П ърво идва предупреждението — онзи безизразен глас от високоговорителите: „Внимание, въздушна тревога в града. Моля, преместете се в убежището на минус втори етаж.“
После се чува жуженето на приближаващите руски дронове, стотици на брой, събиращи се над облаците.
Следват веднага тракането на зенитните оръдия, далечните тътени от експлозии и накрая зловещият вой на линейки и пожарни коли.
Това е мрачната реалност на нощите в Киев и други украински градове, обрисувана от BBC.
Тези дронове са бойни и експлодират при удар.
Въздушното пространство на НАТО под атака: Урсула фон дер Лайен говори за хибридна война
Дроновете вече са неизменна част от съвременната война, но не се ограничават само до бойното поле.
В Западна Европа, далеч от Украйна, бяха засечени и невоенни дронове, прелитащи около летища, военни бази и електроцентрали. Смята се, че те са част от „хибридна война“, водена от Русия, като някои анализатори смятат, че целта е да се тества устойчивостта на отделни страни от НАТО, които подкрепят Украйна.
Скорошните наблюдения в Полша, както и множество засечени дронове около ключова инфраструктура в Белгия и Дания, засилиха страховете в редица държави от НАТО.
Вече се говори дори за изграждането на „дронова стена“, която да защитава части от Европа — но колко необходимо и реалистично е това?
Държави от ЕС, включително България: Изграждането на "стена срещу дронове" е приоритет
Сигнал за събуждане за Европа
На 9 септември около 20 руски дрона прелетяха над Украйна и навлязоха в Полша, принуждавайки властите да затворят четири летища.
Самолети на НАТО бяха вдигнати по тревога, част от дроновете бяха свалени, а останалите паднаха из различни региони, оставяйки отломки след себе си.
Това беше едно от най-сериозните нарушения на въздушното пространство на НАТО от началото на войната.
И затова разговорите за „стена от дронове“ стават все по-актуални.
„Импулсът идва от тези последни инциденти“, обяснява Катя Бего, старши изследовател в програмата за международна сигурност в Chatham House.
Медведев представи няколко версии за дроновете, появили се на различни места в Европа
Дроновете, официално наричани безпилотни въздушни системи (UAS) или безпилотни летателни апарати (UAV), вече преобразиха бойните действия.
На фронта в Украйна обикновено се използват малки, носещи експлозиви модели.
Но именно по-големите дронове — някои с обсег над 1000 км — са тези, които пораждат призиви за европейска защитна система.
Русия първоначално внасяше ирански Shahed-136, но вече произвежда собствен вариант — Geran-2. Част от дроновете, навлезли в Полша през септември, са били именно такива.
И възниква въпросът: ами ако Русия изпрати 200 дрона наведнъж? Или 2000? Как НАТО би реагирало — и би ли успяло?
Всеки път да се пращат изтребители би било изключително скъпо.
Дания предупреждава НАТО след координирани атаки с дронове
Пандемия от мистериозни дронове
Украйна увеличава атаките си с далекобойни дронове срещу руски летища и инфраструктура, включително нефтени заводи, пренасяйки войната на руска територия.
Появиха се и морски дронове — безпилотни плавателни средства, използвани успешно от Украйна срещу руския Черноморски флот.
Но има нещо още по-смущаващо: мистериозните, анонимни дронове, появяващи се в Европа.
Те често се засичат през нощта около летища — включително в Брюксел тази седмица. Имало е наблюдения и в Дания, Норвегия, Швеция, Германия и Литва.
За разлика от руските бойни дронове в Украйна, тези „цивилни“ дронове не носят експлозиви. Но са анонимни, трудно се проследяват, възможно е да са пускани от кораби.
Западни разузнавателни служби подозират Русия, като смятат, че Москва използва посредници, за да създава хаос и смущения. Кремъл отрича.
Белгия е особено важна мишена — там са централите на НАТО, ЕС и Euroclear, който обработва трилиони в международни транзакции.
Има пет начина да накажем Русия, твърди бивш разузнавач
Възможно съвпадение ли е, че мистериозните дронове се появиха около летищата в Брюксел и Лиеж и около военна база — точно когато се обсъжда дали €200 млрд. замразени руски активи да бъдат използвани в подкрепа на Украйна?
Великобритания изпрати екип от контрадронови специалисти, за да помогне на белгийските власти.
Опасността е двойна: риск за самолети при кацане и излитане, както и потенциално разузнаване около критична инфраструктура.
Защо „дроновата стена“ не е магическо решение
Предложеният проект цели да създаде многослойна система за откриване, следене и унищожаване на дронове — от Балтика до Черно море.
Тя вероятно ще комбинира радари, сензори, системи за заглушаване и оръжия.
ЕС планира системата да бъде изцяло действаща до края на 2027 г.
Но експертите са скептични дали е възможно тя да бъде „непроницаема“.
Как се спират дронове
Има два вида контрамерки:
Hard kill (унищожаване)
оръдия
ракети
изтребители
хеликоптери
лазери
Soft kill (заглушаване)
електронни смущения
блокиране на сигналите
Но Русия и Украйна вече използват дронове, които не могат да бъдат заглушени, защото работят с километри оптични кабели.
Финансовата дилема
Защитата на огромна площ изисква:
хиляди радари
непрекъснато дежурство
огромни разходи
Дори при растящи военни бюджети, финансирането на подобен проект остава спорно.
„Стреляй по стрелеца, не по стрелата“
Докато Европа планира дронова стена, някои експерти питат дали не е по-добре да бъдат ударени базите, от които излитат дроновете.
Но подобни действия срещу руска територия биха били изключително рисковани и могат да прераснат в директен конфликт НАТО–Русия.
Затова засега Европа залага на защита, а не на превантивни удари.
