Зайците, яйцата и бог Дионис: Езическите корени на Великден

Н а всеки Великден децата в цял свят се впускат в търсене на яйца, скрити от Великденския заек из къщата и градината им. Милиони шоколадови яйца биват купувани, подарени и консумирани, а козунаците изпълват рафтовете на всеки супермаркет.

Великден е християнски празник, който се празнува по целия свят и отбелязва възкресението на Исус Христос след разпъването му на кръста. Как тогава зайците, кифличките и яйцата са се превърнали в асоциация с това религиозно събитие? Отговорът се крие в предхристиянската епоха, като много от темите на Великден се коренят в езическите традиции.

Великден се пада в период от годината, известен като пролетно равноденствие, когато продължителността на нощите в Северното полукълбо става еднаква с тази на дните. Пролетта е време на обновяване и възраждане, когато зимата започва да отминава с обещанието за по-дълги и слънчеви дни. В продължение на хиляди години хората от различни култури отбелязват и празнуват равноденствията и слънцестоенията (най-дългите и най-късите дни в годината).

Предхристиянският древен свят е изпълнен с истории за възкресение около пролетта. Една от най-старите цивилизации в света - шумерската, живяла в Южна Месопотамия (днешен Южен Ирак), записва историята на своята богиня Инана върху глинена плочка около две хиляди години преди Христа.

Историята разказва, че Инана слязла в подземния свят, за да намери наскоро починалия си съпруг. Там тя била убита, преди да бъде върната към живот от други богове. Позволено ѝ било да се върне на света като слънце за шест месеца, след което трябвало отново да слезе в подземното царство през зимата за още шест месеца. Това е може би първият древен разказ за възкресение и прераждане, посветен на пролетта.

В древните цивилизации има още много истории, които следват подобна тема, включително възкресението на Хор, древноегипетското божество с глава на сокол, и смъртта и прераждането на гръцкия бог Дионис. Това са истории, които споделят идеологията за обновлението и победата на светлината над мрака.

Когато християнството започва да се разпространява в Европа, много езически празници и традиции са възприети и адаптирани към християнската вяра. Логично е вече вкоренената идея за нов живот, която се празнува през пролетта, да се свърже с победата на Исус над смъртта и неговото прераждане.

Ако сте забелязали, датата на Великден се променя всяка година и това е така, защото тя се определя от фазите на Луната, а не от конкретна дата, на която се твърди, че Христос е възкръснал от мъртвите. Той се пада в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което го прави празник на сезоните - концепция, чиито корени са в езичеството.

Ами името "Великден", откъде идва то?

Смята се, че в повечето европейски страни името идва от еврейската дума "Песах", известна още като Пасха - еврейският пролетен празник. В англоговорящите езици и Германия обаче някои историци твърдят, че думата произлиза от езическа богиня на пролетта, наречена Еостре, която е документирана от англосаксонски монах, писал през VIII в. сл. Ēostre е била богиня, която се е чествала с фестивал по време на пролетното равноденствие, а според някои учени връзката ѝ със зайците е в основата на историята за великденския заек, въпреки че това все още е обект на горещи спорове.

Зайците и яйцата отдавна са древен символ на плодородието и живота, като се има предвид плодовитата им способност да се размножават. Те са перфектните икони на пролетта и всичко, което тя представлява. Въпреки това, едва през XVII в. в Германия се разпространява традицията за великденски заек, известен като Остерхазе, който разнася яйца на добрите деца. В крайна сметка по-мекият и по-удобен на външен вид заек замества заека, когато традицията се разпространява в САЩ чрез немските имигранти през 1700 г.

Какво ще кажете за великденското яйце? Откъде идва то?

Още от древни времена яйцата, както и зайците, са били символи на новия живот и плодородието в различни култури. С възприемането на езическите пролетни традиции от християнството яйцето също е адаптирано, за да се превърне в идеалното изображение на възкресението на Исус; черупката на яйцето символизира гроба, а пукването му - появата на Исус, който побеждава смъртта.

И така, ясно се вижда, че много от нашите великденски традиции не се коренят в християнската вяра. Макар че много хора днес отбелязват празника, като празнуват възкресението на Христос, много други възприемат Великден като време, в което се радват на настъпването на пролетта - празнуват с великденски зайци, лов на яйца и кифлички с горещ кръст и въплъщават същия дух на надежда, обновление и нов живот, който съществува по това време на годината от хиляди години.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase