С нарастването на нивата на затлъстяване с тревожни темпове учените събират все повече данни за множеството рискови фактори и причини за състоянието. Познаването на основните механизми зад тази здравна криза може да помогне за намирането на по-ефективни начини за справяне с нея.
Разбирането на затлъстяването е особено сложно заради множеството фактори, които участват в развитието му - от индивидуалните генетични особености до химичните сигнали в организма. То не се дължи просто на прекомерен прием на храна.
Това, което постъпва в организма през червата, обаче може да има редица последващи ефекти, както показва ново изследване на широко разпространената захар фруктоза.
Изследването е проведено от екип на Калифорнийския университет в Ървайн и публикувано в списание Science Advances. То разкрива изненадваща връзка между фруктозата и усвояването на мазнини, като допринася за по-доброто разбиране на затлъстяването като сложна поредица от метаболитни процеси, пише ScienceAlert.
Фруктозата се среща естествено в организма и се съдържа в трапезната захар, плодовете и някои зеленчуци. Високофруктозният царевичен сироп, който е във фокуса на новото изследване и е сред основните източници на добавена захар в съвременното хранене, е подсладител, широко използван в преработените храни.
Периодичното гладуване води до динамични промени в човешкия мозък
Фруктозата вече е свързвана със затлъстяването. Проучване от 2023 г. предполага, че тази проста захар може да е общият фактор, който свързва различни хипотези за причините за затлъстяването. Досега обаче не беше напълно ясно по какъв начин фруктозата влияе на организма и допринася за увеличаването на теглото и развитието на затлъстяване.
Новото изследване показва, че вероятно не става дума само за калориите, които фруктозата съдържа. Оказва се, че е замесен и друг процес, свързан с тънките черва и тяхната нагъната повърхност, покрита с власинки, които подпомагат усвояването на хранителните вещества.
„Консумацията на високофруктозен царевичен сироп е рисков фактор за затлъстяване и диабет, но основните механизми, особено на ниво конкретни органи, все още не са напълно изяснени“, пишат изследователите в публикуваната си научна работа.
Учените установили „неочаквана роля на разграждането на фруктозата в тънките черва за регулирането на чревния микробиом, растежа на лимфните съдове в илеума, усвояването на хранителните мазнини и в крайна сметка на метаболитното състояние на целия организъм“ след прием на високи количества високофруктозен царевичен сироп.
Не са само калориите: Как хлябът „приспива“ метаболизма ни
Изследователите генетично модифицирали мишки така, че да не произвеждат KHK-C – основния ензим, който участва в разграждането на фруктозата в тънките черва. След това животните били хранени с високи количества високофруктозен царевичен сироп в продължение на 12 седмици.
Последвал изненадващ резултат. В сравнение с контролната група мишките, при които KHK-C липсвал, натрупали по-малко тегло и имали по-малко мастна тъкан, както и значителни промени в чревния си микробиом.
„Установихме, че потискането на разграждането на фруктозата конкретно в тънките черва на мишки неочаквано намалява предизвиканото от фруктозата затлъстяване и инсулиновата резистентност“, пишат изследователите.
Открита е причината за отвращението към алкохола и сладкото
Допълнителният анализ разкрил конкретна верига от химични процеси. При липса на разграждане на фруктозата в червата броят на определен вид имунни клетки, наречени макрофаги, в илеума - крайната част на тънките черва - бил по-малък.
Това от своя страна довело до скъсяване на лимфните съдове, наречени лактеали, които пренасят хранителните мазнини, и така намалило усвояването на мазнини от организма.
Процесът бил потвърден и чрез анализ на изпражненията на генетично модифицираните мишки. Те съдържали повече мазнини, тъй като по-малка част от тях била усвоена от организма.
Нещо повече, когато проби от изпражненията на тези мишки с променен микробиом били трансплантирани на други мишки, при тях също били наблюдавани подобни промени в усвояването на мазнините.
„Експериментите с трансплантация на фекален материал показаха, че микробиомът, променен в резултат на потиснатото разграждане на фруктозата в червата, намалява броя на макрофагите в илеума, които са от съществено значение за растежа на лактеалите“, посочват учените.
„По този начин променената структура на лактеалите в червата вероятно допринася за синергичния ефект на високото съдържание на мазнини и захар върху метаболитните нарушения“, допълват те.
Нула захар, повече проблеми? Учени направиха неочаквано откритие
Разбира се, всички тези резултати трябва да бъдат допълнително изследвани и потвърдени при хора. Проучването обаче сочи към неизвестна досега връзка между мазнините и захарта: разграждането на фруктозата подготвя тънките черва да усвояват по-ефективно мазнините. Това дава ново измерение на разбирането ни за ролята на захарта като основен фактор за затлъстяването.
„Докато в миналото хранителните мазнини се смятаха за основния виновник за проблемите с общественото здраве, през последните години изследователите установиха, че добавените захари в храната, главно под формата на фруктоза, са сред основните фактори за разпространението на затлъстяването, диабета и метаболитно свързаната стеатозна чернодробна болест (MASLD)“, пишат авторите.
Ако учените успеят да установят конкретните бактериални щамове, които предизвикват промените в чревния микробиом и стоят в основата на тази връзка, това може да открие възможност за разработване на пробиотици, които ограничават количеството мазнини, усвоявани от организма.
Тези зеленчуци могат да предпазят тялото ви от захарта
Досега се смяташе, че разграждането на фруктозата в тънките черва помага за предпазването на черния дроб от увреждане, но прекомерната консумация на фруктоза претоварва организма. Сега учените установяват, че този процес влияе и върху начина, по който организмът усвоява мазнините.
„В съвременното общество, в което прекомерният прием на фруктоза и калории е широко разпространен заради преработените храни, ролята на тънките черва в усвояването и преработването на хранителните вещества става още по-важна за определянето на прехода от здраве към заболяване“, заключават изследователите.
