В есела Герчева е успешен човек, защото там, където работи, чува децата да казват „УАУ!”.
Тя е един от хората, които стоят зад създаването на Музейко и зад детските кътове в традиционните музеи. По образование е археолог (преподава и в НБУ) и заради това приема толкова присърце, когато вижда, че децата се вдъхновяват по науката, която преди години е избрала тя. Разбира се, не само по археологията. В Музейко децата се запознават с много други неща и според Весела чувството да видиш, че в едно дете се пробужда любопитство в някаква сфера, е страхотно.
Тя не вярва, че в България човек може да успее да реализира проектите си. Тя знае, че може.
За нея богатството са хората, с които работи и с които е успяла да превърне Музеико в „уау“ фактора, който е днес.
„Отне ми много по-малко нерви и емоции отколкото предполагах“, разказва ми Весела и отдава това имено на хората около нея. „За никой от тях това не беше просто работа“.
Ще ви прозвучи като клише, че за нея да види децата да се вдъхновяват е най-страхотното от работата в Музейко. Но не забравяйте – клишетата са се превърнали в такива, защото са верни.
А на какво се дължи успехът? „Трябва ни малко повече да говорим, малко повече смелост“, казва Весела.
А когато става въпрос за признание – за нея най-ценното е, че детето й се гордее с нея и казва къде работи мама. Весела ми разказва, че синът и е 13 годишен и че в личен план това е най-голямото и постижение – да го накара да бъде горд с майка си. И не вярвам да има родител, който да цени друго на тоя свят повече от признанието на собственото си дете.
Весела Герчева е от новите лица на проекта на Дарик "40 до 40" и си признава, че много се вълнува от това, защото „това е среда, в която наистина се чувстваш специален“. Проектът на радиото включва 40 души до 40 години, които имат иновативни идеи и ги реализират успешно. Прави се за трета година и неговата цел е да представи успешно реализирали се млади българи, останали встрани от медийния интерес.
