„До 2040 г. поне сто души ще живеят на Луната, ще топят лед за вода, ще правят домове с 3D принтери, ще ядат растения, които са пораснали в лунната почва и ще се състезават със слабата гравитация в „летящи“ спортове“.
През 2018 г. учени ще търсят контакт с извънземни
За тези, които горното изречение звучи като научна фантастика, експерти като Бернард Фоинг, представител на Европейската космическа агенция (ЕКА), обясняват, че идеята за „селище на Луната“ е не само приемлива, но и съвсем осъществима.
Във видеото горе разберете няколко мита, свързани с Луната
На Европейския планетарен научен конгрес в Рига
през изминалата седмица Фоинг говори по темата как хората могат да оставят своя постоянен отпечатък върху спътника на Земята. Според него до 2030 г. могат да се изпратят от шест до десет човека на Луната – учени, техници, инженери, които могат да развият селището така, че до 2040 г. да има капацитет за 100 човека.
ESA: One Hundred Moon Residents by 2040 https://t.co/MWDQ6avPz7 via @john0sullivanp2
— john osullivan (@john0sullivanp2) 26 септември 2017 г.
„През 2050 г. може там да живеят хиляда човек и след това естествено могат да се създадат семейства“, казва Фоинг пред „Франс Прес“. Само до няколко десетилетия вероятността да се раждат деца на Луната може драстично да нарастне според учения.
НАСА кани всички хора да помахат към Луната
Директорът на ЕКА – Йохан Вьорнер пък е задействал на международна среща на експерти в Латвия да започне разглеждането на един доста плашещ въпрос - заменянето на Международната космическа станция с постоянна лунна колония.
Според Вьорнер „международните усилия“ трябва да се обединят,
за да прескочат земните граници и кризи. Физикът Кристиане Хайнике обаче предупреждава, че животът на Луната съвсем не е толкова лесен и със сигурност не е за всеки.
Fly me to the Moon: By 2040, a hundred people will live on the Moon https://t.co/uDOf47E5HH #dnaTech pic.twitter.com/BFsZftubuX
— DNA (@dna) 25 септември 2017 г.
„Това е пълно лишение от растителност, всичко, което ще виждате е скали и пясък, а небето е доста различно от нашето на Земята“, споделя тя в имейл до „Франс Прес“, след като е прекарала известно време в изкуствено създадена среда като на Марс в Хаваи.
Учени симулираха живота на Марс в 8-месечна изолация
„Не усещаш вятъра, не усещаш Слънцето по кожата си и каквото и да докоснеш има допир на вътрешността на ръкавиците ти“, допълва Хайнике. Според нея друг важен проблем е, че не можеш да избягаш от останалите хора на Луната.
Бернард Фоинг от друга страна няма търпение да посети Луната до 2040 г., въпреки че самият той също е изпитал поне няколко пъти изкуствено създадена среда, наподобяваща тази на Луната или Марс.
За още новини и интересни материали харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
