Т я е символ на златната ера на Холивуд, на женствеността, на уязвимата слава. Мерилин Монро не просто живее в светлината на прожекторите – тя я олицетворява. Но зад фасадата на блясък и съблазън се крие мъчителна истина: актрисата, която покори света с усмивка и крехък глас, води битка със себе си – с душевна нестабилност, разрушителни връзки и задкулисна политика, в която дори Белият дом не остава настрана.
Следите от нейния живот, в който се преплитат любов, амбиции и скандали, остават болезнено човешки и болезнено актуални. Историята ѝ е не само за това как една жена може да бъде идеализирана до самоунищожение, но и за начина, по който системата – от Холивуд до Вашингтон – използва и изоставя.
Това е разказ за звездата, която се превърна в легенда, и за жената, която отчаяно се опитваше да остане жива под този образ, който е откъс от предстоящата книга "Последните дни на Мерилин Монро" от Джеймс Патерсън и Имоджен Едуардс-Джоунс.
Свалят дрехите ѝ и ѝ подават болнична престилка. След това я настаняват в стая с тапицирани стени. Вратата се затръшва и се заключва отвън.
Останала сама, Мерилин Монро изпада в паника. Тя е най-бляскавата филмова звезда в света, но през целия си живот е живяла със страха, че ще наследи психичното заболяване на майка си. Нима моментът е настъпил? В истерия е. Крещи, удря металната врата с голи ръце. Юмруците ѝ се разраняват и кървят.
The day Jackie Kennedy told Marilyn Monroe: 'You'll marry Jack, move into the White House. I'll move out and you'll have all the problems'... A spellbinding new account of the star's final days by bestselling thriller writer https://t.co/92RmW3qyrL
— Daily Mail US (@Daily_MailUS) June 28, 2025
Никой не идва. Никой не отговаря. Тя крачи из стаята като клетъчен тигър, стискайки и дърпайки прословутата си руса коса. Изведнъж си спомня сцена от филмова роля и грабва единствения стол в помещението, хвърляйки го многократно към вратата, докато прозорецът не се пръска. Най-сетне персоналът пристига — с усмирителна риза. След като я закопчават, четирима медицински сестри я отвеждат в по-сигурно отделение на деветия етаж и ѝ поставят упойка.
Междувременно истинската ѝ самоличност — пациентката, регистрирана в психиатричната клиника „Пейн Уитни“ в Ню Йорк като Фей Милър, с цел да се запази поверителността ѝ — се разчува из болницата.
Лекари и медицински сестри се тълпят, за да зърнат световноизвестната Мерилин Монро, облечена в усмирителна риза, докато крещи, плаче и се търкаля по пода.
Тя е приета по нареждане на личния си психиатър, д-р Мариан Крис, която след 47 посещения в рамките на няколко месеца стига до извода, че пациентката ѝ е не само изтощена и склонна към предозиране с тежки медикаменти, но и има суицидни мисли, породени от бурния ѝ емоционален живот. Мерилин е насочила вниманието си към новия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди и води тайна връзка с него.
Разрешено ѝ е едно телефонно обаждане. Тя звъни на бившия си съпруг — бейзболната легенда Джо Димаджо. Той лети от Флорида до Ню Йорк, пристига в клиниката и заявява: „Искам жена си. Ако не ми я дадете, ще разглобя това място дъска по дъска.“
Персоналът, изплашен до смърт, я освобождава.
След известно възстановяване от преживения шок, Мерилин се връща в Холивуд и се нанася в апартамент до този на Франк Синатра — мястото, където той се укрива след развода си с Ава Гарднър. Наскоро разведена с драматурга Артър Милър, Мерилин подновява стара близост със Синатра и връзката им бързо преминава в интимна.
Аферата им е строго пазена в тайна. При предстоящ концерт в Лас Вегас за представянето на новия албум на Синатра, пресата получава изрично указание: „При никакви обстоятелства не се допуска заснемане на г-н Синатра и г-ца Монро заедно.“
Мерилин започва да пие шампанско още на обяд. Когато Франк се качва на сцената, тя вече е пияна. В черна рокля с дантелени изрези, тя сяда до Елизабет Тейлър и съпруга ѝ Еди Фишър. Мерилин се приближава до сцената, обляга се на ръба и поглежда Франк.
Очевидец казва: „Отдалеч беше „уау, тя е зашеметяваща“. Но отблизо изглеждаше зле, дори леко налудничаво.“
Скоро след това Мерилин отново е приета в болница — недохранена, дехидратирана, с немита коса и възпалена жлъчка. Извеждат я с инвалидна количка, за да ѝ премахнат органа.
Но славата ѝ е непокътната. На церемонията по раздаване на „Златен глобус“ в Бевърли Хилс ѝ предстои да получи отличието „Световен филмов фаворит“. Тя не е яла нищо през целия ден, подготвяйки се да изглежда безупречно за Франк.
Синатра ѝ обещава да мине и да види новата ѝ рокля преди церемонията. „Имам изненада за теб,“ казва той.
„Здравей, скъпи,“ прошепва тя задъхано, когато той пристига. „Затвори очи.“ Той изважда кожена кутийка от смокинга си. „Сега можеш да гледаш!“
Вътре не е дългоочакваният годежен пръстен, а чифт обеци с изумруди и диаманти, подхождащи на яркозелената ѝ рокля. Той ги поставя в ушите ѝ.
„Благодаря ти, Франки,“ прошепва тя. „Много са красиви.“
„Надявам се. Струваха ми 35 000 долара.“ — отговаря той.
Междувременно Питър Лоуфорд — член на прочутата „Плъхава глутница“ и зет на Джон Кенеди — кани Мерилин на вечеря в чест на новоизбрания президент.
Тя закъснява. Един от асистентите чака пред вратата ѝ почти два часа, преди да нахлуе и да я умолява да не кара президента да чака. Мерилин седи пред огледалото и се гримира. Тя взима черна рокля с мъниста и пита: „Можеш ли да ми помогнеш? Просто трябва малко да я дръпнеш!“
Асистентът си спомня: „Стоеше чисто гола на токчетата си, опитвайки се да влезе в тази тясна рокля. Отне ми десет минути, за да я спусна по тялото ѝ.“
Когато влиза в залата, Кенеди казва: „Най-накрая! Пристигна.“ Двамата разговарят и флиртуват цяла вечер. Той я кани на уикенд в Палм Спрингс. „Джаки няма да е там,“ добавя. Тя се съгласява.
Плановете са да отседнат в имението на Синатра, реновирано специално за случая. Изградени са хеликоптерна площадка, вили за гости, дори е монтирана златна табела: „JFK е спал тук“. Но президентът никога не пристига.
Главният прокурор Боби Кенеди предупреждава брат си: близостта с човек като Синатра, свързан с мафиотски среди, е политически опасна. Джон променя плановете — ще отседне при Бинг Кросби.
Синатра е бесен. Изгонва Лоуфорд от „Плъховата глутница“ и с чук разбива новата хеликоптерна площадка.
Мерилин, дегизирана като „новата секретарка“ на президента — в черен костюм, кестенява перука и очила — отпътува с Лоуфорд до дома на Кросби. Веднъж пристигнала, се преоблича в рокля тип халат и небрежно хваща Кенеди под ръка.
След този уикенд Сикрет сървис засилват наблюдението върху контактите ѝ с президента. Кенеди уверява приятел: „Казах ѝ, че не става за Първа дама.“ Но увлечението ѝ продължава.
Тя звъни в имението на семейство Кенеди в Хайанис Порт. Отговаря Джаки. Без да се представя, Мерилин пита за Джон. Джаки познава гласа ѝ и, без излишна деликатност, казва:
„Мерилин, ще се омъжиш за Джак — прекрасно. Ще се преместиш в Белия дом и ще поемеш отговорностите на Първата дама. Аз ще се изнеса, а ти ще имаш всички проблеми.“
По-късно казва на сестра си: „Животът е прекалено кратък, за да се тревожиш за Мерилин Монро.“
Мерилин обаче не е добре. Настинка прераства в хроничен синузит. Припада във ваната. Твърде болна е, за да снима новия си филм „Something's Got To Give“ с Дийн Мартин. Студиото е подозрително. Според тях вината е по-скоро в алкохола и хапчетата, отколкото в диагнозата.
Вместо на снимачната площадка, Мерилин отлита за Ню Йорк, за да участва в грандиозното тържество по случай рождения ден на президента в Медисън Скуеър Гардън.
Събитието събира световния артистичен елит — Ела Фицджералд, Пеги Лий, Хари Белафонте, Мария Калас. И... Мерилин Монро.
Студиото ѝ изпраща официално предупреждение, че участието ѝ в „социално събитие“ без одобрение е нарушение на договора. Тя отказва писмото.
Мерилин поръчва рокля от телесен, прозрачен плат, ръчно извезана с хиляди кристали. Толкова фина, че побира цялата в дланта си. И толкова тънка, че не позволява бельо.
На 19 май 1962 г. прожекторът осветява сцената, но нея я няма. Публиката се смее. Отново я представят. Пак — никой. Най-сетне, под бурни аплодисменти, тя излиза с бавни, малки стъпки.
Когато Лоуфорд ѝ помага да свали наметалото, всички спират дъх. Тя се приближава до микрофона и започва да пее:
„Честит рооооожден ден на теб...“
Изпълнението е съблазнително, задъхано, перфектно. Публиката полудява. Time обявява, че тя е абсолютният връх на вечерта.
На партито след концерта всички говорят само за роклята ѝ.
„Тя носеше кожа и мъниста,“ казва дипломатът Адлай Стивънсън. „А аз не видях мънистата.“
Адаптирано от "Последните дни на Мерилин Монро" от Джеймс Патерсън и Имоджен Едуардс-Джоунс, която ще бъде публикувана в четвъртък.
