Б ракът на кралските семейства винаги и навсякъде е бил важен. Хора със синя кръв са имали бракове, които понякога завършвали нещастно, жертвайки се в името на политиката и в полза на страната. Благородниците в Европа са се женили само за някой от собствената си класа.
Султан Селим и Златният век на Османската империя
Членовете на кралското семейство от друга страна е трябвало да получат разрешението на краля, когато се женят. В противен случай този брак, макар и юридически валиден, би се считал за морганатичен. (По правило децата от него, както и майките им, нямат право на наследство върху титлите на аристократа, както и на привилегии. Такъв е бил бракът на княз Александър Батенберг).
Човек, който се ожени без разрешение, ще загуби правото си на трона, а съпругата не може да вземе титлата на съпруга си.
Например, ако синът на крал се ожени за дъщерята на барон, този брак се счита за морганатичен. По-късно тези правила биват облекчени.
Бракът и дипломацията
До управлението на Сюлейман Великолепни османските султани обикновено се женили за жени от анадолските княжества и сключвали политически бракове с принцесите от съседните християнски държави. Ислямът позволява на мъж мюсюлманин да се ожени за еврейка или християнка. Първият султан, който се ожени по този начин, е бил Орхан Гази. Той се жени за две византийски принцеси и дъщеря на "текфур" (феодален владетел).
Загадъчният диск от Фестос - неразгадаема мистерия на 3700 години
Султан Мурад I е син на Нилюфер Хатун, дъщеря на текфур. Султан Мурад I се ожени за българка. Султан Баязид I, известен още като Баязид Гръмовержецът, и султан Мурад II да се женили за сръбски принцеси. Съпругата на Сюлейман Челеби е албанска принцеса. Муса Челеби се е оженил за дъщерята на влашки (румънски) принц. Султан Мехмед Завоевателят е взел за жени византийски и генуезки принцеси. Султан Баязид I (Гръмовержецът), Султан Мехмед I (Челеби), Султан Мурад II, Султан Мехмед Завоевателят и Султан Баязид II са имали за жени принцесите на анадолските княжества. Султан Явуз (Султан Селим I) е взел за жена дъщеря на кримския хан. Докато султан Баязид I се оженил за гермиянидската принцеса Девлет Хатун, като сватбата минала с много шум. Всички бейове били поканени, а булката донесла като зестра областите Кютахя, Тавшанлъ, Емет и Симав.
Никаква аристокрация
С времето балканските и анадолските държави изчезнали и династиите се смесвали с обществото. Султаните не искали да допуснат образуването в страната на друга аристокрация, различна от османската династия. Поради тази причина те започнали да се женят за момичета (придворни дами), които са били доведени в двореца на млада възраст и са били отгледани там. Султаните не искали те да придобиват политическо влияние, омъжвайки се за хора от обществото.
Това били красиви, интелигентни и добродушни момичета с придворно възпитание. Първоначално тези момичета са били от балкански произход. Впоследствие обаче се увеличава броят на украинките, известни със своята красота. При управлението на султан Абдулмеджид дъщерите на семейства от Кавказ, които мигрирали в Анадола, са били отведени в двореца още ранна възраст и са получавали образование. Дори ако майките на принцовете са били вдовици, те не са могли да се омъжат за друг. Немислимо било някой, който може да стане султан в бъдеще, да има втори баща и доведени братя.
Почина последният наследник на трона на Османската империя
Избор на булка
Подборът и възпитанието на момичетата, които ще се омъжат за султана, е поверена на валиде султана, който бил ръководител на харема. Раждането на много деца в двореца било желателно за продължаване на династията.
Отношенията на султана със съпругите му се отличавали с голяма сериозност. Било е нечувано той да седне с тези момичета за удоволствие. Изображенията на съпругите , хвърлящи кърпичка на пътя пред султана, с когото искат да пренощуват, или изображенията на султаните, които ги гледат как играят голи в басейн, са продукт на ориенталистките мечти на западните романисти и художници.
Преди султанът да посети харема, евнухът е уведомявал домакинството на харема. Всички се оттегляли в апартаментите си. Никой не е трябвало да бъде навън. Говори се дори, че султан Осман III е имал желязна пета на обувката си, за да може всички да го чуят как идва и се оттегля в стаите си.
DW: Мръзнат, болни са, от месеци не са се къпали
Момичетата, които се омъжвали за султана, са били смятани за много късметлийки. Ако имат дете, особено момче, социалният им статус се променял. Майката започвала да живее с детето си в апартамент с прислуга, назначена за нея.
Тези жени обаче нямали никакво влияние върху султана. Някои султани наистина били много привързани към някоя от жените си. Например, султан Ибрахим бил много предан на Хадидже Терхан, а султан Абдулхамид II на Мюшфика Кадинефенди. Преувеличено е обаче твърдението, че някои султани, като Сюлейман Великолепни, са били под влиянието на жените си.
Училище за дами
Въпреки че ревността е естествен навик, тя била смятана за срамна в двореца. Всяка жена знаела, че султанът може да се ожени за друга жена и е била подготвени за това. Дори и да е ревнувала, не го е изразявала. Жените на султана се наричали сестри и другарки.
Принцовете имали и свои съпруги в апартаментите си. Когато някой от тях станел султан, той създавал свой харем от тях. Той вземал и желаещите да дойдат от харема на стария султан, а останалите се премествали в „Ески сарай” („Стария дворец”).
Дворците на султанските дъщери като Адил Султан, били като дамско училище. Отглежданите там момичетата били представяни на султаните и принцовете, а ако имали късмет, били отвеждани в харема. Когато се премествали в двореца, на момичетата били давани ценени персийски имена като Дилфириб, Назикеда, Гюлрух, Михриша и Пересту.
Разкриха тайните на „Света София” в Истанбул
Всички те можели да четат и пишат добре. Били умели в шиенето и бродирането. Тези момичета имали познания по чужди езици, музика и литература, те писали поезия и композирали музика. Били много мили и достойни дами с добри обноски. Хората, които знаели за харемите на султана, не могли да скрият възхищението си от тях.
