по важност, идва равносметката за човешките загуби.
Над 6 милиона човека, предимно жени и деца, избягаха за 100 дни от Украйна, която бе с население от около 41 милиона души преди началото на руската инвазия. Бяха убити хиляди цивилни. Точният им брой не е известен, но представители на украинските власти говорят за над 21 хиляди мъртви само в Мариупол - сринатия при руски обстрел пристанищен град на Азовско море. Според кмета на Северодонецк Олександър Стриук там са загинали около 1500 човека.
Украинският генерален щаб каза днес, че за 100 дни война са били убити близо 31 хиляди руски военни
- данни, които не може да бъдат потвърдени по независим път. Русия обаче при всички положения е понесла тежки загуби, както призна в началото на април говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, без да посочи конкретни числа.
Украинските въоръжени сили впрочем също не са особено словоохотливи за дадените от тях жертви.
На 15 април президентът Володимир Зеленски спомена за до 3 хиляди убити украински войници, а вчера каза, че Украйна губи между 60 и 100 военни на ден.
