Как конспиративните теории влияят на поведението ни

П рез последните години популярността на конспиративните теории отбеляза значителен ръст. Продължаващата пандемия от COVID-19 даде допълнителен тласък на тази тенденция. Какво влияние оказват въпросните теории върху поведението ни? Отговор на този въпрос се опитва да даде екип от учени, ръководени от професора по експериментална икономика от университета в Инсбрук Лукас Балафутас. Изводът, до който експертите достигнали след проведените от тях изследвания, вероятно ще ви изненада: конспиративните теории могат да влияят на поведението ни, дори и ако не вярваме в тях.

От ниска избирателна активност до съпротива срещу ваксинирането срещу COVID-19 – последствията от конспиративните теории могат да бъдат различни. Въпросните идеи, споделяни от все повече хора, няма как да бъдат игнорирани.  „Проучванията ни показаха, че хората, които са се запознали с някаква конспиративна теория за съвсем кратко време – около три минути, например, след това реагират по различен начин в определени ситуации от останалите“, отбелязва професор Балафутас. Заключенията на експертите са публикувани в журнала Economic and Political Studies.

Wondering how to respond to friends and family who believe conspiracy theories about the pandemic? Don’t expect to change their minds immediately, say experts who also offer these tips. https://t.co/WfMg7wNcIT

— The Associated Press (@AP) April 6, 2021

Проучванията били проведени в една от лабораториите на университета в Инсбрук още преди избухването на пандемията от COVID-19. Изследвани били реакциите на общо 144 души. На половината от тях бил показан 3-минутен видеоклип, в който се твърдяло, че кацането на Луната през 1969 г. не се е случило и е фалшифицирано. На другата група пък бил излъчен документален филм, посветен на американската космическа програма.

What do you do for an encore when you’ve landed on the Moon for the 1st time?

50 years ago, Apollo 11 astronauts returned from an around the world tour. Everywhere they went, they stressed that the Moon landing was done for the benefit of all humanity: https://t.co/88F8YTlAvI pic.twitter.com/MSH05mMU5K

— NASA (@NASA) November 5, 2019

След това, всички взели участие в т. нар. „игра на оферти“. Те били разделени на двойки, като всеки играч трябвало да отправи „оферта“ в размер на между 5 и 14 евро. Този, който предложел по-малко пари, получавал удвоения размер на въпросната сума плюс още 10 евро. Участникът с по-голямата сума пък получавал само удвоения размер на своя залог. В случай на равенство, и двамата участници получават единствено размера на своите оферти. В тази игра най-печелившата стратегия е да заложите сума, която е с едно евро по-малка от тази на вашия партньор (в случай, че офертата му е над 5 евро). Ако пък той е заложил 5 евро, най-добрият отговор е на свой ред да заложите 14 евро.  

„В рамките на това изследване, ние установихме нещо много интересно: хората, изгледали видеото за конспиративната теория, залагаха по-малки суми. Това показва, че те действат по-стратегически, опитвайки се да увеличат шанса си да спечелят играта и да получат допълнителните 10 евро. В същото време, обаче, отправяйки по-малки оферти, на практика те сами се лишават от възможността да получат повече пари“, обяснява Балафутас. Целта на учените не е била да дадат отговор на въпроса кое поведение е правилно и кое – грешно. „Просто искахме да проверим дали хората, които са изложени на влиянието на конспиративни теории, променят своите реакции и начина, по който възприемат случващото се около тях“, добавя Балафутас.

Why we are all attracted to conspiracy theories – video https://t.co/a6p3W72JQM

— The Guardian (@guardian) March 10, 2021

Проведен бил и друг експеримент, наречен „игра на доверие“. Неговата цел била да се провери в каква степен конспиративните теории влияят на способността ни да се доверяваме на други хора. Участниците били разделени на двойки, като всеки един от тях получил по 5 евро. Те трябвало да решат дали да инвестират част или цялата сума в своя партньор. Ако го направели, инвестираната сума се утроявала, а този, който я получавал, трябвало да реши каква част от нея да върне на своя „инвеститор“ (той можел и да запази всички пари за себе си). „В този случай, ние не забелязахме съществена разлика в поведението на хората, изгледали видеото за конспиративната теория и останалите. Проявеното доверие на практика е еднакво в двете групи. Това е много важно, тъй като нашето общество не може да функционира, без в него да има определено ниво на доверие“, отбелязва Балафутас.

Facebook ‘still too slow to act on groups profiting from Covid conspiracy theories’ https://t.co/iIJUSdcZek

— The Guardian (@guardian) April 11, 2021

Фактът, че учените изследвали влиянието на конспиративните теории в лабораторна среда не е случаен. Авторите на проучването отбелязват, че една от техните основни задачи е била да не спомогнат за разпространяването на подобни теории в обществото. „Бяхме изключително внимателни. Подобни изследвания трябва да се провеждат по един етично обоснован начин, а участниците в тях трябва предварително да са наясно с какво точно се захващат“, подчертава Балафутас. Що се отнася до получените резултати, експертите са единодушни, че те нагледно демонстрират колко опасно може да бъде разпространяването на конспиративни теории и фалшиви новини.