Н яма по-класически образ за Хелоуин от този на блестяща издълбана тиква, поставена на прозорец или до входа, създавайки определена атмосфера. В продължение на десетилетия издълбаването на тиква е една от най-американски традиции за есента, празникът се отбелязва и с партита, фестивали и телевизионни състезания, пише „Нешънъл джиографик” (National Geographic).
Интересна приказка е историята на тези тикви за Хелоуин, превърнати във фенери, тяхното значение като декорация за празника и защо са издълбани. Въпреки че легендарният конник без глава и неговата тиква плашат американците от поколения насам, истинският произход на може да се проследи векове назад, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия.
С течение на времето езическите ритуали, невероятните легенди и природните феномени са се преплели, за да създадат една приковаваща вниманието история, която е от части реалност, от части измислица, но ужасяващо забавна.
Келтски ритуали
Концепцията за използването на кръгъл плод или зеленчук за изобразяване на човешко лице датира от хиляди години в някои келтски култури. „Може дори да има предхристиянски произход, който е еволюирал от обичая за почитане на главата или може да представлява военни трофеи, взети от врага”, казва Нейтън Манион, директор на музея на EPIC – Ирландския емиграционен музей в Дъблин. „Това е доста зловещо, но би могло да символизира отсечените глави на враговете”.
Идеята се корени в келтския фестивал „Самхейн”, който се е празнувал на 1 ноември и е вдъхновил много от радициите на съвременния Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „Самхейн”, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите.
За да се предпазят от тези изгубени души, хората са се маскирали и са издълбавали ужасяващи лица върху зеленчуци
като цвекло, картофи и ряпа, които обикновено били в изобилие по това време на годината.
Според Mанион празникът също се е развил от практически съображения. „Металните фенери били доста скъпи, така че хората издълбавали зеленчуците”, обяснява той. „С течение на времето те започват да правят формата им като на лица, които позволяват на светлината да преминава през дупките, без да гаси пламъка”.
Посетителите на Националния музей на Ирландия – „Живот на село” в района Майо, могат да видят от първа ръка колко ужасяващи са били тези ряпи. В постоянните експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била много разпространена в началото на ХХ в., наречена „ряпа фантом”, която има зловещи зъби и очи.
Човешки слабости и трикове на природата
Произходът на фенерите не се ограничава до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Великобритания е било обичайно да наричат човек с неизвестно име „Джак”. Например, нощен пазач е бил наричан „Джак с фенера”.
След това има ирландска легенда от XVIII век: За нежелан човек, за когото се говори, че е ковач със склонност към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, но често срещано повествование е, че въпросният Джак два пъти е измамил дявола. Когато Джак умрял, му били забранени и раят, и адът. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, за да запали фенера си, докато се скита между двете места завинаги, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern (английското наименование на тиквения фенер).
„Използвано е и като морална приказка, тъй като душата на Джак е била заклещена между двата свята и ако се държите по същия начин като него, вие също може да свършите така”, казва Манион.
Тъй като Ирландия започва процеса на национална електрификация през 30-те години, легендата за Джак започва да отслабва. „Веднага след като светлините светват, много от историите губят своята сила и въображението на хората вече не е толкова лудо”, казва Манион.
Пристигане в САЩ
До тогава традицията на „Джак с фенера” се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн я споменава в един от разказите си от 1835 г. и отново през 1852 г. във „Фадъртоп”, разказ за плашило, чиято глава е издълбана тиква. Според Синди От, автор на „Тиква: Любопитната история на една американска икона”, първото изображение на фенер от тиква вероятно е това, което се появява в брой от 1867 г. на „Харпърс Уикли”.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, кратка история, публикувана през 1820 г. и преиздадена през 1858 г., проправя пътя на тиквата в американската култура повече от всякога. В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичибод Крейн, който никога повече не е видян. Но повечето от изображенията на този ужасяващ злодей го изобразяват с тиквен фенер, поради което историята се превръща в траен елемент от Хелоуин.
През ХIХ в. и началото на ХХ в.пристигането на ирландски имигранти, носещи своите традиции и легенди, също помага за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те открили, че тиквите, които не са толкова познати в Ирландия, но са разпространени в Северна Америка, са много по-лесни за изрязване, отколкото ряпа или картофи.
Все повече американци започват да празнуват Хелоуин и фенерът се появява като най-емблематичното му изображение.
Преглед в Конституцията на Атланта описва много положително фестивала от 1892 г. „Всички на Хелоуин” в дома на кмета на Атланта Уилям Хемфил: „Никога в аналите на обществото в Атланта не е имало по-уникални и блестящи забавления”, с декорации, показващи „всякакви усмихнати фенери, направени от тикви, с умело издълбани лица”.
Издълбаните тикви не са само с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен вид, фенерите символизират гостоприемство и чувство за общност.
През последното десетилетие популярността на фенерите не намалява. Според Министерството на земеделието на САЩ през 2018 г. са откъснати над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери.
Тикви по време на пандемия
Тази година коронавирусът слага спирачки на празненствата за Хелоуин, но някои фестивали продължават с предпазни мерки. Обикновено в „Слипи Холоу” и съседния „Таритаун” се провеждат десетки събития в чест на легендата за Конника без глава. През 2020 г., когато се отбелязва 200-годишнината от публикуването на историята, събитията са драстично намалени. Но фестивалът „Тиквен фенер” осветен с повече от 7000 издълбани тикви, е отворен с по-малко места, предварително закупени билети и мерки за социално дистанциране.
За да се избегне заразяване или разпространение на вируса, Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват на хората, които празнуват Хелоуин в райони с висока честота на COVID-19, да се въздържат от пътувания по селски фестивали.
За щастие, все още можем да влезем в духа на Хелоуин по традиционен начин: да издълбаем фенер у дома, както хората са правили от векове, за да внесем малко светлина в тъмната есенна нощ.
"Секси" Хелоуин: Как коронавирусът вдъхнови почитателите на празника
