И зкуството на Вермеер е като покрито с лед езеро, където под хладната, кристална повърхност се крие един съвсем непознат живот. В рамките на красиво изградената визуална реалност на художника има и едно друго измерение: невидимият свят на идеите, изречени на езика на символите. „За Вермеер символизмът бил от решаващо значение“, казва Питер Рулофс, един от кураторите на изложбата посветена на картините на холандския художник, пред BBC Culture. Един от интересите на кураторите е как символите функционират в изкуството на Вермеер, за да комуникират религиозни идеи. „Те помогнаха за представянето на картините му като вид добродетелен пример.“
Ето как пет на пръв поглед произволни обекта - завеса, грейка за крака, връхна дреха, везни и стъклено кълбо - разкриват по-дълбоките значения вложени в картините на Вермеер.
1. Завесата в „Момиче, което чете писмо до отворен прозорец“ (1657-8)
"Girl Reading a Letter at an Open Window"
— VedicAryan (@AnupVedic) May 30, 2023
(1659)
By ~ Johannes Vermeer pic.twitter.com/aEapxYhsES
Вермеер е на 25 години, когато рисува „Момиче, което чете писмо до отворен прозорец“. Това бележи нов обрат в кариерата на художника, където той се отдалечава от религиозните сцени и започва да се фокусира върху интимни, донякъде интровертни епизоди от домашния живот. В центъра на това произведение на изкуството е тихото спокойствие на жената, погълната от четенето. Поколения любители на изкуството са се възхищавали на изящното представяне на артефакти и човешки характер в тази картина. И все пак един детайл целенасочено разбива тази съвършена илюзия.
Зелената завеса, която покрива една пета от композицията, окачена на релса с месингови пръстени. В Холандската република от XVII-ти век картините често били покривани със завеси, за да ги предпазят, и Вермеер изглежда го е включил като trompe l'oeil - илюзионистичен трик за окото, който ни изкушава да протегнем ръка и да я дръпнем настрани.
Освен това припомня една история описана в „Естествена история“ на Плиний Стари от 77 г. сл. Хр. Разказва за двама художници, Зевксис и Паразий, които се състезавали, за да преценят кой е по-добрият художник от двамата. Зевксис създал натюрморт, в който гроздето било толкова реалистично нарисувано, че когато покривалото на картината било махнато, птиците долетели да го изядат. Когато Зевксис се опитал да разкрие картината на Парасий, той беше изумен да открие, че покривалото й всъщност било нарисувано. Завесата на Вермеер е алюзия към тази известна история, с която да символизира уменията си и да ни принуди да поставим под въпрос изследването на илюзията и реалността в изкуството.
2. Грейката за крака в „Млекарката“ (1658-59)
The Milkmaid, 1660
— Scott (@Havenlust) August 25, 2021
Johannes Vermeer pic.twitter.com/bGK4mbY6pK
Стаята е студена и скромна, с влажни петна по стената и спукано стъкло. Прислужницата приготвя пудинг от престоял хляб и мляко. Но грейката за крака в долния десен ъгъл по гениален начин трансформира значението на изображението, като го прави много повече от документ за ежедневието.
В грейките за крака били слагани горещи въглища и били поставяни под полите на жените, докато работели у дома през зимните месеци. В картината на Вермеер нагревателят за крака седи пред плочка, изобразяваща бога на любовта Купидон и неговата стрела на желанието. Тази комбинация от символи има специфично значение за холандската публика от XVII-ти век. В жанровите картини нагревателите за крака символизират похотта, защото възпламеняват долните части на тялото. Те често били изобразявани в комбинация с други евфемистични предмети като празни кани, за да представят сексуалната нужда на доячките и прислужничките.
В картината на Вермеер присъстват символите на страстта, но всичко останало подсказва почтеността на жената: тя гледа встрани от нас, тялото й е забулено в тежки дрехи и е обърната встрани от символите на благоразположението и към домашните си задължения.
3. Везните в „Жена, държаща везни“ (1662-64)
Jan Vermeer "Woman Holding a Balance," 1554 pic.twitter.com/9MRRGaoPlI
— Olga Tuleninova 🦋 (@olgatuleninova) March 5, 2021
Млада жена наблюдава как везни постепенно установяват равновесието си в стая с дръпнати завеси. Предметите на масата предполагат, че тя е на път да оцени стойността на различни монети и перли. Картина, висяща точно зад нея обаче, загатва по-дълбок смисъл.
Главата й скрива по-голямата част от картината, но в откритата горна част се вижда Христос в съда. В тази картина в картината Исус прави това, което прави жената - претегля нещо. Разсъждава върху деянията на душите в Деня на Страшния съд.
Вермеер бил силно религиозен и криптирал няколко от своите произведения на изкуството със символи на духовността. Той живял в ревностната протестантска Холандска република, но бил католик, а везните може да са алюзия за вярата му, която там принадлежала на малцинството. Йезуитският основател Свети Игнатий от Лойола (1491-1556) съветвал добрите католици да претеглят греховете си спрямо добротата си, докато се молят.
Вермеер е бил свързан с йезуитите по различни начини през целия си живот: смята се, че се е оженил за съпругата си в йезуитска църква близо до родния си град Делфт и дори нарекъл един от синовете си Игнатий на името на основателя на йезуитите.
„Вермеер бил завладян от католицизма“, казва Питър Рулофс пред BBC Culture. „Той имал най-малко седем дъщери и картините, които създал, може да са служели като пример за собствените му деца в домакинството му.“
4. Текстилът в „Момичето с перлената обица“ (1664-67)
Johannes Vermeer - Girl with a Pearl Earring pic.twitter.com/axp0LeVsy9
— Art Gallery (@Best_ArtGallery) August 18, 2023
Момиче с перлена обица е сякаш уловен мимолетен образ на, натуралистичен момент. Това е пример за "tronie": холандски жанр на изкуството, който показва неназована фигура в интересен костюм. Нейната шапка имала за цел да я покаже като екзотичен или древен персонаж, а перлата да й придаде духовна чистота и земна красота. Връхната й дреха е изработена от преливаща се материя, която изглежда сиво/синя в сенчестите й части и златиста на пряка светлина. По времето на Вермеер представянето на финия материал бил от особен интерес за колекционерите, които оценявали художниците според способността им да ги вплитат и изобразяват в изкуството си. Бащата на Вермеер работел в търговията с платове, давайки на художника от ранна възраст да изучава и наблюдава красотата и значението на скъпоценните тъкани.
Известно е, че Вермеер е използвал символичния език на изкуството, дефиниран в книгата на Чезаре Рипа за алегориите, Iconologia, която била преведена на нидерландски през 1644 г. В нея фигурата на Pittura - „Живопис“ - е представена с копринена коприна рокля от цветове, които се променят на светлината. Моделът на Вермеер също е в трите основни цвята, които са в основата на занаята на художника - червени устни и облекло в жълто и синьо. В картината на Вермеер младата жена - нарисувана с леко отворена уста и гледаща директно към нас, за да подчертае своята привлекателност - се обръща, сякаш за да изчезне в мрака. Дали тя е въплъщение на самото изкуство, чиито съвършени идеали винаги са сякаш недостъпни?
5. Стъклената сфера в „Алегория на вярата“ (1670-74)
Google is honoring one of the greatest Dutch painters of all time, Johannes Vermeer. A convert from Reformed Christianity, Vermeer converted to Catholicism in 1653. His work "The Allegory of Faith" emphasizes the reality of the Eucharist which he held so close to his heart. pic.twitter.com/4q2jQqeuzS
— Zio 🇮🇹 (@GentileNJ) November 12, 2021
Религиозната вяра на Вермеер е изразена най-силно в неговата късна алегорична картина „Алегория на вярата“. Главният персонаж е олицетворението на католицизма, а нейният външен вид и жестове са взети отново от Iconologia на Чезаре Рипа, този път от фигура, обозначаваща „Вяра“.
Но стъкленото кълбо над главата й не присъства в книгата на Рипа и на учените отнели десетилетия, за да разберат какво означава. През 1975 г. историкът на изкуството Еди де Йонг открил емблемата - представена точно както в „Алегория на вярата“, окачена на лента - в книга, озаглавена „Светите емблеми на вярата, надеждата и милосърдието“ от фламандския йезуит Вилем Хесиус. Тя била придружена от мотото: "То улавя това, което не може да задържи".
Кратък стих от книгата ни обяснява, че кълбото е като човешкия ум. В неговите панорамни отражения „огромната вселена може да бъде показана в нещо малко“ - и по същия начин „ако вярва в Бог, нищо не може да бъде по-голямо от този ум“. Кълбото символизира взаимодействието на ума с Бог.
Може да се добави, че всички картини на Вермеер са като кълбо - улавят преминаващите събития и идеи върху плоските си повърхности и ги запечатват за поколенията. Въпреки изключителното умение да улавя в картините си реалността, Вермеер се радвал на много скромен успех, докато бил жив. Той създавал около две картини на година и малкото пари, които можел да спечели от това, означава, че не е можел да изкарва прехраната си само с рисуване.
Може би неговото изкуство ни допада още повече във френетичния XXI век, защото предлага уникално усещане за спокойствие. В сцените на Вермеер времето изглежда е замръзнало под кристалната слънчева светлина и тишината се е спуснала като мъртва тежест върху тях. Но един оживен свят от символи пулсира под повърхността: вечно актуални идеи за изкуството, желанието, материализмът и духовността, уловени от Вермеер и чакащи да бъдат открити и да вдъхновяват.
