Н а 15 ноември по традиция стартират 40-дневните Коледни или Рождественски пости, които завършват на 24 декември - Бъдни вечер. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.
В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни - с взаимно опрощение и заговяване (консумиране на блажна храна), с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио.
През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.
Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.
Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене.
Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря.
История на Рождественския пост
Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно - през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определянето датата на това събитие, във връзка с което се формира този втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).
Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 година. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последвала - през 375 г., Александрия - през 432 г. при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим - при патриарх Ювеналий (†458).
Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били различни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май.
Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви започнали да го празнуват на 25 декември.
Определен брой постни дни, непосредствено преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил честван заедно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски говори за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква започнала да отбелязва Рождество Христово отделно от празника Богоявление, Богоявленският пост бил сведен до един ден.
Как да постим
Много е важно да подхождаме към храненето по време на пости осъзнато, за да не нарушим здравословния баланс на организма си. Затова трябва да му доставяме всички необходими вещества, минерали, соли, витамини и т.н. като консумираме разнообразна храна, пише 24kitchen.
Липсата на животински белтъчини можем да компенсираме с прием на различни бобови култури като боб, леща, грах, нахут, бакла. За постигане на оптимален аминокиселинен баланс, е добре те да се комбинират със зърнени храни – ориз, булгур, жито, ечемик, както и с елда и киноа, които съдържат всички 8 незаменими аминокиселини.
Пълнозърнестите зърнени храни са за предпочитане, тъй като съдържат много минерали и витамини от група В. Ежедневната консумация на зеленчуци и плодове, съдържащи витамин С, като грах, карфиол, зеле, чушки, лук, киселец, коприва, цвекло, цитрусови плодове, ябълки и други, спомага за набавянето на желязо.
Недостигът на калций по време на пости може да се компенсира с консумацията на пълнозърнест хляб, зеленолистни зеленчуци, ядки, сушени плодове и нахут, както и на алтернативни млека – бадемово, соево, овесено, оризово, конопено.
Приемът на достатъчно количество вода, поне по 1,5-2 литра на ден, също е от значение. Полезно е да се пие и чай, например шипков, който съдържа големи количества витамин С.
Медът, захарта и черният шоколад също са позволени продукти по време на постите, но не трябва да се прекалява с тях. Не само заради фигурата ни, на която могат да се отразят, но и заради изкушението и насладата, които носят със себе си.
За бъдат постите пълноценни както във физическо, така и в духовно отношение, е добре да се придържате към следните прости правила:
- Обмисляйте какво ще ядете
Постенето не означава да се ядат само сухари и орехи, поне не и за миряните. Съвременният начин на живот е много натоварен и има своите изисквания – за да сме активни, трябва да се храним балансирано. Кашите, като например овесената, пшеничната, оризовата, ечемичената и елдената (гречка), са добър източник на целулоза, която благоприятства храносмилането и възстановява стомашната микрофлора. Те също така са богати на витамини – В1, В2, В5 и РР и минерали - К, Mg, Si, Cu, Mn.
Съдържащите растителни белтъчини бобови култури, както соята и гъбите са добър заместител на месото и рибата. А пресните салати, задушените или приготвени на пара зеленчуци са незаменим източник на витамини и минерали.
- Не пропускайте дните, в които е позволено да се яде риба
По време на Великия пост дните, в които е позволено да се консумира риба са два – Благовещение и Цветница, тази година съответно 25-ти март и 12-ти април.
Не пропускайте възможността да разнообразите храненето си и да запълните недостига на полезни вещества в организма. Изберете мазни видове риба, като скумрия, сьомга или херинга, които са източник на важните за нашия организъм Омега-3 мастни киселини и витамин Д.
- Не преяждайте
Макар и да звучи смешно, напълно възможно е да се преяде и със семки и ябълки, например. Важно е да се помни, че постът преди всичко е въздържание и стремеж към умереност. По време на поста храненето трябва да е редовно – 5-6 пъти на ден, на малки порции. Необходимо е да се внимава за количеството ядки, семки, растителни масла, сушени плодове и плодове, което се приема, тъй като прекаляването с тези продукти може да наруши нормалната работа на храносмилателната система и да доведе до напълняване.
- Излезте от поста постепенно
Известно е, че великденските трапези са богати и на тях присъстват месо, яйца, козунаци и т.н. А след продължителното ограничаване в храненето, подобно изобилие е шок за организма и може да предизвика проблеми с храносмилателния тракт. Затова, внимавайте и навлизайте в обичайния си режим на хранене постепенно. Не наблягайте веднага на месото и колбасите, а започнете с консумация на риба, кисело мляко и малки количества сирене и яйца – по 1 порция на ден в първата седмица.
Приемът на големи количества сурови зеленчуци, бобови и пълнозърнести култури може да създаде проблеми на хора със стомашни проблеми и заболявания на храносмилателния тракт. Затова е препоръчително болните хора и бременните жени да се посъветват с лекар преди да започнат да постят. За малолетните деца и пътешествениците е позволен облекчен режим.
Без молитва и покаяние обаче постът е една от многото диети и няма влияние върху душата. Постите изискват не само да изключим от менюто си месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.
Човешката психика и физика са дълбоко свързани и пречистването на тялото е начин за постигане на духовна хармония. Най-малкото лишението от определени храни е каляване на волята, а именно от нея зависи успехът ни в повечето начинания.
Смисълът на постите е за определен период от време да се концентрирате не върху удоволствията и злободневните проблеми, а върху личностното си развитие.
