А ко някога сте се чувствали физически изтощени след дълъг ден, прекаран на бюрото, учените може би са открили причината за това.
Според ново мащабно проучване усиленото мислене често предизвиква чувство на силна неудовлетвореност, стрес и дори болка.
В резултат на това холандските специалисти, които стоят зад изследването, настояват, че работодателите трябва да правят повече, за да "възнаграждават и подкрепят" служителите за това, че им възлагат трудна работа.
"Европейските работници са по-склонни към дискомфорт в сравнение с тези от азиатските страни и наистина не обичат умствените усилия", добавят те.
"Колкото по-голямо е усилието, толкова по-голямо е неприятното усещане. Когато от хората се изисква да положат значителни умствени усилия, трябва да се уверите, че ги подкрепяте или възнаграждавате за усилията им", казва д-р Ерик Бийлевелд от университета Радбуд в Нидерландия, който е ръководител на проучването.
Проучването, публикувано в списание Psychological Bulletin, включва мета-анализ на 170 изследвания, публикувани между 2019 и 2020 г. и включващи 4670 участници, за да се проучи как хората обикновено изпитват умствени усилия.
Те са разгледали дали умствените усилия са свързани с неприятни чувства и дали тези чувства зависят от задачата или от участващото население.
В проучването са участвали служители в здравеопазването, военни служители, спортисти аматьори и студенти от 29 държави.
В проучването са включени над 350 когнитивни задачи, като например изучаване на нова технология, ориентиране в непозната среда, трениране на замах за голф и игра на виртуална реалност.
Във всички анализирани проучвания участниците съобщават за нивото на положените усилия, както и за степента, в която са изпитвали неприятни чувства като неудовлетвореност, раздразнение, стрес или досада.
"Мениджърите често насърчават служителите, а учителите - учениците, да полагат умствени усилия. На пръв поглед това изглежда добре - служителите и учениците често избират дейности, които са свързани с умствени предизвикателства. Въпреки че това може да ви накара да заключите, че служителите и студентите обичат да мислят усилено, резултатите показват, че като цяло повечето хора наистина не обичат умствените усилия", заяви д-р Бийлевелд.
Колкото по-голямо е усилието, толкова по-голяма е неприятността, която хората изпитват.
"Важно е професионалистите, като например инженерите и преподавателите, да имат това предвид, когато проектират задачи, инструменти, интерфейси, приложения, материали или инструкции", казва още той.
Връзката между умственото усилие и неблагоприятните усещания е по-слабо изразена в проучвания, проведени в азиатски страни, в сравнение с тези в Европа или Северна Америка.
Д-р Бийлевелд предполага, че това се вписва в идеята, че начинът на реагиране на умствените усилия може да зависи от историята на обучението на хората.
Учениците в гимназията в азиатските страни са склонни да прекарват повече време в училищни занимания, отколкото техните връстници от Европа или Северна Америка, и следователно може да се научат да издържат на по-високи нива на умствено натоварване още в началото на живота си, казва той.
"Въпреки че някои задачи са психически трудни, хората продължават да се занимават с тях доброволно и би било полезно за работодателите да вземат предвид това", добави д-р Бийлевелд.
"Например, защо милиони хора играят шах? Хората могат да научат, че полагането на умствени усилия в някои специфични дейности може да доведе до възнаграждение. Ако ползите от шаха са по-големи от разходите, хората могат да изберат да играят шах и дори сами да заявят, че харесват шаха. И все пак, когато хората избират да извършват дейности, изискващи умствени усилия, това не трябва да се приема като признак, че те се наслаждават на умствените усилия сами по себе си. Може би хората избират дейности, изискващи умствени усилия, въпреки усилията, а не заради тях", заключи той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
