И скате ли да живеете по-дълго? Може би трябва да опитате да подобрите възгледите си за живота.
Ново изследване показва, че хората, които са по-големи оптимисти всъщност могат да живеят по-дълго. В проучване на близо 160 000 жени жените с най-висок рейтинг на оптимизъм са имали 5,4% по-дълъг живот от тези, които се смятат за по-малко оптимистични.
„Повечето изследвания показват, че не може да се каже, че хората, които са по-оптимистични, не са реалисти“, казва водещият изследовател Хаями Кога, д-р.
Вместо това, казва Кога, тези хора смятат, че положителни неща могат да се случат в бъдещето. Отчасти, казва тя, това може да се дължи на факта, че хората често смятат, че оптимизмът увеличава способността за решаване на проблеми и справяне с предизвикателства.
Въпреки че това не е първото проучване, свързващо оптимизма с дълголетието, повечето предишни проучвания се фокусират предимно върху бели хора от неиспански произход. Те например съобщават, че оптимизмът е свързан с 15% по-дълъг живот сред предимно белите жени, които са били проследявани до 10 години.
Настоящото проучване, публикувано в Journal of the American Geriatrics Society, е сред първите, които свързват оптимизма с дълголетието в расово и етнически разнообразно население.
Кога и колегите му проучили 159 255 жени, участващи в Инициативата за женско здраве. Жените са били 83% бели, 9% чернокожи, 4% испанки/латиноамериканки, 3% азиатки, по-малко от 1% американски индианки или местни жители на Аляска, а останалите се самоопределили като „други“.
Жените са били на възраст от 50 до 79 години, когато се записали в проекта между 1993 и 1998 г.
Изследователите разгледали и други фактори, които биха могли да доведат до по-дълъг живот, включително възраст, образование, семейно положение, годишен доход на семейството, психично здраве и др. Те също така оценили как факторите на начина на живот могат да повлияят на резултатите.
Ключови констатации
Малко повече от 40% от жените - 64 301 - са починали през 26-те години, в които са били проследявани.
Като цяло, жените, считани за най-оптимистичните (най-високите 25%), са живели средно 4,4 години по-дълго от жените в най-ниските 25%. Тези резултати варират до известна степен според расата/етническата група, но не значително.
В по-малък анализ на 55 885 жени 53% са доживели до 90 или повече години. Отново повечето оптимизъм бил свързан с по-голямата вероятност за дълголетие.
Начинът на живот имал умерен ефект върху оптимизма и дълголетието. Изследователите създадали оценка за начина на живот, която разглеждала пет фактора - качество на хранене, физическа активност, индекс на телесна маса, употреба на тютюн и консумация на алкохол. Те открили, че този резултат е повлиял значително на оптимизма на човека.
Кога и колеги отбелязват, че по-ранни проучвания свързват редовните упражнения с увеличаване на 0,2 до 4,4 години живот.
„По този начин нашите откритията показват, че въздействието на оптимизма може да се сравни с това на упражненията“, пишат те.
„Надяваме се, че тези резултати ще покажат на хората, че трябва да се съсредоточават върху положителните психологически фактори или ресурси като възможни нови начини за насърчаване на дълголетието и здравословното остаряване, особено ако видим, че тези ползи се наблюдават сред расовите и етническите групи“, казва Кога.
Оптимизмът е променлив здравен актив, което означава, че е нещо, което можем да контролираме сами, твърди д-р Даниела Гашевич.
Тя добави обаче, че проучването има ограничения. Например, казва тя, то включва само жени и изследователите може да са подценили въздействието на начина на живот.
Необходими са повече изследвания, за да се види дали „повишаването на оптимизма може да насърчи здравето и дълголетието“, казва Кога. „Знаем, че оптимизмът като цяло е доста стабилен през цялата зряла възраст и макар че може да се промени донякъде в краткосрочен план в отговор на различни обстоятелства, в по-дълги периоди той има тенденция да остава на сходни нива дори в лицето на много предизвикателни събития в живота."
Работата върху оптимизма може да бъде полезна за хората, казва д-р Джеръми Джейкъбс.
Това, което е интересно, казва той, е, че хората са в състояние да променят определени свои черти като оптимизма, за да подобрят здравето си.
Последствията от тези видове открития, казва Джейкъбс, са, че усилията да промените перспективата си може да имат дългосрочни ползи.
„Разбира се, това трябва да бъде доказано в реалния живот“, казва Джейкъбс, водещ автор на проучването за дълголетие в Йерусалим от септември 2021 г., което открива полза за оптимизма след 85-годишна възраст.
