З апознайте се със семейство Росети: Кристина, нейният брат Данте Габриел и съпругата му Елизабет. Тяхното изкуство и поезия смаяли викторианска Великобритания, но дали най-голямото им наследство се състои най-вече в творчеството им или в бохемския им дух? „Росети“ - нова изложба в Tate Britain, ни кани в света на едно много нетипично викторианско семейство - свят, в който авангардната мода среща женското освобождение, наркоманията, политическия радикализъм и вомбатите.
„Семейство Росети се занимавали с всичко странно и екстремно“, казва Карол Якоби, кураторът на изложбата, пред BBC Culture. "Те били много нетърпеливи към конвенционалните правила на изкуството и литературата. Оглеждали се за алтернативи и поставили началото на първото авангардно арт движение във Великобритания."
The Rossettis: The 'rock 'n' roll' bohemians who shocked Victorian Britain
— Arthur David Spota (@ADASpota) April 27, 2023
(Matthew Wilson / BBC Culture)
A new exhibition at Tate Britain celebrates the 'strange and extreme' world of the Rossetti family, who challenged conventions in art and life https://t.co/zA3LBKVjh0
За някои картините на Данте Габриел Росети (и братството на прерафаелитите, движението, на което той бил съосновател) са твърде точни и чисто морализаторски, особено ако бъдат сравнени със съвременниците му от френските художествени движения като импресионистите и постимпресионистите и техните по-смели експерименти с формите, както и по-откровеното изобразяване на съвременния живот. Но подобно твърдение пропуска най-важния аспект от влиянието на Росети във Великобритания. Техният основен принос бил радикално новото отношение към художниците и жените творци в страната – това на „бохема“.
The Morris girls were the Models for the Dante Gabriel Rossetti painting. I once this sort of thing and have a few more to post pic.twitter.com/AGcLdTIZf5
— helen warlow (@HWarlow) December 23, 2021
Терминът бил използван да назовава ромските пътешественици във Франция и останал да се използва за определяне на хора с нетрадиционно поведение и експериментални модни избори или още тези, които нарушават правилата на обществото и се стремят към приключения и свобода на изразяване. Бохемският дух на необичайната мода и екстравагантното поведение е в основата на съвременната музика, дизайн, облекло и изкуство. В основата си бохемството е противопоставяне на всяка ценност, възприемана от средните класи. Това включва конвенционалните роли на половете, консервативно отношение към любовта, традиционните семейни ценности, съответствието в облеклото и потискането на чувствените удоволствия.
Как обаче Росети дали тласък на този особен начин на живот сред артистите във викторианската консервативна Великобритания? И какво общо имат вомбатите? Всичко започнало с нетрадиционното семейно домакинство. Росети били първо поколение лондончани: баща им бил италиански борец за свобода и поет, а майка им била учена, също от италианско семейство. Младите Росети били отгледани в уникална среда, където прогресивната политика и художественото творчество били с най-висока стойност.
Florence Harrison illustrations for "Poems" by Christina Rossetti. pic.twitter.com/hy4W2GwSmk
— Dr. Francesca Bihet (@FrancescaBihet) July 23, 2023
Поезията на Кристина Росети (1830-1894) била публикувана за първи път, когато била едва на 16 години. Вероятно най-известната й поема е „Пазарът на гоблините“ (написана през 1859 г.), изумително оригинална алегория за сексуалността, покварена от един материалистичен свят.
“We must not look at goblin men,
— Into The Forest Dark (@ElliottBlackwe3) December 5, 2020
We must not buy their fruits:
Who knows upon what soil they fed
Their hungry thirsty roots?”
― Christina Rossetti, who wrote The Goblin Market, was born #OTD in 1830
(art by Arthur Rackham, Kinuko Craft, Pauline Baynes, & Hilda Koe) pic.twitter.com/CzkK6HO4Mk
Тези теми по-късно били отразени в картините на Габриел и Елизабет. Кристина била тих радикал, водеща нетрадиционен живот за жена от онова време. Тя изградила изключително успешна и добре платена кариера без буржоазната зависимост от съпруг, който да играе ролята на финансов настойник в живота й.
„Рокендрол ексцесии“
Portrait of Dante Gabriel Rossetti at 22 years of Age (1853) by William Holman Hunt (English artist, lived 1827-1910). It is easy to forget how young the #PreRaphaelite artists were when the movement began. pic.twitter.com/Hv1xzYOzEi
— The Long Victorian (@longvictorian2) July 20, 2023
Ако все още се чудите за вомбатите, те са свързани с брата на Кристина, Данте Габриел Росети (1828-1882). Още на 20 години той станал съосновател на ново революционно арт движение - Братството на прерафаелитите. То се противопоставяло на Кралската академия на изкуствата на Великобритания. Прерафаелитите вярвали в изкуство, което може да предложи истина, основана на точност на възприятията и морална смелост, като според Габриел и двете липсвали в академичното изкуство, предпочитано от средните класи. Той водел своите артистични съвременници и съмишленици с харизма, вдъхновение и революционни възгледи, които можели понякога да бъдат дразнещо странени и често граничещи със скандалното.
„Габриел напуснал училището по изкуства – колко по-голям бохем от това може да бъде човек“, казва Карол Якоби. „Той носел вечерно облекло през деня и бил първият, който се обличал в черно, за да бъде готин.“
London. 1848. Seven young painters & poets decide that art needs saving from itself.
— The Cultural Tutor (@culturaltutor) July 23, 2023
Their names are William Holman Hunt, John Everett Millais, William Michael Rossetti, Thomas Woolner, Frederic George Stephens, and Dante Gabriel Rossetti.
An artistic revolution awaits... pic.twitter.com/51OdJwf0Xs
По отношение на любовта Габриел бил либерален и опитвал да види докъде може да стигне. В отношенията си бил безразличен към чуждите емоции, освен към собствените си. Докато бил в дългосрочна връзка с Елизабет Сидал (която продължи 10 години, преди той да й предложи брак), Габриел излизал и с Фани Корнфорт, популярен прерафаелитски модел. По-късно той имал връзка и с Джейн Морис, съпругата на неговия приятел Уилям Морис.
След като Сидал починала през 1862 г., Габриел се преместил в къща в Чейн Уок, Челси и станал домакин на рокендрол ексцесиите му и особено на манията му по екзотичните домашни любимци. Вомбатите му били любими, но освен тях отглеждал броненосец, пауни, кенгуру, къртица и померанска хрътка на име Пънч. Неговият домашен любимец тукан бил научен да язди лама около къщата. Тези животни често вилнеели в домакинството или бягали и тероризирали уважаваните съседи на Габриел. Според американския художник Уислър една късна вечер Габриел наредил да донесат вомбата му на масата заедно с кафе и пури, за да може да се наслади на четенето на госта си скандалния поет Алджърнън Чарлз Суинбърн.
Триумф и трагедия
Self-Portrait, 1847 - Dante Gabriel Rossetti
— Mira (@Mira_Vaguela) July 26, 2023
Location: National Portrait Gallery, London, UK pic.twitter.com/7N3VibQQaZ
Тези истории разкриват ключови аспекти от бохемския му характер – пренебрежение към буржоазните норми, склонност към самомитологизиране и може би най-влиятелната идея, че изкуството не трябва да бъде затваряно в галерия или музей. За Габриел самият живот бил форма на изкуство. Ексцесиите на Габриел достигнали нови дълбочини през 1869 г., когато той ексхумирал трупа на Сидал от гроба й в гробището Хайгейт, за да вземе ръкопис със стихотворения, който поставил под косата й. Страниците трябвало да бъдат накиснати в дезинфектант в продължение на две седмици, преди Габриел да може да ги препише за публикуване. Подобно на Сидал, Габриел починал сравнително млад през 1882 г. от пристрастяване към алкохола и хлоралхидрата, седатив предписан му от лекар.
M'he escapat 4 dies a Londres per visitar l'esplèndida exposició #TheRossettis a la Tate Britain... era una ocasió única per veure juntes moltes obres de Dante Gabriel Rossetti i Elizabeth Siddal pic.twitter.com/n0HqRJfWv8
— Mònica (@mggavara) July 20, 2023
Елизабет Сидал (1829-1862), любовница и евентуална съпруга на Габриел, бил жена пионер от XIX-ти век. Тя създавала свои нетрадиционни и самоизработени дрехи и се утвърдила като независимост като художник. „Тя напълно предефинирала женското облекло“, казва Якоби. „Тя просто не можела да се занимава с кринолини, корсети и всички тези неща, така че това, което направила, било да преработи дрехите си. Започнала да излиза с разпусната коса. Тази свобода на облеклото била изключително вдъхновяваща. Това се превърнало в новия, прогресивен външния вид – ако искате да се видите като прогресивна млада жена, ето как бихте се обличали.“
Сидал била жена от работническата класа, която била наета в магазин за шапки, преди да се сприятели с прерафаелитите през 1849 г. Била модел за техните картини и след това самата тя станала художничка. Габриел и Елизабет си сътрудничили и си повлияли взаимно. Тяхната любовна афера и вероятен брак били както бурни, така и проблематични и станали митологизирани фигури от онова време. Но имало аспекти на нейния бохемски характер, които силно се откроявали в нейната история.
English artist, model, and poet Elizabeth Siddal was born #OnThisDay in 1829.
— Tate (@Tate) July 25, 2023
One of the most significant of the models who posed for the Pre-Raphaelites, she is perhaps best known as the subject of Millais’s iconic painting, Ophelia.
🖼️ See it up close at Tate Britain. pic.twitter.com/mfR21sFzWw
„Тя не водела живота си според правилата“, обяснява Якоби. „Тя прекарала години с Росети, преди да се оженят, и напоследък има теории, че съвсем не е чакала Габриел да й поиска ръката, а умишлено запазила независимостта си.“
Сидал била самоука и се противопоставяла на социалната категоризация. Носела освобождението като знак на гордост. Тези й черти били изключително новаторски за тогавашното общество във Великобритания, но се превърнали в самата дефиниция за бохемство през следващия век, а и след това. За съжаление, подобно на Габриел, Елизабет била жертва на пристрастяване: тя починала от свръхдоза лауданум, опиоид, използван като болкоуспокояващо през XIX-ти век.
Историята на Росети е изпъстрена колкото с триумфи, толкова и с трагедии. Но техният най-голям принос към историята на изкуството (завещан в три много различни житейски истории) бил да създадат първата британска артистична субкултура, живяла в пряк конфликт с викторианските разбирания. Кристина разбила половите стереотипи за женското творчество, любовта и семейния живот. Габриел пренебрегнал всички буржоазни норми и превърнал ежедневието си в артистично събитие. Сидал създала уникална творческа и модна независимост. Вместо да водят начина на живот, диктуван от обществото, те избрали свой собствен път и се превърнали в арт-бохемите на Великобритания.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!