К акво е "преход на ниво прекратяване"? Защо Земята може да се насочи към кръстопът на климата
От 2006 г. насам количеството на задържащия топлина метан в земната атмосфера нараства бързо и, за разлика от нарастването на въглеродния диоксид (CO₂), скорошното увеличение на метана изглежда се дължи на биологични емисии, а не на изгарянето на изкопаеми горива. Възможно е това да е просто обикновена променливост - резултат от естествените климатични цикли като Ел Ниньо. А може и да е сигнал, че е започнал голям преход в климата на Земята.
От една крайност в друга: Времето в Европа "пощуря"
Молекула по молекула метанът е много по-мощен парников газ от CO₂, но той се задържа в атмосферата малко по-малко от десетилетие в сравнение с вековете за CO₂. Емисиите на метан застрашават способността на човечеството да ограничи затоплянето до относително безопасни нива. Още по-обезпокоително е, че скоростта, с която се увеличава съдържанието на метан в атмосферата, се е ускорила напоследък. Подобно нещо се е случвало и преди: внезапни скокове на метана са белязали прехода от студени ледникови епохи към топли междуледникови климати.
Преди хората да започнат да изгарят изкопаеми горива, съдържанието на метан във въздуха е било около 0,7 частици на милион (ppm). Сега той е над 1,9 милионни частици и се увеличава бързо. Приблизително три пети от емисиите се дължат на използването на изкопаеми горива, земеделието, депата за отпадъци и отпадъците. Останалата част е от природни източници, особено от растителността, която гние в тропическите и северните влажни зони.
Метанът е едновременно двигател и вестител на изменението на климата. Не знаем защо сега той се увеличава толкова бързо, но моделът на нарастване от края на 2006 г. насам наподобява поведението на метана по време на големите обрати в климата на Земята в далечното минало.
#Methane #Arctic #ClimateCatastrophe
— Presence (@Liberat67627787) August 22, 2023
Earth is quickly transforming to Venus... We will all burn to death or starve to death in a few months.. This is the last phase of the climate collapse.... The elites will hide the truth till the end.. Time to live mindfully and wisely..... pic.twitter.com/cztM2S5OO2
Рекордът на метана: от 2006 г. до днес
В края на 2006 г. атмосферният метан неочаквано започна да се покачва. През 19-ти и 20-ти век метанът се е покачвал бързо, но в края на 90-те години на миналия век е достигнал плато. Това покачване се дължи на емисиите от изкопаеми горива, особено от газовите находища и въглищните мини.
Представете си, че ускорявате автомобил с плосък крак. Автомобилът се ускорява, но накрая съпротивлението на въздуха се изравнява с мощността на двигателя и автомобилът достига максимална скорост. През 1999 г. изглежда, че метанът е достигнал подобно равновесие между своите източници и поглътители. След това в края на 2006 г. количеството на метана във въздуха се покачва бързо. Още по-неочаквано пет години по-късно темпът на нарастване отново се ускорява. През 2020 г. темпът на нарастване става още по-бърз, по-бърз дори от този по време на пика на течовете в газовата индустрия през 80-те години на миналия век.
Антарктика се превръща от "хладилник" в "радиатор"
Днешният ръст изглежда се дължи на нови емисии от влажните зони, особено в близост до екватора, но може би и от Канада (бобрите са фабрики за метан, които изтеглят огромни количества растителна материя в направените от тях езерца) и Сибир. Това е резултат от изменението на климата: увеличаването на валежите е направило влажните зони по-влажни и по-големи, а повишаването на температурите е стимулирало растежа на растенията, което е довело до повече разлагаща се материя и съответно повече метан. Възможно е да се увеличават и емисиите от огромните животновъдни ферми в тропическа Африка, Индия и Бразилия, а гниещите отпадъци в сметищата край мегаполиси като Делхи също са важен източник.
Atmospheric methane continues to accelerate, likely due to increased rainfall & warming causing greater emissions from wetlands (particularly in the tropics).
— Glen Peters (@Peters_Glen) August 21, 2023
Though, methane expert Euan Nisbet is worried something more terminal might be going on...😬https://t.co/5eVi0659pW pic.twitter.com/ao3YQ5Wq9A
Прекратяване на климатичните промени
През последните няколко милиона години климатът на Земята многократно се е променял между дълги, студени ледникови периоди, с ледени покривки, покриващи Северна Европа и Канада, и по-кратки топли междуледникови периоди.
След края на всеки ледников период повърхността на Земята се е затопляла с до няколко градуса по Целзий в продължение на няколко хилядолетия. Рязкото покачване на концентрацията на метан, регистрирано във въздушните мехурчета в ледените ядра, е сигналът за тези големи събития, свързани със затоплянето на климата. При всяко преминаване от ледников към междуледников климат се наблюдава внезапно и рязко повишаване на атмосферното съдържание на метан, което вероятно се дължи на разширяването на тропическите влажни зони.
15 научни теории, които предполагат, че краят на света е близо
Тези големи климатични преобръщания, с които е завършвал всеки ледников период, са известни като терминации. Всяко от тях има римска цифра, варираща от Терминация IX, случила се преди около 800 000 години, до Терминация IA, поставила началото на съвременния климат преди по-малко от 12 000 години. Например преди около 131 000 години, по време на Терминация II, британският климат внезапно се преобръща от ледници в Котсуолдс до хипопотами, които се разхождат на днешния площад Трафалгар.
Пълното прекратяване отнема няколко хиляди години, но може да включва плавно начало на затопляне, след това много рязка фаза на изключително бърза промяна на климата, която може да отнеме един век или по-малко, последвана от по-дълъг, по-бавен период, през който големите ледени шапки окончателно се разтопяват. В рязката фаза на голямата промяна, довела до съвременния климат, температурата в Гренландия се е повишила с около 10 градуса по Целзий в рамките на няколко десетилетия. По време на тези резки фази метанът се покачва много рязко.
Sustained release of methane (CH4) to the atmosphere from thawing Arctic permafrost is now a positive and significant feedback to climate warming. The rapid progression of subsea permafrost thawing and decrease in ice extent is now causing a significant increase in CH4 emissions. pic.twitter.com/zbqGIZC7ka
— Doug Snedden (@dougsnedden) August 22, 2023
Предстои ли нещо драматично?
В прединдустриалния период метанът е варирал в широки граници. Но все по-бързото му нарастване от 2006 г. насам е сравнимо със записите на метан от ранните години на резки фази на минали прекратявания, като тази, която затоплила Гренландия толкова драматично преди по-малко от 12 000 години.
Вече има много доказателства, че климатът се променя. Атлантическите океански течения се забавят, тропическите климатични райони се разширяват, далечният север и юг се затоплят бързо, океанската топлина чупи рекорди, а екстремните метеорологични условия стават рутинни.
Земята не е преживявала нещо подобно: Най-горещата седмица, регистрирана някога
В края на ледниковия период цялата климатична система се реорганизира. В миналото това е извеждало Земята от стабилния климат на ледниковите епохи и е довеждало до топли междуледникови периоди. Но ние вече сме в топъл междуледников период. Трудно е да си представим какво ще последва: загуба на морски лед в Арктика през лятото, изтъняване или частично разрушаване на ледените шапки в Гренландия и Западна Антарктида, реорганизация на океанските течения в Атлантическия океан и разширяване на полюсите на тропическите атмосферни циркулации. Последиците, както за биосферата като цяло, така и за производството на храни в Южна и Източна Азия и част от Африка в частност, биха били много сериозни.
Има много неща, които могат да се направят и които биха могли набързо да спрат нарастването на метана: запушване на течовете в петролната и газовата промишленост, покриване на сметищата с почва, намаляване на изгарянето на растителни отпадъци. Редуцирането на метана няма да спре изменението на климата, което се дължи основно на емисиите на CO₂, но ще помогне.
С римски цифри от IX до I се обозначават миналите големи климатични промени. Няма римска цифра нула, но тогава всеки бъдещ преход от терминален мащаб ще бъде различен - температурна стъпка от сегашния ни междуледников климат към някакво ново бъдеще, което е още по-топло. Сигналът на метана все още не е ясен, но въпросът остава: започнал ли е нулевият терминиращ преход?
