Вреден, миризлив и странен: "Отровният" плод, който плашеше до смърт европейците

В секи има приятел, който мрази домати. Но знаете ли, че този страх или омраза към доматите не е нещо ново? Използвани днес в пица, паста и дори гаспачо, вездесъщият домат се свързва с Италия и средиземноморската кухня. Но когато доматите пристигат за първи път в Европа през XVI век, те предизвикват страх и ужас.

Доматите произхождат от южноамериканските Анди, където са съществували като малко диво растение. По онова време те не приличали много на тези, които познаваме и обичаме днес - били по-близо до чери доматите, жълтеникави на цвят и далеч не толкова сладки.

Историците не са сигурни кога точно доматите достигат Европа. След като разграбват Южна Америка, испанските конкистадори внимателно записват количеството злато и сребро, което достига до Севиля, но не се споменава за доматени семена. Историците смятат, че те са пристигнали по времето на Ернан Кортес. Името идва от ацтекската наставка tomatl, която означава "кръгъл плод".

Когато доматите достигат Европа за първи път, те се възприемат като екзотични декоративни растения. Свързвали са ги и със смъртоносната нощница, отчасти благодарение на италианския билкар Пиетро Андрае Матиоли, който в първото писмено сведение за доматите от 1544 г. ги обозначава като "златна ябълка".

Това поражда библейски асоциации за домата като опасен източник на изкушение, които остават в продължение на няколко десетилетия

Едва през 1600 г. европейците започват да консумират домати, и то в испанската Андалусия, където те се приготвят по ацтекски с олио и чили. Италианците не били впечатлени.

Несигурни коя част да ядат, те останали непопулярни в Италия, според Уилям Александър в сполучливо озаглавената книга "Нездравословни, миризливи и странни": Защо италианците са избягвали доматите в продължение на векове.

През 1700 г. доматите се сдобиват с репутацията на отровен плод, дотолкова, че са наречени отровни ябълки. Заможните европейци имали навика да се хранят от калайдисани съдове, изработени с висока концентрация на олово.

"Тъй като доматите са с висока киселинност, когато са поставени върху тази специфична посуда, плодът е отмивал оловото от чинията, което е довело до много смъртни случаи от оловно отравяне", обяснява Smithsonian Magazine .

Когато за пръв път са били консумирани в Италия, това е ставало само от най-смелите, а най-ранната рецепта за доматен сос е публикувана едва през 1694 г. Според "Как се влюбихме в италианската храна" , доматите са били идеални за бедните, тъй като са можели лесно да се консервират и съхраняват.

Към средата на XVIII в. доматите започват да се използват широко като храна, а през XIX в. се добавят към пастата и дори към испанското гаспачо, преди да завладеят останалата част от света.

Днес доматите са едно от най-често консумираните растения, както в суров, така и в сготвен вид. Тяхната световна популярност далеч не е била толкова голяма преди няколко века обаче, както стана ясно.