П рисъдата е произнесена. Луната все пак не е направена от зелено сирене.
(Във видеото може да научите повече за: 5 факта за луната)
Задълбочено изследване, публикувано през май 2023 г., установи, че вътрешното ядро на Луната всъщност е твърда топка с плътност, подобна на тази на желязото. Изследователите се надяват, че това ще помогне за разрешаването на дългогодишния дебат дали вътрешното сърце на Луната е твърдо или разтопено, и ще доведе до по-точно разбиране на историята на Луната - а с това и на Слънчевата система.
"Нашите резултати поставят под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната благодарение на доказателството за съществуването на вътрешно ядро и подкрепят сценарий за глобално преобръщане на мантията, който внася съществени идеи за времевата линия на лунната бомбардировка през първите милиарди години от съществуването на Слънчевата система", пише екипът, ръководен от астронома Артур Брио от Френския национален център за научни изследвания във Франция.
It's Official: Scientists Finally Confirmed What's Inside The Moon https://t.co/Ub07jEBMpj
— ScienceAlert (@ScienceAlert) April 23, 2024
Изследването на вътрешния състав на обектите в Слънчевата система се осъществява най-ефективно чрез сеизмични данни. Начинът, по който акустичните вълни, генерирани от земетресенията, преминават през и се отразяват от материала във вътрешността на планета или луна, може да помогне на учените да създадат подробна карта на вътрешността на обекта.
Разполагаме с лунни сеизмични данни, събрани от мисията "Аполо", но тяхната разделителна способност е твърде ниска, за да се определи с точност състоянието на вътрешното ядро. Знаем, че има флуидно външно ядро, но какво обхваща то, остава предмет на дискусия. Моделите на твърдо вътрешно ядро и на изцяло течно ядро работят еднакво добре с данните от "Аполо".
За да разберат това веднъж завинаги, Брио и колегите му събират данни от космически мисии и експерименти с лазерно измерване на Луната, за да съставят профил на различни лунни характеристики. Сред тях са степента на деформация на Луната от гравитационното ѝ взаимодействие със Земята, промяната на разстоянието до нея и нейната плътност.
След това те проведоха моделиране с различни типове ядра, за да открият кои от тях съответстват най-точно на данните от наблюденията.
Те направиха няколко интересни констатации. Първо, моделите, които най-много приличат на това, което знаем за Луната, описват активно преобръщане дълбоко в лунната мантия. Това означава, че по-плътният материал в Луната пада към центъра, а по-малко плътният се издига нагоре. Тази активност отдавна е предложена като начин да се обясни наличието на определени елементи във вулканичните райони на Луната. Изследванията на екипа добавят още една точка в списъка с доказателства "за".
И те установиха, че лунното ядро е много подобно на земното - с външен течен слой и твърдо вътрешно ядро. Според тяхното моделиране външното ядро има радиус от около 362 км (225 мили), а вътрешното ядро - около 258 км (160 мили). Това е около 15 % от целия радиус на Луната.
What's Inside The Moon
— Victoria Valenzuela (@VickiV48604) April 23, 2024
"It's Official: Scientists Finally Confirmed What's Inside The Moon"https://t.co/IP4OGLddIF
Екипът установява, че вътрешното ядро също има плътност от около 7 822 килограма на кубичен метър. Това е много близо до плътността на желязото.
Любопитно е, че през 2011 г. екип, ръководен от планетарния учен от НАСА Маршал Рене Вебер, открива подобен резултат, като използва тогавашните най-съвременни сеизмологични техники върху данни от Аполо за изследване на лунното ядро. Те откриват доказателства за твърдо вътрешно ядро с радиус около 240 километра и плътност около 8000 килограма на кубичен метър.
Според Брио и неговия екип резултатите им са потвърждение на тези по-ранни открития и представляват доста силен аргумент за съществуването на подобно на Земята лунно ядро. А това има някои интересни последици за еволюцията на Луната.
Знаем, че скоро след образуването си Луната е имала мощно магнитно поле, което е започнало да намалява преди около 3,2 милиарда години. Такова магнитно поле се генерира от движението и конвекцията в ядрото, така че това, от какво е изградено лунното ядро, е от дълбоко значение за това как и защо е изчезнало магнитното поле.
Като се има предвид надеждата на човечеството да се завърне на Луната в сравнително кратък срок, може би няма да ни се наложи да чакаме дълго за сеизмично потвърждение на тези открития.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
