В сички знаем, че яденето късно вечер не е най-добрият приятел на манекенските мерки, но защо? Ново проучване се опитва да отговори на този въпрос, като сравнява резултатите между хора, които ядат едни и същи храни, но в различен час от деня.
„Дали времето, в което се храним, може да е някакъв фактор, ако всички останали обстоятелства са непроменени?“, това е въпросът, с който започва проучването, водено от Нина Вуйович – изследовател към болница в Бостън.
Отговорът се оказва „да“. Храненето в по-късен час от деня удвоява възможността да чувствате повече глад. Това се казва в резултатите от проучването, публикувани в журнала „Клетъчен метаболизъм“ (Cell Metabolism).
„Открихме, че храненето четири часа по-късно от обикновеното води до забележителна разлика в нивата на глада, в начина, по който тялото ни изгаря калориите след ядене и в начина, по който складираме мазнини“, казва Вуйович.
„Заедно тези промени могат да обяснят защо късното хранене се асоциира с повишен риск от затлъсняване“, добавя тя.
Проучването предоставя доказателства в полза на идеята, че циркадният ритъм, който влияе върху физиологични функции като телесната температура и пулса, има роля и в начина, по който телата ни абсорбират „горивото“, което им даваме.
Проведеното изследване показва, че храненето в по-късни часове води до „повишено усещане за глад, влияе на хормоните и променя поведението на гените, особено по отношение на метаболизма на мазнините с тенденция за понижено разграждане на мастните клетки и повишено складиране на такива“, казва д-р Бхану Пракаш Кола – професор по психиатрия и психология в Медицинския колеж „Майо Клиник“.
Това проучване не изследва връзката между късното хранене и варирането в теглото, но показва, че пропускането на закуската може да се свърже с повишен риск от затлъстяване.
Проучването е малко, включва 16 души с наднормено тегло, а контролът върху храненето им по време на самото проучване е бил много строг.
Резултатите показват, че гладът е двоен при тези, които са били подложени на „нощен режим“ на хранене. Същата тази група докладва, че е имала повишено желание за солени храни, месо и в по-малка степен млечни продукти и зеленчуци.
Изследователите си отговарят на този феномен с анализ на кръвните резултати на хората, взели участие в проучването. При тези с нощния режим на хранене нивата на лептин (хормон, който отговаря за усещането за ситост) е бил понижен в сравнение с тези, които се хранели по-рано. Обратното се наблюдавало при хормона грелин, който отговаря за усещането за глад.
Изследването показва повишаване на нивата на грелин при хората с нощен режим на хранене през целия 24-часов цикъл на денонощието средно с 34%.
Участниците, които били подложени на по-късно хранене, също горяли по-бавно калории в сравнение с онези, които се хранели в по-ранни часове.
