П ромени в извънболничната и в болничната помощ се предлагат в проект за промени в Наредбата за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Проектът е публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването (МЗ) за едномесечно обществено обсъждане, съобщи Pariteni.bg.
В обхвата на първичната медицинска помощ се добавя дейност по прилагане на целеви имунизации. Целевите имунизации са препоръчителни за определени групи от населението, за които има повишен риск от заразяване, като ваксините се закупуват от МЗ. От тази година в страната се извършва целева имунизация срещу коклюш на бременни в 27-36 гестационна седмица. Предлага се през 2026 г. включването и на целева имунизация срещу респираторно-синцитиален вирус на бременни в 24-36 гестационна седмица.
В проекта се предлага да отпадне изискването общопрактикуващият лекар да оформя здравно-профилактична карта/талон за здравословното и имунизационното състояние, предоставяне на данни за извършени задължителни имунизации за възрастта и издаване на медицинска бележка за липсата на контакт със заразно болен, необходими за детска градина/училище, както и за отлагане на имунизации при противопоказания в случаите. Предложението е направено заради новите функционалности на Националната здравноинформационна система. Ще бъде запазено изготвянето на документи за здравословното и имунизационното състояние на деца и ученици, необходими при нужда за детска ясла, детска градина/училище с оглед нормативни изисквания, свързани с провеждане на организирани дейности и мероприятия.
В проекта се предлага прецизиране на начина на планиране и уведомяване на лицата, подлежащи на имунизация или реимунизация, както и за вида и срока на имунизацията, като се предвижда уведомяването да е възможно чрез лицензиран пощенски оператор, по факс, на електронен адрес, чрез електронно съобщение на мобилен телефонен номер, писмена покана, подписан от пациента амбулаторен лист, в който е посочена датата за следващата имунизация.
В специализираната извънболнична помощ по медицинска специалност „Клинична алергология“ се прецизира изискването за консултация преди имунизации при лица, които имат алергия към съставка на съответна ваксина. В пакета дейности по специалността „Акушерство и гинекология“ се добавя дейността „Превенция на сексуално предавани инфекции“ и вземане на материал за молекулярно изследване, свързано с провеждане на PCR изследване за човешки папилома вирус, хламидии и др. С проекта за нормативни промени се предлага и създаването на две нови амбулаторни процедури в областта на нуклеарната медицина, с които се регламентира провеждането на радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. Създаването на двете процедури ще доведе до уеднаквяване на медицинската регулация за предоставянето на тераностична терапия в болниците, до намаляване на хоспитализациите, до оптимизиране на разходите на НЗОК чрез по-гъвкав модел на лечение и до осигуряване на по-лесен и навременен достъп на пациентите до модерна медицинска помощ, съобразена с техните нужди.
В болничната помощ се предлага въвеждане на нова клинична пътека - „Транзиторна исхемична атака“. Предложението да се въведе е заради отчитане на немалък брой случаи по клиничната пътека „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза" на пациенти, за които не са изпълнени критериите за исхемичен мозъчен инсулт. Това води до изкривяване на статистиката, което поставя България на едно от челните места в Европа по мозъчни инсулти, съответно – нисък процент на прилагане на тромболизи и тромбектомии, се посочва в предложението за промени.
Друга нова клинична пътека – „Лечение на инфекции на пикочо-половата система", която включва дейности и услуги от обхвата на медицинските специалности „Урология“, „Хирургия“ и „Детска хирургия“, също се предлага да бъде създадена. Инфекциите на горните и долните пикочни пътища са сред най-често срещаните инфекции на отделителната система. Възпалителните заболявания на уринарния тракт водят до нарушения във функционирането на бъбреците и пикочните пътища, а при липса на адекватно навременно антибиотично и противовъзпалително лечение могат да доведат до рецидивиращи уроинфекции и тежки усложнения, се посочва в мотивите за предложението за промени.
Създава се възможност за диспансерно наблюдение на пациенти, страдащи от мигрена, от лекар с придобита специалност по нервни болести, с цел въвеждане на ранна терапия, ограничаване на страничните действия от дълготрайното приемане на медикаменти, намаляване на разходите за лечение. Мигрената е на едно от първите места в света като причина за инвалидност не само при възрастните, но и при юношите.
За подобряване на грижата за пациентите, страдащи от неинсулинозависим захарен диабет, диспансеризирани от общопрактикуващ лекар, с проекта се предлага промяна по отношение на стойността на гликирания хемоглобин, която служи като критерий за насочване на пациентите за консултация със специалист ендокринолог. Към момента насочването на пациенти е при ниво на гликирания хемоглобин над 8%, което създава условия за хронично не добър контрол на заболяването. Това е свързано с увеличен риск от развитие на усложнения и по-висока обща и свързана със заболяването болестност и смъртност. В проекта се предвижда консултацията с ендокринолог да се извършва при стойности на гликирания хемоглобин ≥7,5 на сто.
