Н а 5 август 1962 г. светът губи една от най-емблематичните фигури на 20-ти век — Мерилин Монро. Официалната версия е самоубийство, но обстоятелствата около последните ѝ дни рисуват мрачна и многопластова картина, в която се преплитат политически интриги, заплахи и мистериозни обаждания.
Историята, която ще прочетете, съчетава спомени на очевидци, доказателства от тайни записи и въпроси, които и до днес нямат категоричен отговор.
Дали е била убита, за да бъде накарана да замълчи?
'I know a lot of dangerous secrets about the Kennedys. I will shock the world': Marilyn Monroe's ominous words before she was found naked and dead in bed... so was she murdered to silence her? https://t.co/LX2rza5amc
— Daily Mail Australia (@DailyMailAU) June 29, 2025
„Боже мой, каква красива жена“, мисли си джаз певецът и пианист Бъди Греко, седейки пред бунгалото на Франк Синатра в езерото Тахо. От паркиралата лимузина излиза „тази прекрасна жена с тъмни очила“ — Мерилин Монро. Тя го прегръща сърдечно, увивайки ръце около врата му. Той я намира за умна, забавна, интелигентна, макар и крехка. Заедно с английския актьор Питър Лоуфорд и съпругата му Пат, те са гости на Синатра за уикенда.
Мерилин, Кенеди и онзи шепот в Белия дом: Трагичен разказ за последните дни на Монро
Сред поканените са и други холивудски знаменитости, както и известни фигури от мафиотския свят, като Сам Джанкана. Синатра и семейство Лоуфорд са наясно с връзката на Мерилин с братята Кенеди — използвана и изоставена както от Джон, така и от Робърт. Те се надяват, че престоят ѝ извън Лос Анджелис ще ѝ подейства разсейващо.
Но в последните седмици Мерилин е в дълбока депресия, отчуждена от света. Единствените хора, които допуска до себе си, са икономката ѝ, госпожа Мъри, и лекарите ѝ. В рамките на 35 дни е посещавала психиатъра д-р Ралф Грийнсън 28 пъти, а личния си лекар д-р Хайман Енгелберг — 13 пъти.
Същата вечер, след като Греко изпълнява хита си „Дамата е скитница“, той забелязва Мерилин, застанала на входа на залата — видимо пияна, раздразнена и разстроена. „Кого, по дяволите, гледат всички тези хора?“, изкрещява тя. Греко я разпознава, но не като звездата, която светът обича.
Франк Синатра незабавно реагира, като изпраща бодигард да я изведе. Греко, разтревожен, я последва и я открива седнала сама край басейна, осветена от лунната светлина — бледа и изтощена. Той я отвежда обратно в бунгалото ѝ. Следващите часове Мерилин прекарва в объркване и съмнения — възможно е дори да е предозирала.
На следващия ден тя се връща в Лос Анджелис с Питър Лоуфорд на частния самолет на Синатра. Слиза от самолета боса и разрошена, качва се в лимузина, но по пътя Лоуфорд спира, за да проведе дълъг разговор от обществен телефон. Мерилин, неподозираща, че е наблюдавана, има хора, които иска да предупреди.
В този момент тя вече е решена. На всеки, който е готов да я изслуша, се оплаква от братята Кенеди. Звъни на близкия си приятел Боб Слацер, разгневена: „Ще разкрия цялата тази проклета история! Ще кажа всичко! Кенеди получиха каквото искаха и си тръгнаха!“
Когато разбира, че Боби Кенеди ще бъде на конференция в Сан Франциско, тя се зарича да се изправи срещу него. Въпреки няколкото ѝ обаждания до хотела му, той не ѝ отговаря.
Приятелите ѝ са разтревожени. Слацер я съветва да бъде по-дискретна. Всички се страхуват от нестабилното ѝ състояние — ако даде пресконференция в този момент, какво ще изрече?
Мерилин е под постоянно наблюдение. Д-р Грийнсън я посещава ежедневно. Публицистката ѝ Пат Нюкомб често остава да пренощува в дома ѝ. Но безсънието ѝ не стихва. Често се събужда от звъна на личната си телефонна линия. Гласът на непозната жена я напада с обиди: „Остави Боби на мира, скитница такава!“ Мерилин отговаря с въпрос: „Етел?“ — но връзката прекъсва.
В един от разговорите си с журналиста Сид Сколски, тя отново говори за проблемите си с Кенеди. Настоява, че ще се срещне с един от тях „тази вечер“.
Тайни записи, направени от инсталиран подслушвателен апарат в дома ѝ, потвърждават, че среща наистина се е състояла. Устройството е инсталирано от бивш детектив, работещ за таблоидите — Фред Оташ.
На записа се чуват Лоуфорд и Боби Кенеди в напрегнат спор с емоционално нестабилната Мерилин. Тя настоява за обяснение защо Боби никога не е възнамерявал да се ожени за нея. Според Оташ, спорът е бил ожесточен и включвал обвинения в предателство. Мерилин твърдяла, че е „била предавана като парче месо“.
Боби губи контрол и крещи, че е дошъл да търси нейния дневник — малка червена тетрадка, в която тя е записвала всичко, свързано с „политическите разговори“ с него и брат му.
„Къде, по дяволите, е?“ — вика той. „Важно е за семейството.“
Когато Мерилин отказва да съдейства, той я притиска с възглавница, за да не се чува виковете ѝ. После напуска.
По-късно, в полусъзнание, Мерилин води нови разговори. Говори за предателства, високопоставени мъже и опасни тайни.
„Знам неща за семейство Кенеди. Опасни тайни. Имам новини, които ще шокират света.“
По-късно същата вечер Лоуфорд ѝ се обажда. Тя отговаря: „Кажи сбогом на Пат, кажи сбогом на Джак и кажи сбогом на себе си, бъди…“ После тишина.
На 5 август 1962 г., около 3 сутринта, икономката Юнис Мъри се събужда неспокойна. Отива до стаята на Мерилин и забелязва, че под вратата е затиснат телефонният кабел. Свети лампа, но не се чува звук. Вратата е заключена — нещо, което Мерилин избягва да прави.
Юнис звъни на д-р Грийнсън. Той пристига веднага, разбива прозореца и влиза вътре. Мерилин лежи гола на леглото, със слушалката в ръка. Той проверява пулса ѝ — безуспешно.
Пристигат и други. Шишенцата с лекарства са празни. Всичко изглежда като предозиране. Но дали е така?
Полицай Джак Клемънс от ЛАПД пристига в 5 сутринта. Тялото на Мерилин е обърнато по корем — неестествена поза за човек, приел фатална доза хапчета. Една от ръцете ѝ виси от леглото, а ноктите ѝ са изгризани.
„Това не изглежда правилно“, казва той. И така започват десетилетия на съмнения, спекулации и подозрения, че смъртта на най-обичаната жена на Америка не е била просто трагичен случай.
Адаптирано от „Последните дни на Мерилин Монро“ от Джеймс Патерсън и Имоджен Едуардс-Джоунс, която ще бъде в продажба от 3 юли.