П ериодично се появяват новинарски репортажи за „хапчета против стареене“ и нови начини за удължаване на живота. Някои учени вярват, че хората могат да живеят до 150 години, докато други се фокусират върху удължаването на младостта и здравето. Ето кои подходи към дълголетието действително работят днес и кои остават научна фантазия.
Благодарение на напредъка в медицината през 20-ти век, средната продължителност на живота се е увеличила с 30 години. Оттогава това увеличение се е забавило значително.
Застаряването е едно от най- сложните предизвикателства пред съвременната медицина. Глобалното застаряващо население нараства бързо. Според ООН до 2050 г. един на всеки шест души ще бъде над 65 години.
Поради това честотата на свързаните с възрастта заболявания се увеличава: инфаркти, инсулти, рак, диабет и заболявания на нервната система. Те причиняват над 70% от смъртните случаи в световен мащаб. Затова не е изненадващо, че учените се опитват да разберат, забавят или дори да обърнат този процес.
Основни биологични механизми на стареенето
Стареенето на тялото до голяма степен започва със стареенето на клетките. Това оказва значително влияние върху функционирането на органите и тъканите и поддържането на нормален баланс.
С течение на времето клетките постепенно губят способността си да се делят, да се трансформират в други клетъчни типове и да изпълняват нормалните си функции. През 1961 г. учените за първи път откриват, че клетките на съединителната тъкан (фибробласти), например, не могат да се делят безкрайно; техният живот е ограничен. Открито е, че стареенето се управлява от няколко сложни механизма.
През 2013 г. група учени описват стареенето при бозайниците (и други организми) като процес , който се състои от девет основни характеристики:
- Нестабилност на ДНК (увреждане на генетичния материал).
- Скъсяване на теломерите (защитни краища на хромозомите).
- Кумулативно влияние на външни фактори върху ДНК.
- Нарушения в правилното сглобяване и използване на протеини.
- Нарушено усвояване на хранителни вещества.
- Лошо функциониране на митохондриите (енергийните централи на клетките).
- Стареене на самите клетки.
- Изчерпване на стволови клетки (клетки за възстановяване).
- Нарушаване на комуникацията между клетките.
Разбирането, че стареенето не е единичен процес, а набор от нарушения, предоставя специфични цели за разработването на нови лекарства и лечения.
