Н а 13 ноември 1907 г. в Рим се ражда принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III и кралица Елена. Никой тогава не предполага, че крехката италианка един ден ще стане царица на България и ще остави дълбока следа в историята на страната ни, не просто като съпруга на владетел, а като обичана майка на народа.
Съдбата събира Йоанна с българския цар Борис III през 1927 г. на сватбата на белгийския престолонаследник.
Двамата се запознават официално по-късно – през 1930 г., когато отношенията между двете династии вече се обсъждат дипломатически.
Йоанна е известна със своята сдържаност, нежност и искреност – качества, които дълбоко впечатляват Борис. Макар че сватбата има и политическо значение, техният брак се оказва изграден върху истинска привързаност и уважение.
Две сватби – вяра и дълг
Заради различната им религия – Йоанна е католичка, а Борис православен – се налага да бъдат проведени две церемонии. На 25 октомври 1930 г. в Асизи се състои католическата венчавка в базиликата „Свети Франциск“, на която присъства и италианският крал Виктор Емануил III. Малко по-късно в София двамата се венчават и по православен обред, спазвайки българските традиции.
След като прекрачва прага на България, младата царица е посрещната с неописуем възторг. Народът я посреща с цветя, звън на камбани и сълзи от радост.
„Българите имат благородна душа“
Йоанна бързо печели сърцата на хората. Тя не се държи като високомерна чужденка, а като човек, който иска да разбере и обича народа си. Облича се скромно, често посещава болници, приюти и училища, а в тежките години на войната подпомага ранените и бежанците.
Един от най-запомнящите ѝ цитати гласи: „Българите имат благородна душа. Аз ги обичах и те ми отвръщаха с обич. Никога не се почувствах чужда сред тях“.
Тя говори на италиански, френски и български, като бързо научава езика на новата си родина. Когато говори с хората, няма преводач – има човечност.
През 1933 г. се ражда дъщеря ѝ Мария Луиза, а през 1937 г. – Симеон, бъдещият цар на България. Семейството живее скромно за монархически мащаби, далеч от пищни дворцови церемонии.
Царица Йоанна остава до Борис във всички трудни моменти. След трагичната му смърт през август 1943 г., тя остава вдовица на едва 35 години. „Смъртта на цар Борис бе не само загуба за мен, но и за България. Народът му го обичаше. И аз също“, казва тя по-късно в спомените си.
Изгнание, но не и забрава
След идването на комунистическата власт през 1946 г., монархията е премахната. Царица Йоанна, заедно с двете си деца, е принудена да напусне България. Семейството заминава първо за Египет при крал Фарук, а после се установява в Испания, където живеят в скромни условия, далеч от лукса на младостта ѝ.
В изгнание Йоанна никога не забравя България. В писма до приятели тя често споменава:
„България винаги ще бъде в сърцето ми. Тя бе моят истински дом“.
През 1967 г. получава възможност да посети Италия, а по-късно – след падането на комунистическия режим – нейният син Симеон II се завръща в София.
Царица Йоанна умира през февруари 2000 г. в Португалия, на 92-годишна възраст. Синът ѝ пренася част от праха ѝ в България, в любимата ѝ Рилска света обител, където почива и цар Борис III.
Йоанна Савойска остава в историята като царицата, която дойде от Италия, но остана завинаги българка по дух. „България ми даде най-големия дар – любовта на един народ. Тази обич ще нося със себе си до края“, казва Йоанна Савойска, последната царица на България.
- Кървав кошмар в Париж
На този ден през 2015 г. светът спира за миг да диша. В рамките на няколко минути Париж се превръща в сцена на най-кървавите терористични атаки във френската история след Втората световна война. Нощта, която започва с музика, футбол и смях, завършва с ужас, паника и тишина.
Малко след 21:15 ч. местно време терористи, въоръжени с автомати и експлозиви, започват серия от координирани нападения на шест различни места в Париж и околностите му.
Първите експлозии избухват близо до националния стадион „Стад дьо Франс”, където Франция играе приятелски мач срещу Германия, в присъствието на президента Франсоа Оланд. Терористи с колани с експлозиви се самовзривяват, а охраната предотвратява по-голяма трагедия, като не допуска нападателите да влязат в стадиона.
Малко по-късно в центъра на Париж започва втората вълна от атаки – терористи откриват огън по посетители в популярни кафенета и ресторанти в 10-и и 11-и район, едни от най-оживените квартали на града. Само за няколко минути десетки са убити и ранени.
Но най-ужасяващата сцена се разиграва в концертната зала „Батаклан“, където по същото време тече концерт на американската рок група Eagles of Death Metal.
„Батаклан“
Около 21:40 ч. трима въоръжени терористи нахлуват в залата, където има близо 1500 души. Те започват да стрелят безразборно по публиката, вземайки стотици заложници. Паниката е пълна – хората се крият под седалките, зад бара, някои се преструват на мъртви.
Френските специални части щурмуват сградата малко след полунощ. Двама от терористите се самовзривяват, а третият е застрелян. Само в „Батаклан“ загиват 90 души, сред които много млади хора – студенти, музиканти, туристи.
В края на тази нощ жертвите са най-малко 130 души, а ранените – повече от 350. Франция обявява извънредно положение, а президентът Франсоа Оланд нарича нападенията „акт на война“, извършен от терористите на „Ислямска държава“.
По-късно става ясно, че атаките са били планирани в Сирия и Белгия и извършени от група радикализирани бойци, свързани с терористичната организация.
На следващия ден Айфеловата кула угасва, а френската столица потъва в мълчание. В цяла Европа хората излизат с плакати с надпис „Pray for Paris” и поставят свещи и цветя пред френските посолства.
Франция траурно напомня, че терорът няма да победи свободата. „Те атакуваха младостта на един свободен народ. Но няма да ни накарат да се предадем“, казва президентът Оланд в обръщение към нацията.
Родени:
- 1834 г. – роден е руският генерал Николай Столетов
- 1850 г. – роден е британският писател Робърт Луис Стивънсън („Островът на съкровищата“, „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд“)
- 1955 г. – родена е американската актриса Упи Голдбърг („Дух“, „Монахини в действие“)
- 1969 г. – роден е потландският актьор Джерард Бътлър („Фантомът от операта“, „300“, „P.S. Обичам те!“, „Рокенрола“, „Код: Олимп“, „как да си дресираш дракон“, „Боговете на Египет“, „Код: Лондон“, „Геобуря“, „Гренландия: Последно убежище“)
Починали:
- 1868 г. – умира италианският композитор Джоакино Росини
