- В Демократична република Конго от началото на настоящата епидемия от ебола са потвърдени 6186 случая, от които 3007 са смъртни.
- Смъртността достига 48,6%, като най-тежко засегнати са малките деца; около 830 души все още се лекуват или са изолирани.
- Ебола се предава при физически контакт и контакт с телесни течности и може да причини висока температура, диария и кървене.
Смъртоносната вълна в Конго расте - епидемията от ебола поглъща стотици
Повече от 3000 души са починали от ебола в Демократична република Конго, откакто настоящата епидемия беше официално обявена в средата на май, съобщиха днес здравните власти, цитирани от ДПА.
В централноафриканската страна са потвърдени общо 6186 случая на зараза, от които 3007 са били с летален изход. Около 830 души в момента се лекуват или са в изолация, докато 1409 пациенти се считат за излекувани напълно от заразата.
Смъртоносната вълна в Конго расте - епидемията от ебола поглъща стотици
Смъртността е 48,6%, което означава, че почти половината пациенти умират. Най-много са жертвите сред малките деца.
Ебола се предава чрез физически контакт и контакт с телесни течности и причинява треска, диария и кървене.
ДР Конго отчете нов скок на случаите на ебола
Болестта, причинена от вируса ебола, известна преди като хеморагична треска ебола, е тежко, често смъртоносно вирусно заболяване при хората. Причинява се от вируси, принадлежащи към род Ebolavirus от семейство Filoviridae. Болестта се среща предимно в Субсахарска Африка и е една от най-опасните известни вирусни хеморагични трески.
Вирусът ебола е идентифициран за първи път през 1976 г. по време на две едновременни епидемии. Едната е в Нзара, Южен Судан (тогава Судан), а другата в Ямбуку, Демократична република Конго (тогава Заир). Селото Ямбуку се намира близо до река Ебола, откъдето болестта получава името си. Идентифицирани са няколко вида на вируса, като Zaire ebolavirus е най-смъртоносният и е отговорен за повечето големи епидемии.
Смята се, че естественият резервоар на вируса са плодоядните прилепи. Вирусът се предава на хората чрез контакт със заразени животни (като прилепи, маймуни или горски антилопи), а след това се разпространява сред човешката популация чрез пряк контакт (през наранена кожа или лигавици) с кръв, секрети, органи или други телесни течности на заразени хора. Заразяване може да настъпи и чрез контакт с повърхности и материали (например спално бельо, дрехи), замърсени с тези течности. Инкубационният период варира от 2 до 21 дни.
Симптомите започват внезапно и включват
- висока температура,
- силна отпадналост,
- мускулни болки,
- главоболие и
- възпалено гърло.
Те са последвани от
- повръщане,
- диария,
- обрив и
- в някои случаи както вътрешни, така и външни кръвоизливи.
Болестта се характеризира с висок процент на смъртност, който при минали епидемии е варирал от 25% до 90%, със средна стойност около 50%. Смъртността зависи до голяма степен от вида на вируса и от качеството на предоставените медицински грижи. Вирусът атакува имунната система, уврежда кръвоносните съдове и води до загуба на течности и полиорганна недостатъчност.
Въпреки че няма специфично лечение, поддържащата грижа, като рехидратация с перорални или интравенозни течности и третиране на специфични симптоми, значително подобрява шансовете за оцеляване. През последните години са разработени и одобрени ефективни ваксини и антивирусни лекарства. Най-голямата епидемия в историята се случи в Западна Африка между 2014 г. и 2016 г., като засегна основно Гвинея, Либерия и Сиера Леоне и причини над 11 300 смъртни случая. Този случай подчерта глобалната заплаха от болестта и необходимостта от силни системи за обществено здравеопазване, бърза реакция и международно сътрудничество за контрол на бъдещи епидемии.
