Секс, наркотици и трагедии: Тайните от миналото на Великобритания

З апознайте се със семейство Росети: Кристина, нейният брат Данте Габриел и съпругата му Елизабет. Тяхното изкуство и поезия смаяли викторианска Великобритания, но дали най-голямото им наследство се състои най-вече в творчеството им или в бохемския им дух? „Росети“ - нова изложба в Tate Britain, ни кани в света на едно много нетипично викторианско семейство - свят, в който авангардната мода среща женското освобождение, наркоманията, политическия радикализъм и вомбатите.

„Семейство Росети се занимавали с всичко странно и екстремно“, казва Карол Якоби, кураторът на изложбата, пред BBC Culture. "Те били много нетърпеливи към конвенционалните правила на изкуството и литературата. Оглеждали се за алтернативи и поставили началото на първото авангардно арт движение във Великобритания."

The Rossettis: The 'rock 'n' roll' bohemians who shocked Victorian Britain
(Matthew Wilson / BBC Culture)

A new exhibition at Tate Britain celebrates the 'strange and extreme' world of the Rossetti family, who challenged conventions in art and life https://t.co/zA3LBKVjh0

— Arthur David Spota (@ADASpota) April 27, 2023

За някои картините на Данте Габриел Росети (и братството на прерафаелитите, движението, на което той бил съосновател) са твърде точни и чисто морализаторски, особено ако бъдат сравнени със съвременниците му от френските художествени движения като импресионистите и постимпресионистите и техните по-смели експерименти с формите, както и по-откровеното изобразяване на съвременния живот. Но подобно твърдение пропуска най-важния аспект от влиянието на Росети във Великобритания. Техният основен принос бил радикално новото отношение към художниците и жените творци в страната – това на „бохема“.

The Morris girls were the Models for the Dante Gabriel Rossetti painting. I once this sort of thing and have a few more to post pic.twitter.com/AGcLdTIZf5

— helen warlow (@HWarlow) December 23, 2021

Терминът бил използван да назовава ромските пътешественици във Франция и останал да се използва за определяне на хора с нетрадиционно поведение и експериментални модни избори или още тези, които нарушават правилата на обществото и се стремят към приключения и свобода на изразяване. Бохемският дух на необичайната мода и екстравагантното поведение е в основата на съвременната музика, дизайн, облекло и изкуство. В основата си бохемството е противопоставяне на всяка ценност, възприемана от средните класи. Това включва конвенционалните роли на половете, консервативно отношение към любовта, традиционните семейни ценности, съответствието в облеклото и потискането на чувствените удоволствия.

Как обаче Росети дали тласък на този особен начин на живот сред артистите във викторианската консервативна Великобритания? И какво общо имат вомбатите? Всичко започнало с нетрадиционното семейно домакинство. Росети били първо поколение лондончани: баща им бил италиански борец за свобода и поет, а майка им била учена, също от италианско семейство. Младите Росети били отгледани в уникална среда, където прогресивната политика и художественото творчество били с най-висока стойност.

Florence Harrison illustrations for "Poems" by Christina Rossetti. pic.twitter.com/hy4W2GwSmk

— Dr. Francesca Bihet (@FrancescaBihet) July 23, 2023

Поезията на Кристина Росети (1830-1894) била публикувана за първи път, когато била едва на 16 години. Вероятно най-известната й поема е „Пазарът на гоблините“ (написана през 1859 г.), изумително оригинална алегория за сексуалността, покварена от един материалистичен свят.

“We must not look at goblin men,
We must not buy their fruits:
Who knows upon what soil they fed
Their hungry thirsty roots?”
― Christina Rossetti, who wrote The Goblin Market, was born #OTD in 1830
(art by Arthur Rackham, Kinuko Craft, Pauline Baynes, & Hilda Koe) pic.twitter.com/CzkK6HO4Mk

— Into The Forest Dark (@ElliottBlackwe3) December 5, 2020

Тези теми по-късно били отразени в картините на Габриел и Елизабет. Кристина била тих радикал, водеща нетрадиционен живот за жена от онова време. Тя изградила изключително успешна и добре платена кариера без буржоазната зависимост от съпруг, който да играе ролята на финансов настойник в живота й.

„Рокендрол ексцесии“

Portrait of Dante Gabriel Rossetti at 22 years of Age (1853) by William Holman Hunt (English artist, lived 1827-1910). It is easy to forget how young the #PreRaphaelite artists were when the movement began. pic.twitter.com/Hv1xzYOzEi

— The Long Victorian (@longvictorian2) July 20, 2023

Ако все още се чудите за вомбатите, те са свързани с брата на Кристина, Данте Габриел Росети (1828-1882). Още на 20 години той станал съосновател на ново революционно арт движение - Братството на прерафаелитите. То се противопоставяло на Кралската академия на изкуствата на Великобритания. Прерафаелитите вярвали в изкуство, което може да предложи истина, основана на точност на възприятията и морална смелост, като според Габриел и двете липсвали в академичното изкуство, предпочитано от средните класи. Той водел своите артистични съвременници и съмишленици с харизма, вдъхновение и революционни възгледи, които можели понякога да бъдат дразнещо странени и често граничещи със скандалното.

„Габриел напуснал училището по изкуства – колко по-голям бохем от това може да бъде човек“, казва Карол Якоби. „Той носел вечерно облекло през деня и бил първият, който се обличал в черно, за да бъде готин.“

London. 1848. Seven young painters & poets decide that art needs saving from itself.

Their names are William Holman Hunt, John Everett Millais, William Michael Rossetti, Thomas Woolner, Frederic George Stephens, and Dante Gabriel Rossetti.

An artistic revolution awaits... pic.twitter.com/51OdJwf0Xs

— The Cultural Tutor (@culturaltutor) July 23, 2023

По отношение на любовта Габриел бил либерален и опитвал да види докъде може да стигне. В отношенията си бил безразличен към чуждите емоции, освен към собствените си. Докато бил в дългосрочна връзка с Елизабет Сидал (която продължи 10 години, преди той да й предложи брак), Габриел излизал и с Фани Корнфорт, популярен прерафаелитски модел. По-късно той имал връзка и с Джейн Морис, съпругата на неговия приятел Уилям Морис.

След като Сидал починала през 1862 г., Габриел се преместил в къща в Чейн Уок, Челси и станал домакин на рокендрол ексцесиите му и особено на манията му по екзотичните домашни любимци. Вомбатите му били любими, но освен тях отглеждал броненосец, пауни, кенгуру, къртица и померанска хрътка на име Пънч. Неговият домашен любимец тукан бил научен да язди лама около къщата. Тези животни често вилнеели в домакинството или бягали и тероризирали уважаваните съседи на Габриел. Според американския художник Уислър една късна вечер Габриел наредил да донесат вомбата му на масата заедно с кафе и пури, за да може да се наслади на четенето на госта си скандалния поет Алджърнън Чарлз Суинбърн.

Триумф и трагедия

Self-Portrait, 1847 - Dante Gabriel Rossetti
Location: National Portrait Gallery, London, UK pic.twitter.com/7N3VibQQaZ

— Mira (@Mira_Vaguela) July 26, 2023

Тези истории разкриват ключови аспекти от бохемския му характер – пренебрежение към буржоазните норми, склонност към самомитологизиране и може би най-влиятелната идея, че изкуството не трябва да бъде затваряно в галерия или музей. За Габриел самият живот бил форма на изкуство. Ексцесиите на Габриел достигнали нови дълбочини през 1869 г., когато той ексхумирал трупа на Сидал от гроба й в гробището Хайгейт, за да вземе ръкопис със стихотворения, който поставил под косата й. Страниците трябвало да бъдат накиснати в дезинфектант в продължение на две седмици, преди Габриел да може да ги препише за публикуване. Подобно на Сидал, Габриел починал сравнително млад през 1882 г. от пристрастяване към алкохола и хлоралхидрата, седатив предписан му от лекар.

M'he escapat 4 dies a Londres per visitar l'esplèndida exposició #TheRossettis a la Tate Britain... era una ocasió única per veure juntes moltes obres de Dante Gabriel Rossetti i Elizabeth Siddal pic.twitter.com/n0HqRJfWv8

— Mònica (@mggavara) July 20, 2023

Елизабет Сидал (1829-1862), любовница и евентуална съпруга на Габриел, бил жена пионер от XIX-ти век. Тя създавала свои нетрадиционни и самоизработени дрехи и се утвърдила като независимост като художник. „Тя напълно предефинирала женското облекло“, казва Якоби. „Тя просто не можела да се занимава с кринолини, корсети и всички тези неща, така че това, което направила, било да преработи дрехите си. Започнала да излиза с разпусната коса. Тази свобода на облеклото била изключително вдъхновяваща. Това се превърнало в новия, прогресивен външния вид – ако искате да се видите като прогресивна млада жена, ето как бихте се обличали.“

Сидал била жена от работническата класа, която била наета в магазин за шапки, преди да се сприятели с прерафаелитите през 1849 г. Била модел за техните картини и след това самата тя станала художничка. Габриел и Елизабет си сътрудничили и си повлияли взаимно. Тяхната любовна афера и вероятен брак били както бурни, така и проблематични и станали митологизирани фигури от онова време. Но имало аспекти на нейния бохемски характер, които силно се откроявали в нейната история.

English artist, model, and poet Elizabeth Siddal was born #OnThisDay in 1829.

One of the most significant of the models who posed for the Pre-Raphaelites, she is perhaps best known as the subject of Millais’s iconic painting, Ophelia.

🖼️ See it up close at Tate Britain. pic.twitter.com/mfR21sFzWw

— Tate (@Tate) July 25, 2023

„Тя не водела живота си според правилата“, обяснява Якоби. „Тя прекарала години с Росети, преди да се оженят, и напоследък има теории, че съвсем не е чакала Габриел да й поиска ръката, а умишлено запазила независимостта си.“

Сидал била самоука и се противопоставяла на социалната категоризация. Носела освобождението като знак на гордост. Тези й черти били изключително новаторски за тогавашното общество във Великобритания, но се превърнали в самата дефиниция за бохемство през следващия век, а и след това. За съжаление, подобно на Габриел, Елизабет била жертва на пристрастяване: тя починала от свръхдоза лауданум, опиоид, използван като болкоуспокояващо през XIX-ти век.

Историята на Росети е изпъстрена колкото с триумфи, толкова и с трагедии. Но техният най-голям принос към историята на изкуството (завещан в три много различни житейски истории) бил да създадат първата британска артистична субкултура, живяла в пряк конфликт с викторианските разбирания. Кристина разбила половите стереотипи за женското творчество, любовта и семейния живот. Габриел пренебрегнал всички буржоазни норми и превърнал ежедневието си в артистично събитие. Сидал създала уникална творческа и модна независимост. Вместо да водят начина на живот, диктуван от обществото, те избрали свой собствен път и се превърнали в арт-бохемите на Великобритания.