К огато на 3 септември 1996 г. пътническият Ту-154 на българската авиокомпания „Хемус Ер“ излита от летището в Бейрут с дестинация София, никой на борда не подозира, че следващите часове ще се превърнат в истинско изпитание за нервите.
В небето над Средиземно море един от пътниците, 22-годишният палестинец Хазем Салах Абдула, обявява, че носи със себе си експлозиви. Заплахата е пряка и безкомпромисна: самолетът да промени курса си, иначе всички ще загинат.
Напрежението в кабината достига критична точка, но екипажът запазва хладнокровие. Командирът успява да установи контакт с българските диспечери и да съобщи за извънредната ситуация. Вместо към столицата, машината е насочена към летището във Варна, където се взема решение да се проведе кацане за преговори. В този момент за българските власти започва надпревара с времето, в която всяка погрешна стъпка може да доведе до трагедия с невъобразими последици.
Преговори на пистата под морския бриз
Приземяването на варненското летище поставя началото на сложна психологическа операция. На пистата бързо са разположени специализирани сили, но основната тежест пада върху раменете на преговарящите и представителите на местната власт. Похитителят настоява да му бъде осигурен горивен презаряд и свободен коридор до Северна Европа, където възнамерява да поиска политическо убежище.
Българската страна подхожда изключително гъвкаво. С баланс между твърдост и изслушване, дипломатите и служителите от сигурността започват да изграждат доверие у младия терорист. Основната цел е ясно поставена: първо да се гарантира сигурността на цивилните граждани.
В продължение на часове напрегнати разговори българските представители успяват да убедят похитителя, че пускането на заложниците ще улесни собственото му придвижване и ще покаже намеренията му пред международната общност.
Безценната победа: 150 спасени заложници
Дипломатическият натиск и правилно изградената тактика дават своя решаващ резултат. Хазем Салах Абдула се съгласява да освободи всички 150 пътници на борда, както и по-голямата част от кабинния екипаж.
Напускащите самолета хора са посрещнати от аварийните екипи на летището изплашени, но невредими. Това се превръща в един от най-успешните епизоди в историята на българските служби за сигурност при справяне с кризи от подобен мащаб.
След като заложниците вече са на сигурно място, а машината е презаредена, самолетът отново издига колесниците си от варненската писта. На борда остават само похитителят и трима членове на екипажа, които са длъжни да изпълнят искането му за полет на север. Българските пилоти показват изключителен професионализъм, като управляват машината в условия на екстремен стрес и потенциална заплаха за живота си.
Финалът в Осло и равносметката за българския професионализъм
Самолетът се насочва към Норвегия и малко по-късно каца успешно на летище „Гардермуен“ в Осло. Там норвежките власти бързо поемат контрол над ситуацията.
Хазем Салах Абдула се предава на местната полиция без повече съпротива и незабавно иска политическо убежище, твърдейки, че е преследван в родината си. Норвежкият съд обаче реагира безкомпромисно към акта на въздушен тероризъм и по-късно го осъжда на лишаване от свобода.
Случаят от септември 1996 г. остава в аналите на авиацията като пример за това как бързата мисъл, хладнокровието и точната преценка могат да обърнат хода на една потенциална катастрофа.
- Беслан: Три дни в ада на физкултурния салон
Утрото на 1 септември 2004 г. започва с празнична глъч в малкото северноосетинско градче Беслан. В Двора на Училище № 1 ученици, родители и учители са се събрали за традиционния Ден на знанието.
Празникът обаче е прекършен брутално за броени минути. Група от над тридесет въоръжени терористи нахлува в двора с камиони и микробуси, открива огън и бързо принуждава събралото се множество да влезе вътре в сградата. Започва най-тежката заложническа криза в съвременната история.
Над хиляда и сто души, включително стотици малки деца, са натъпкани във физкултурния салон. Загражденията около тях бързо са опасани с експлозиви, свързани в сложна мрежа. Властите се оказват изправени пред казус с невиждан мащаб, в който всяка погрешна стъпка носи риск от задействане на адските машини.
Изпитанието на човешката издръжливост
В продължение на 52 часа похитителите отказват да осигурят храна и вода за блокираните хора. В непоносимата горещина на претъпканата зала температурата се покачва до крайност.
Децата са принудени да пият собствената си урина, за да оцелеят. Всеки опит за съпротива или недоволство се потушава с незабавни разстрели пред очите на останалите заложници.
Преговорите вървят изключително трудно. Въпреки че властите успяват да договорят освобождаването на няколко десетки майки с бебета, основната маса от хора остава затворена в притискащия капан на салона.
Външният свят следи с притаен дъх всяка секунда, докато роднини и близки чакат отчаяно зад кордоните за сигурност, надявайки се на мирно разрешение.
Кървавият финал на 3 септември
Около обяд на 3 септември ситуацията излиза извън контрол за броени секунди. Във физкултурния салон отекват два мощни взрива, които срутват част от покрива и предизвикват пожар.
В последвалия хаос част от оцелелите заложници прави опит да избяга през прозорците и пробойните в стените, а терористите откриват огън по гърбовете на бягащите деца.
Службите за сигурност и специалните части започват хаотичен и неподготвен щурм. На пистата пред училището и в околните улици се разразява истинско бойно поле, в което се включват и въоръжени местни жители.
Командосите щурмуват сградата с цел да неутрализират стрелците и да изведат възможно най-много блокирани хора от горящата конструкция.
Белезите, които никога няма да зараснат
Равносметката от тридневния ад е разтърсваща. Загиват над 330 заложници, като повече от половината от тях са деца. Стотици други са ранени и осакатени за цял живот, а семейства губят по няколко поколения наведнъж.
Трагедията оставя незаличим отпечатък върху цялата общност и повдига тежки въпроси относно организацията на спасителната операция.
Днес разрушеният физкултуарен салон на Училище № 1 е превърнат в мемориал. В центъра му стои дървен кръст, а около него посетителите донасят отворени бутилки с вода, символ на неутолената жажда на децата, прекарали последните си часове в адските мъчения на Беслан.
Още събития на 3 септември:
- 1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Битка при Ловеч: Руските войски превземат града за втори път.
- 1877 г. – Руско-турска война (1877 – 1878): Румънският княз Карол I е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен.
- 1901 г. – Четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 000 щатски долара.
- 1941 г. – В концлагера Освиенцим е използван за първи път отровният газ Циклон Б.
- 1944 г. – Холокост: Ане Франк, момичето което води дневник за Втората световна война, е качено заедно със семейството си на последния влак за концентрационния лагер Аушвиц.
- 1954 г. – САЩ въвеждат смъртно наказание за шпионаж в мирно време.
Родени:
- 1875 г. – роден е Фердинанд Порше, германски конструктор на автомобили
- 1950 г. – роден е Васил Найденов, български поп-певец
- 1965 г. – роден е Чарли Шийн, американски актьор
Починали:
- 1658 г. – умира Оливър Кромуел, английски политик и държавник
- 1883 г. – умира Иван Тургенев, руски писател
- 2024 г. – умира Иван Гарелов, български журналист и телевизионен водещ
