Помислихте ли предния път за живота като такъв?
Моето обобщение на човешкия живот (щот нали го влачим от три седмици), ако не друго, ни дава възможност да направим разграничение между живота като такъв, без допълнителни уточнения, и това, което ще нарека условно "добър" живот.
***
Нека наречем обикновения живот "съществуване", като нашия стар приятел Камю, страхотен алжирски вратар, впрочем.
***
„Съществуването“ става чувствено удовлетворяващо и физически здраво пропорционално на това доколко хората разбират и успешно се адаптират към физическата си среда и доколкото се научават да приспособяват тази среда към собствените си физически нужди.
***
Това са минималните груби условия на една задоволителна "чувствена" култура. Т.е. “l’existence” на Камю става културно задоволително и културно здравословно пропорционално на това, че всички ние се отнасяме реалистично един към друг като културни същества, т.е. като усвоители, носители и създатели на култура. Само да напомня: „култура“ е всичко. И аз, и Джефри Дамър, и онзи нашенец, дет уби някакво момиче и го натика в куфар, и най-простият ракиен чалгар.
***
(Между другото, ако се чудите кво ме разсмива, освен Алеко и Стивън Фрай: една вече стара карикатура, в която предполагаемият съквартирант на Дамър го пита, „тая глава във фризера ше я ядеш ли, или да я хвърлям?“)
***
Но все пак, да не усредняваме. Под "култура" тук се разбира съвкупността от всичко, което хората са създали, открили и оформили през поколенията в сложна амалгама от отношение и поведение, артефакти и вярвания, характер и институция.
***
В този смисъл съществуването става духовно осмислено и възнаграждаващо пропорционално само доколкото високите духовни възможности на човека се актуализират в морално взаимодействие с неговите ближни и в динамична връзка с каквато и да е трансхуманизъм, който всъщност може да се окаже динамично достъпен за него във вечните му духовни или религиозни търсения.
***
Използвам израза "висока култура" само за да обознача тенденцията на всички, които в някакъв смисъл, вярвайки, че са участвали в живота на това ниво, го оценяват като по-качествен и ценен от това, което се среща и ползва на други, по-ниски нива.
***
И да, съгласен съм с Джон Стюърт Мил, че единственият човек, който е квалифициран да направи сравнителна преценка между два вида опит, е човекът, който е опитал и от двата вида и в някаква степен ги е разбрал, т.е. твърдя, че емпиризмът (еле па тоя на Хюм) е нещо, с което трябва внимателно да се съобразяваме. Без емпиризмът (както вече се досетихте), чувственият опит, да изчерпва нашето мислене.
***
BTW, веднъж ме питаха „кое е най-великото човешко откритие“. Предполагам, че повечето от вас биха казали колелото, компютъра etc.
***
Аз обаче казах „абстрактното мислене“ и дълбоко вярвам в това.
***
От Аристотел през Тома Аквински до Уилям Джеймс и Хайдегер.
***
Защо? Отговорът би ми отнел поне седмица, дет вика Тери Пратчет (особено с моите стари приятели-философи, начело със Здравко Попов и Тони Николов, на чийто гръб съм се покатерил), но – най-общо – защото тъкмо абстракното мислене ни е качило на следващия мисловен етаж.
***
Без абстрактното мислене вече отдавна да сме „чао“ от тази планета: да сме се изтрепали като кучета във вътрешновидовото състезание.
***
Ето защо приемам, че "животът на духа" за онези, които са го вкусили, е "скъпоценен бисер", заради който, ако е необходимо, е добре да се изгуби целият свят.
***
Помогна ли ви този анализ да определите своя онтологичен статус и приоритет на живота, ценността и щастието? А?
***
Отговорите остават отворени.
***
Нексусът тук, впрочем: няма особен смисъл от съществуване без културен и етичен порив нагоре.
***
Да ви разсмея за миг: талантливият автокрадец, да кажем, също има нужда от горното, той не може да си позволи да е „по-назад“ от новите автокомпютри или каквото там. (Съвет, питах един полицай: не си купувайте електрически автомобили, поне не в момента. Те са новият „all the rage“и ги крадат експоненциално:)
***
Но вие можете в по-големия смисъл. Можете да ме подкрепите, поне мисловно, за да спрем деетизацията, която идва с твърде големия и трагичен достъп до медиа. А ако минимизираме това, отчасти ще минимизираме и другото, което определя нашия живот.
***
Може и повече: може да престанем с тая бесна метаноя, която се вихри в соцмрежите. Т.е. да помислим, преди да коментираме.
***
На това му викам „групов психологически императив“. Жан Плаже, Волфганг Кьолер и дори Юнг биха ме потупали по рамото.
***
С, ще ме извините, проприоцептивни колективистични усещания. Гагага, дет викат руснаците.
***
И някак да отхвърлим чистата тъпотия и трагична заблуда, че всички мнения са „валидни“. Не, не са.
***
Цялата история на мисловността отхвърля това – още от Августин Блажени насам (а може би още от онзи, който е рисувал животни по стените в древен Египет).
***
Винаги е имало суперумни хора, които са движили света напред, и винаги е имало маса, която им е викала „кви сте вие, я, нали, майката“.
***
Повечето от вас, уви, са серийни убийци на смисъла за живот, най-вече с глупашките си коментари в соц-мрежите.
***
Да спрете и да си заврете „правото на лично мнение“ някъде, хм… далеч?
***
Не сте достойни, не сте образовани, не сте нищо. Колкото по-скоро умрете, толкова по-добре за родната демокрация и майката-Земя, сбогом. И усмихнато човече, разбира се.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
