П риказки за вампири се срещат в различните култури по целия свят от хиляди години. Но вампирите по начина, по който познаваме днес, до голяма степен произлизат от фолклора на Източна Европа, украсен и популяризиран от автори от XIX-ти век като Джон Полидори и Брам Стокър.
Но съществуват ли наистина вампирите? Нека отворим капаците на ковчезите, да излезем през нощта и да се насладим на този кървав банкет, тъй като шестимата мъже и жени по-долу вярвали, че са „истински“ вампири.
1. Обущарят от Бреслау (1591)
VAMPIRE HEARTS A Thread
— Coffin Boffin (@DrSamGeorge1) February 20, 2023
In historical accounts of vampirism the heart is often taken out & burned or reduced to ashes; hearts removed for supposed vampirism include the Shoemaker of Breslau's (1591) and the revenant Peter Plogojowitz's (Hungary, 1725) #mythologymonday pic.twitter.com/phQPZOZ9zg
Тази история може да звучи като обущарска, но всъщност става дума за инцидент, който се случил в съвременен Вроцлав, Полша.
През септември 1591 г. богат обущар на име Вайнрихий прерязал собственото си гърло. Вайнрихий бил погребан в деня след смъртта му и не след дълго призракът му бил забелязан да броди из града. Има сведения също, че мъртвият обущар влизал в леглата на хората през нощта и стискал ръцете и краката им толкова здраво, че е оставял синини във формата на пръсти по телата им.
След около седем месеца местните хора, убедени, че си имали работа с вампир, ексхумирали тялото на Вайнрихий и открили, че то изглеждало свежо и цяло, с опъната кожа „като на барабан“. На крака му имало бенка с форма на роза, за която се предполагало, че е белег на вещер. Тялото било извадено и повторно погребано под бесилка.
Въпреки това, Вайнрихий продължил да тероризира града и тялото било извадено отново и този път разчленено. Онези, които извършили разчленяването, отбелязали, че сърцето му изглеждало „толкова добре, колкото това на прясно заклано теле“. След това всички части били изгорени и пепелта била хвърлена в реката.
2. Скитащият се от Пенч (1592)
Само година по-късно в град недалеч от Бреслау се надигнал друг вампир.
Местен високопоставен човек на име Йоханес Кунце бил тежко ранен, след като бил ритан в слабините, а вероятно и в главата от скопен кон. След това раненият Кунце започнал да показва признаци на делириум, което довело до слуховете, че е в съюз с дявола. Докато бил на смъртния си одър, черна котка нахлула в стаята и се хвърлила върху умиращия. Бясната котка раздрала лицето на Кунце на парчета.
Много скоро след погребението му из града тръгнала мълва, че той се е върнал от света на мъртвите и прави пакости. Следи от копита се появявали в снега, след като вампирът бил забелязван и демонът бил обвинен в сексуално насилие над жена, както и в измъчване на местния викарий, като го „притискал“, когато бил в леглото.
През юли 1592 г., пет месеца след смъртта на Кунце, жителите на града най-накрая изровили трупа. Тялото нямало признаци на разлагане и когато порязали крака му, бликнала прясна кръв. Тялото било извадено, разчленено и изгорено.
3. Селянинът вампир (1725)
🦇 Who was the world’s first #vampire? 🦇
— Straight-Up Enigmas (@StraightEnigmas) October 20, 2020
In today’s #NewEpisode, we travel back to Serbia in 1725 when a peasant farmer rose from the dead and began murdering villagers: https://t.co/jDVJ0FX9UU. 🧛🏽#Halloween #podcast #podcasts #podcastshow pic.twitter.com/TOwQkxb8eA
Един ден през 1725 г. в малкото село Кисилево в източна Сърбия местен жител на име Петър Благоевич бил погребан в църковния двор на селото с обичайната католическа церемония.
Девет дни след полагането на Петър, девет местни жители, както били здрави починали, както били млади станали стари - всички те показали признаци на „нервно изтощение“. Всеки един от тези девет души казали на смъртния си одър, че Петър Благоевич бил единствената причина да умрат. Всички те твърдели, че той влизал в спалните им през нощта, сядал върху тях и „изсмуквал от тях силата им“. Има сведения, че Благоевич след смъртта си отишъл в семейния си дом и убил сина си, като е изпил кръвта му.
Когато отворили гроба на Петър, в присъствието на цялото село, косата, ноктите и брадата му били пораснали, а от устата му се виждала „прясна кръв“. След тази гледка тялото било извадено и в него бил забит остър дървен кол, при което от устата и носа му бликнала кръв.
4. Чудовището от Медведжа (1726-1732)
Арнолд Паоле бил млад сръбски войник, който през около 1725 г. се завърнал в родното си село Медведжа след служба в Гърция. Паоле казал на бъдещата си съпруга, че докато служил в Гърция, бил нападнат от вампир, но не се притеснявал, че може да се е превърнал във вампир, защото намерил гроба на чудовището и го изгорил.
Малко по-късно обаче докато качвал върху каруца със сено, загубил равновесие, паднал и счупил врата си и починал няколко дни по-късно. Не след дълго селяните започнали да го виждат да се скита нощем. Някои дори имали сънища, в които той ги посещавал и на следващия ден се чувствали физически изтощени и отслабени.
Няколко седмици след тези странни случаи в селото започнали да се случват множество мистериозни смъртни случаи, някои, от които били на хора, които споделяли, че сънували как Паоле ги посещавал.
Гробът на Паоле бил отворен, тялото му било покрито с чесън и забили кол в сърцето му.
Но проклятието на Паоле не спряло дотук. Шест години по-късно „епидемия“ от вампиризъм се стоварила върху същото село, като множество хора се присъединили към редиците на немъртвите. От селското гробище били ексхумирани и прегледани 14 трупа с медицински протокол за констатациите, подписан от австрийски лекари и офицери от армията. 12 от телата били "в състояние на вампири".
5. Булката на Дракула (1913-1993)
Connais-tu la légende de Sarah Ellen Roberts?
— 🌛zomby Noémie🌜 (@ZombyNoemie) January 13, 2021
On a dit d’elle que c’était une sorcière, un vampire.
Si tu veux voyager dans cette histoire venue du Pérou
🌟 https://t.co/gV37Ukaaqd🌟 pic.twitter.com/GKOd5s4D3Q
В Писко, Перу, късно през нощта на 8 юни 1993 г. хиляда души стоели в очакване - някои нервни, други развълнувани - до гроба на Сара Елън Робъртс, жената, наречена от медиите „Булката на Дракула“.
Историята разказва, че Сара, родена в Блекбърн през 1872 г., била обвинена в убийство и магьосничество и заподозряна, че е вампир. За наказание на 9 юни 1913 г. тя била окована във вериги, затворена в облицован с олово ковчег и оставена да умре. След като било отказано погребение в Англия, според легендата, съпругът на Сара бродил по света четири години, преди най-накрая да намери място за покоя й в Перу.
Според разказа, след погребението ѝ хората от Писко били ужасени да научат, че преди да бъде затворена в ковчега си, жената обещала да се върне и да търси отмъщение след 80 години.
Когато настъпил полунощ в Писко на 9 юни 1993 г., събралата се тълпа останала разочарована - вампирът от Блекбърн не успял да се въздигне от мъртвите, като местните врачки обявили победа, след като полели гроба ѝ със светена вода.
6. Вампирът от улица Ковънтри (1922)
Около 6 сутринта в неделя, 16 април 1922 г., мъж вървял по безлюдната улица Ковънтри в Лондон. Внезапно той усетил присъствието на човек или нещо, което го сграбчило здраво, забило зъбите си във врата му и започнало да смуче кръв. Следващото нещо, което си спомнял, била болницата Чаринг Крос, където обърканите лекари казали, че вратът му бил прободен от нещо, наподобяващо дълъг тънък шип.
Учудващо, същото се случило с още две нищо неподозиращи жертви по-късно същия ден – и при тях било засегнато на същото място.
Полицията и лондончани били объркани и нито един не бил заподозрян. Полицай, който не бил на служба, бил чут да казва в една кръчма, че полицията наела ловец на вампири за странните случаи. Предполага се, че този съвременен Ван Хелсинг проследил чудовището до гробището Хайгейт и след това го довършил по традиционния начин - отворил ковчега му и забил кол в сърцето му.
Още по-интригуващ бил инцидентът, който се случил приблизително по същото време в Уест Дрейтън, на около 15 мили западно от улица Ковънтри. В нощта на пълнолунието няколко местни хора съобщили, че видели огромен прилеп с размах на крилете от два метра да лети около църковния двор, да влиза и излиза от гробове и мавзолеи. Полицаите отишли на място и забелязали съществото, което изкрещяло и отлетяло. Не е известно дали тези два инцидента били свързани, но старец в Уест Дрейтън отбелязал по онова време, че вампир върлувал там около 30 години, преди да убие местна жена, като я ухапал по врата и източил кръвта й.
След април 1922 г. нищо повече не се чуло нито за прилепа от Уест Дрейтън, нито за вампира от Ковънтри Стрийт.
