Н аскоро публикувано новаторско проучване, ръководено от Бристолския университет, носи не толкова добри новини за нашата планета. Остават около 250 милиона години, докато Земята заприлича на планетата Аракис от вселената на Дюн.
Земните маси на планетата изглежда бавно, но сигурно, се сливат в един огромен суперконтинент, поне според данните, получени от мощния климатичен модел на Бристолския университет. Изследването, официално публикувано в научното списание Nature Geosciences, предвижда, че сливането на континентите ще доведе до образуването на "Пангея Ултима" с размерите на земното кълбо, която ще бъде един-единствен континент за всички.
In 250 Millionen Jahren
— F. Mosel🪐 (@friedhelm_mosel) October 3, 2023
Forscher sagen das es nur noch einen Kontinent geben wird.
Pangea Ultima nennen Geologen den letzten Kontinent, der verbleiben wird. Forscher haben nun herausgefunden, wie die Welt dann aussehen könnte, das möchte keiner wissen.
nasa pic.twitter.com/ekik6bbKSR
Този суперконтинент, който освен че ще бъде невъобразимо голям, ще бъде и достатъчно горещ, за да забрани живота на почти всички бозайници. В такава среда е трудно да си представим как жителите на Земята вземат пример от фреманите от Аракис. И макар че може би няма да има пясъчни червеи с размерите на небостъргачи, нивата на въглероден диоксид на планетата потенциално ще се удвоят, като се има предвид очакваната вулканична активност и широко разпространените тектонични размествания. Всичко това би довело до планета, която повече или по-малко е необитаема за живот - или поне за топлокръвни.
Според прессъобщение на Бристолския университет относно тяхното смущаващо проучване, най-модерният суперкомпютър за симулация на климата на университета разкрива, че средната температура на нашата планета се очаква да надхвърли 38 градуса по Целзий по време на формирането на Пангея Ултима. Това повишаване на температурата се дължи на гореспоменатото освобождаване на CO2 в земната атмосфера и предшестващата го бурна вулканична дейност.
Pangea ultima - once all the continents merge in 250 million years. pic.twitter.com/ilUwvcaRBi
— Paul Millerd (@p_millerd) September 28, 2023
Слънцето също ще стане с 2,5% по-ярко, докато Пангея Ултима се формира, което означава увеличаване на слънчевата радиация и последващата топлина на Земята. В такава среда животинският и растителният свят ще се борят за оцеляване.
Въпреки че събитията изглеждат почти нереални и невъзможно далечни, те все пак имат значителни последици за нашите далечни потомци. Отговаряйки на собствената си работа, водещият автор на изследването Александър Фарнсуърт изразява доста мрачно мнение за потенциалното бъдеще на човечеството.
According to the study published in the journal Nature Geoscience, all mammalian life, including humans, will vanish from Earth within 250 million years.
— Innovation Hub (@innovationnhub) September 28, 2023
As continents merge into the supercontinent Pangea Ultima, dwindling oxygen levels will render the planet uninhabitable. pic.twitter.com/b962yGFmeL
Ученият предвижда човешките същества, адаптирайки се към радикалните промени на планетата, да прибягнат до нощен живот или да потърсят убежище в земните пещери. В крайна сметка Фарнсуърт се стреми по-скоро да си осигури алтернативна планета, която да обитава, вместо да се опитва да се приспособи към изключително враждебните условия на Пангея Ултима.
И въпреки че откритията може да звучат като сюжет, излязъл директно от Дюн, идеята, че нашата планета претърпява огромни промени с течение на времето, в никакъв случай не е нова. Хана Дейвис, германски геолог, който не е свързан с изследването, подчертава как нашата планета е претърпяла много събития на измиране в дългата си история. Тя настоява, че животът на Земята упорито ще намери начин - дори ако това означава да премине през мрачна епоха.
The formation of Earth's next supercontinent 'Pangea Ultima' in 250 million years may trigger a mass extinction of mammalian life,. https://t.co/d6a9Azv5vW pic.twitter.com/w0SQzz6uqA
— IGN (@IGN) September 28, 2023
Забележително е, че при моделирането на Бристолския университет не са взети предвид въглеродните емисии, предизвикани от човека. Включването на въглеродните емисии, дори хипотетично, би означавало потенциално ускоряване или влошаване на прогнозираните резултати.
Разбира се, времевият обхват на тези катастрофални събития се простира милиони години напред в бъдещето. Но въпреки това проучването служи като сурово напомняне за дълбоките и трайни промени, на които е подложена Земята. В същото време, макар и в по-светъл план, то подчертава устойчивостта на живота да се адаптира.
