И сторията на Европа изобилства от важни събития, оказали огромно влияние върху развитието не само на отделни страни, но и на човечеството като цяло.
За едно от тях обаче се говори сравнително рядко, а повечето хора дори и не осъзнават значението му. Става въпрос за пренасянето на картофите от Южна Америка в Европа.
Potatoes were once feared and hated. Now billions of us eat them. So what happened? https://t.co/Crokl9ib0T
— The Economist (@TheEconomist) September 2, 2021
Днес те са почти неделима част от ежедневното ни меню, а през вековете са спасили живота на милиони хора на Стария континент.
Картофи, причиняващи проказа
Картофите, също както и доматите, произхождат от Южна Америка. Инките ги отглеждали на голяма надморска височина, възползвайки се от ниските температури през нощта. Те изстудявали и изсушавали грудките, превръщайки ги в дехидратиран нишестен продукт – нещо като съвременните замразени картофки за пържене. По този начин те се превръщали в изключително трайна храна и били на разположение дори тогава, когато нямало нищо друго за ядене.
Предполага се, че европейците открили картофа по време на Испанското завоевание на Инкската империя от Франсиско Писаро в периода 1521 – 1523 г. Първите писмени сведения за растението идват през 1537 г. от конкистадора Кастелянос. Скоро то било пренесено в Европа – нещо, което се случило през 70-те години на XVI в. Представянето на картофа обаче далеч не предизвикало ентусиазъм.
През 1596 г. швейцарският ботаник Каспар Баухин публикува стряскаща рисунка на растението, съпроводена с лъжливо описание. В текста се отбелязвало, че картофите имат редица нежелани странични ефекти – като стомашни газове, сладострастие и дори проказа.
Think you know the potato? The island of Chiloé’s boasts 286 varieties https://t.co/nOCApfGjWW From @1843mag
— The Economist (@TheEconomist) July 10, 2021
И до ден днешен не е ясно откъде е дошла тази представа. Някои изследователи предполагат, че тя вероятно била повлияна от грубата и неправилна форма на картофите, с които разполагал Баухин. Каквато и да била причината, резултатът не бил особено изненадващ – много хора отказвали да се хранят с картофи, опасявайки се, че те ще навредят на здравето им. Имало и такива, които дори ги смятали за нехристиянски.
В защита на картофите
Френският агроном Антоан-Огюст Пармантие (на когото са кръстени супата „потаж Пармантие“ и овчарският пай „аше Пармантие“) изиграва важна роля за промяната на общественото мнение. Той прекарал три години като военнопленник при прусаците, които го хранели с храна, считана за долнопробна и обикновено давана на конете – картофи.
Здравето на Пармантие било цветущо, въпреки диетата, която бил принуден да спазва. По тази причина, когато бил освободен, той решил да докаже, че картофите изобщо не са вредната храна, за която много хора ги смятали.
През 1771 г. успял да убеди учените, но все още срещал силна съпротива, което го накарало да прибегне до някои хитри ходове с рекламна цел.
Агрономът започнал да предлага ястия с картофи на знаменити личности като Бенджамин Франклин, а освен това убедил френската кралица Мария-Антоанета да носи цветове от картофено растение като аксесоар към един от тоалетите си.
Пармантие също така внушил на земеделците от Ньой, че силно охраняваните му картофени насаждения представляват нова и скъпа храна, която не е за простолюдието.
Този манипулативен трик се увенчал с голям успех. Земеделците били силно заинтригувани от насажденията и започнали да следят кога охраната напуска своите постове. Щом издебвали удобен случай, те се втурвали към нивите, изкопавали растенията и ги пренасяли към собствените си поля, за да ги засадят там.
Darling spuds: how to grow potatoes | Alys Fowler https://t.co/VhGSgPYdCI
— The Guardian (@guardian) April 3, 2021
Постепенно популярността на картофите започнала да расте. От конски фураж те се превърнали в спасителна алтернатива по време на глад, а след това – в основна храна. Според редица историци, благодарение на картофите била извършена своеобразна революция, тъй като те разкрили ефикасен и евтин метод за изхранване на населението.
Спасение по време на война
През годините картофите се доказали като изключително полезни и спасили живота на много хора – особено по време на война. Зърнените храни често бивали изгаряни или конфискувани от преминаващите армии. Картофите, обаче, били разграбвани много по-рядко, тъй като са под земята. Това довело до тяхното увеличено използване в Германия по време на Тридесетгодишната война. Недостигът на хранителни продукти в Париж по време на Френската революция пък довел до засаждането на картофи в парковете на двореца „Тюйлери“ и Люксембургската градина. В Русия те също станали много популярни, макар че хората първоначално ги посрещнали с недоверие и ги наричали „дяволски ябълки“.
Въпросът кой е донесъл картофа във Великобритания е спорен. Някои смятат, че заслугата е на сър Уолтър Рали – известен английски авантюрист и писател. Повечето историци, обаче, смятат, че това всъщност е направил сър Франсис Дрейк.
This New York student won a $250,000 prize for his research on the devastating microorganism which caused the Irish Potato Famine https://t.co/sFwelw1D8w pic.twitter.com/ivpiv3RPXy
— CNN International (@cnni) March 14, 2018
През 1856 г., след като воювал с испанците в района на Карибите, той посетил Картахена (пристанищен град в югоизточната част на Испания), за да зареди провизии – включително тютюн и картофи. По-късно, той се завърнал във Великобритания, а земеделците бързо установили, че донесените от него картофи дават повече хранителна енергия от всяка друга култура на същата земна площ, лесни са за отглеждане и култивиране, а за събирането им е необходима единствено лопата.
Големият глад в Ирландия
Картофите са свързани и с едно от най-трагичните събития в европейската история. В Ирландия това растение първоначално се отглеждало като резервен вариант за гладни времена. Постепенно, обаче, то придобило първостепенна важност и ирландците започнали да разчитат изключително много на него. Това се превърнало в основна причина за избухването на т. нар. Голям глад (известен и като Ирландски картофен глад) в периода 1845 – 1849 г. Историците отбелязват, че близо половината от населението на Ирландия разчитало на тази евтина култура, но микроорганизмът Phytophthora infestans опустошил голяма част от картофената реколта в Европа през 40-те години на XIX в.
Освен с масов глад, този мрачен епизод от историята на Ирландия е белязан и от разпространението на редица опасни болести – като холера, едра шарка, дизентерия и дифтерит. По различни данни, около 1 млн. души загиват, а още толкова емигрират (основно към Англия, Шотландия, Южен Уелс, Северна Америка и Австралия). В резултат, само за няколко години населението на Ирландия намалява с приблизително една четвърт. Големият глад променя демографския, политическия и културния пейзаж на острова завинаги. Той става опорна точка за много националистически движения. Вече обтегнатите отношения между ирландците и британската корона се влошават допълнително, изостряйки етническото напрежение и давайки тласък на някои радикални движения както в Ирландия, така и зад граница.
Вижте още:
Пет невероятни тайни, които крие загадъчният Сибир
"Носоотрязаният" император, провъзгласил хан Тервел за "кесар"
Мистериозната съдба на най-успешния пират, за когото не сте и чували
Чингис хан, Клеопатра, Атила... Загадките на изчезналите гробници
криза, която тихо расте" />
