Р азмножителният сезон може да бъде опасен за мъжките жаби, които се опитват да впечатлят потенциалната си партньорка: Изследователите откриват, че те бързо могат да бъдат отвлечени и изядени от незаинтересована женска.
За първи път учени от остров Кураганг в Нов Южен Уелс, Австралия, са наблюдавали възрастни женски зелени и златни жаби (Litoria aurea) да ловуват мъжките си събратя по време на размножителния период. Те описват подробно откритията си в проучване, публикувано на 12 юни в списание Ecology and Evolution.
Изследователите за първи път наблюдават това поведение по време на проучване, когато чуват високочестотен писък.
„Понякога го чувате в полето и често това е жаба, която е хищник“, казва пред Live Science водещият автор на изследването Джон Гулд, докторант по екология на популациите в Университета в Нюкасъл, Австралия.
След като проследява писъците, Гулд открива, че те идват от мъжки, чието бедро е почти изцяло погълнато от по-голяма женска. Тя го е завлякла в дупка на брега на езерото.
„Мъжката жаба наистина се опитваше да предотврати това, затова се хващаше за всичко наоколо, като пръчки в земята, за да спре да бъде завлечена“, казва Гулд.
В крайна сметка мъжкият успява да избяга. Наблюдението накара Гулд и екипът му да сравнят своите нощни теренни наблюдения от три последователни размножителни сезона с други изследвания, които съобщават за случаи на полов канибализъм.
"Канибализмът е добре документиран при земноводните, но повечето докладвани случаи включват канибализиране на възрастни индивиди от млади индивиди, които излизат от водата, или канибализиране на главички една от друга", казва Гулд.
Обикновено канибализмът при земноводните се проявява, когато голям брой животни се събират на едно и също място, като например при появата на главичките от яйцата, и когато има значителни разлики в размерите на хищника и жертвата.
Много видове жаби са полово диморфни - възрастните женски често са значително по-големи от мъжките.
„Съществува много добра възможност женските да използват мъжките си събратя не само като партньори за размножаване, но и потенциално като плячка“, казва Гулд.
Изследователите предполагат, че този канибализъм може да действа като процес на естествен подбор.
Женските могат да правят разлика между потенциалните партньори или плячка в зависимост от качеството на техните призиви по време на размножителния период. По-големите мъжки с по-дълбоки призиви може да се разглеждат като по-добри партньори за размножаване, оставяйки по-малките, по-ниски мъжки като потенциална храна.
Въпреки това Гулд предполага, че по-добрите партньори също не могат да избегнат хищниците. Вместо това, след като женските са изхвърлили всичките си яйца след размножаването, те могат да изберат да изядат партньора си - подобно на женските богомолки, които обезглавяват и изяждат партньорите си по време на или след чифтосването.
„Това е рисковано за мъжките жаби там. Те викат с цялото си сърце, за да си намерят партньорка, но просто трябва да поемат този допълнителен риск да бъдат използвани като плячка“, казва Гулд.
Учените все още не знаят със сигурност какво влияе на това канибалско поведение. Наблюденията на сексуален канибализъм са редки, защото се случват бързо. Това обаче не означава, че те са редки.
Гулд посочва, че полевите наблюдения на амплексус - когато мъжка жаба се качва на женска, за да оплоди яйцата ѝ - също са сравнително редки, въпреки че учените знаят, че той е необходим за размножаването.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи колко чести са тези канибалистични прояви и как те влияят на местните популации на зелените и златните жаби, казва екипът.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
