В етровитият град е известен освен с всичко друго и с емблематичния си силует, вкусната пица и процъфтяващата блус и джаз сцена. Под повърхността на оживения метрополис Чикаго обаче се крие смразяваща мистерия. През последните две десетилетия в изоставените сгради и улички на града са намерени удушени над петдесет жени, почти всички цветнокожи. Въпреки поразителните прилики между случаите, чикагската полиция отказва да допусне, че те са свързани. Възможно ли е сериен убиец да преследва Ветровития град? Някои любители криминалисти вярват в това и аргументите им са доста убедителни.
- Кои са били жертвите на удушвача от Чикаго?
Ако удушвачът от Чикаго наистина съществува, жертвите му са предимно афроамериканци, които в миналото са се занимавали със секс и са имали проблеми с правосъдието. Над 50 жени, на възраст от късна тийнейджърска до късна 50-годишна възраст, са били намерени мъртви по уличките и в изоставени сгради в Чикаго между 2001 и 2018 г. Жертвите често са водили уязвим живот, като много от тях са се борили със злоупотреба с наркотици или са се занимавали със секс. Тези фактори вероятно са ги направили по-лесни мишени за извършителя, който изглежда е ловувал маргинализирани от обществото хора.
Освен сходните им профили, жените са били открити и в сходни условия, често на изолирани или изоставени места като пустеещи парцели, алеи и празни сгради. Почти всички жертви са имали признаци на смърт от задушаване или удушаване чрез методи като поставяне на найлонов плик върху главата им. Още по-притеснително е, че почти всички жертви са намерени частично или напълно съблечени, а много от тях са имали следи от сексуално насилие.
In Chicago, an alarming number of unsolved strangulations of mostly Black women has the community on edge. The Hunt for the Chicago Strangler is streaming now on #discoveryplus. pic.twitter.com/aXj9d5i1xV
— Investigation Discovery (@DiscoveryID) December 3, 2021
Въпреки различния им произход и възраст, общото между тях е уязвимостта им и бруталният начин, по който е бил отнет животът им. Липсата на значими съдебномедицински доказателства затруднява категоричното свързване на тези случаи един с друг или с конкретен заподозрян, което кара семействата и общностите да търсят справедливост и отговори. Някои смятат, че смъртните случаи са дело на един мистериозен човек - Чикагския удушвач.
- Аргументи в полза на теорията за серийния убиец
Лесно е да се разбере защо някои са стигнали до заключението, че тези смъртни случаи са дело на един човек. На първо място, профилът на жертвата изглежда като дело на сериен убиец. Почти всички жени могат да бъдат описани като „уязвими“ и са имали сексуална история, както и криминални досиета. Освен това фактът, че почти всички са афроамериканки, говори или за расистки мотив, или за някакъв вид сексуална фиксация.
Серийните убийци са склонни да се придържат към един и същ начин на действие и метод на убийство. Фактът, че почти всички жени са били удушени и разсъблечени в някаква степен, изглежда релевантен тук. Освен това почти всички жертви са открити навън или на места, където лесно могат да бъдат намерени. Тази подробност е доста необичайна за „нормалните“ убийства, а не толкова за работата на сериен убиец.
The 51 women found strangled across Chicago since 1999 are from different walks of life, but the overwhelming majority are Black women. Tune-in now to watch “The Hunt for the Chicago Strangler” on ID. pic.twitter.com/GNNpKF7wCn
— Investigation Discovery (@DiscoveryID) February 27, 2022
И накрая, методът на убийство предполага специфичен и личен начин на убийство. Това отново насочва към конкретен начин на действие. Удушаването, което според психиатрите има силен сексуален елемент, е често срещан метод на убийство сред серийните убийци, водени от сексуален нагон.
Освен самите убийства и профила на потенциалния убиец, географските особености на убийствата играят решаваща роля в теорията. Много от убийствата са извършени само в три полицейски района, разположени в южната и западната част на Чикаго. Райони като "Уошингтън Парк" и "Гарфийлд Парк", известни с историята си на насилствени престъпления и употреба на наркотици, са били често срещани места за тези убийства. Това струпване показва, че убиецът може да е имал специфично познание за тези райони, като евентуално е живял или работил наблизо.
През 2018 г. Проектът за отчетност на убийствата (MAP) прегледа данните за над 50 неразкрити убийства, свързани със задушаване или удушаване в Чикаго от 2001 г. насам. Техният алгоритъм подрежда неразкритите убийства по местоположение, профил на жертвата и метод на убийство и идентифицира клъстери, свързани с нисък процент на разкриване на убийства. Според MAP тези клъстери са силен индикатор за активността на серийните убийци в даден район. Можем да кажем, че алгоритъмът на MAP е открил адски голям клъстер при прегледа на тези случаи.
Хората от MAP също така твърдят, че хронологията на убийствата подкрепя теорията за един-единствен убиец. Убийствата са прекъснати от 2014 г. до 2017 г., след което отново се активизират. Тази пауза предполага, че убиецът може да е бил за кратко в затвора или да се е преместил и поради това да не е могъл да продължи дейността си.
Като цяло сходствата в профилите на жертвите, начинът на убийство и местата, където са намерени телата, допринасят за убеждението, че един човек може да е отговорен за тези ужасни престъпления. Въпреки това не всички са убедени в това. По-специално, полицията в Чикаго многократно се е противопоставяла на идеята, че има сериен убиец в ръцете си.
- Аргументи срещу теорията за серийния убиец
Сериен убиец на свобода може и да привлича вниманието на вестникарските заглавия, но има значителен скептицизъм по отношение на идеята, че Чикагският удушвач съществува. Няколко достоверни фактора допринасят за това съмнение.
На първо място, няма категорични доказателства, които да свързват всички случаи. Въпреки че много от жертвите са убити по сходен начин и са намерени в сходни условия, не са установени конкретни ДНК или съдебномедицински връзки. Полицията твърди, че е събрала 21 ДНК проби от половината от местопрестъпленията, и заявява, че ДНК е различна във всеки конкретен случай. Като се има предвид сексуалният елемент, който е характерен за много от тези убийства, би могло да се очаква, че ДНК ще сочи към един и същ човек, ако те са дело на един убиец.
На второ място, полицията е твърде скептична, че убийствата са дело на сериен убиец. Тя е приключила повече от 20 случая и е арестувала 13 мъже (въпреки че само един случай е обявен за разкрит). Като обяснение за убийствата те посочват високата престъпност в районите, където са открити жените. Криминолози и анализатори подкрепят този аргумент.
Статистическата перспектива, предлагана от криминолози и анализатори, предполага, че големият брой неразкрити убийства в определени квартали може да се дължи на по-широки социални и икономически проблеми, а не на действията на един сериен убиец. В районите с повишено ниво на насилствена престъпност, употреба на наркотици и бедност често се наблюдава по-нисък процент на разкрити убийства, което би могло да обясни струпването на тези неразкрити случаи, без да е необходимо да има един извършител.
Фактът, че почти всички жертви са се занимавали със сексуални услуги, също означава, че статистически е по-вероятно те да имат трагичен край.
И накрая, прекъсването на убийствата от 2014 г. до 2017 г. би могло да се обясни поне отчасти с промени в полицейската дейност, динамиката на общността или други външни фактори, които временно са намалили възможностите за извършване на такива престъпления. Периодът на бездействие не сочи непременно към един убиец, макар че това изглежда като най-слабия аргумент срещу активността на серийните убийци. Тригодишното прекъсване е доста значителна аномалия.
- Заключение
Мистерията на Чикагския удушвач остава неразгадана, като само един смъртен случай е официално обявен за разкрит. Много от останалите случаи са отбелязани като приключени и тъжният факт е, че чикагската полиция изглежда не поставя разрешаването на останалите случаи като свой приоритет.
Въпреки че дебатът за един убиец срещу множество убийци продължава, вероятно има и по-голям проблем. Над 50 уязвими жени, повечето от които цветнокожи, са намерили зловещ край в Чикаго през последните 20 години. Причините, които властите предлагат за неразкриването на техните убийства, вероятно са дори по-тревожни от идеята за сериен убиец, който преследва из улиците на Чикаго.
Джон Фаунтън, професор по журналистика в университета Рузвелт, казва: „Убеден съм, че ако в Чикаго бяха убити 51 кучета, хората щяха да се вдигнат на протест, но това не се случи.“
Тъй като тези жертви са предимно цветнокожи, идват от трудни квартали и имат криминално минало, обществото изглежда щастливо да ги игнорира. Тъжният факт е, че ако тези смъртни случаи не са дело на сериен убиец, то Чикаго трябва да отговаря за убийството на 50 уязвими жени.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
