Разходка из старите ленти на киноцентъра в Бояна (видео)

И сторията на киноцентъра в Бояна, най-голямото киностудио на Балканите, започва от началото на 60-те години на XX век, достига върховите си постижения през 80-те години, преминава през трудностите на прехода, за да се възроди в наши дни. 

Разходка из старите ленти на киноцентъра, предлага новия епизод на документалната поредица "5 минути София".

През 1962 г., в златното време на киното, в София е създадена Студия за игрални филми "Бояна".

Силното италианско влияние се усеща и в комунистическа България. Към държавното филмопроизводство са привлечени именити творци от литературата като Дивитър Димов, Радой Ралин и Богомил Райнов. На българския кинонебосклон се появяват звезди на операторското майсторство като Димо Коларов, Въло Радев и Виктор Чичов.

През 1969 г. се ражда телевизионната филмова поредица "На всеки километър", която дълго време ще бъде най-гледаният български сериал за всички времена. Филмът ще направи младия актьор Стефан Данаилов изключително популярен и ще му донесе сред българите непреходна слава.

През седемдесетте години на века Студия за игрални филми "Бояна" дава на телевизията и други хитови заглавия като "Войната на таралежите", "Адаптация" и "Пътят към София".

Истинският пик във филмомата индустрия в Бояна обаче е през следващото десетилетие.

През 1981 г. се появява историческата мегапродукция "Хан Аспарух", за която е отпусната колосалната за онова време сума от 2 милиона лева. Режисьор е Людмил Стайков, който по-късно режисира и "Време разделно". Този друг безспорен кинохит на филмова студия "Бояна" се появява през 1987 г.

За телевизионния екран в киноцентъра са произведени и любими на българския зрител филми като "Капитан Петко войвода" с Васил Михайлов в главната роля.

Двайсет години след създаването си Студия за игрални филми "Бояна" се превръща в най-голямата продуцентска къща на Балканите. С 20 игрални, 25 телевизионни и 50 анимационни филма годишно.

Промените през 1989 г., смяната на режима и последвалата икономическа криза повлияват на работата на киноцентъра. След 1990 г. там се произвеждат между 2 до 5 филма годишно. Финансовите затруднения не закъсняват, а липсата на пари не позволява закупуването на нова техника и съоръжения.

В края на 90-те години управата на киноцентъра започва привличането на различни чуждестранни продукции.

Направени са инвестиции в инфраструктура и нови технологии. В същото време „Бояна“ подкрепя и българското кинопроизводство, като се включва като копродуцент в повечето от игралните филми, произведени у нас в последните години на ХХ век и началото на новото хилядолетие.

Така "Бояна" бавно възвръща част от старата си слава и се превръща в модерна печеливша компания. През 2001 г. започва процедура по приватизация на киноцентъра като новото дружество е регистрирано под името „Ню Бояна филм“ АД.

През последните години новите собственици инвестират повече от 50 милиона евро за изграждането на студия, декори и нова техника.

Софийският Холивуд, както често наричат киноцентъра на Бояна, вече е бил снимачна площадка на над 180 световни продукции.

Някои от тях истински хитови заглавия на световния пазар като "300: Възходът на империята", "Конан Варварина", "Спартак" , "Бягство" и "Непобедимите". Това е и причината в България постоянно да дефилират най-големите имена на киното като Харисън Форд, Мел Гибсън, Арнолд Шварценегер, Антонио Бандерас... А София все по-често да бъде наричана и филмова столица. През 2014 г. ЮНЕСКО определи София като творчески град на киното - един от петте града в света с тази титла.

За всичко това безспорна заслуга има киноцентърът в Бояна.