Н а 25 октомври почитаме паметта на светата праведна Тавита и на светия мъченик Анастасий.
Тавита живяла през I век в крайбрежния палестински град Йопия (днес Яфо, южен квартал на Тел Авив).
Тя била ревностна християнка от първото поколение, повярвали в Спасителя Христос. Вероятно е слушала лично Неговата проповед, а след това станала ученичка на апостолите. Името й според книгата Деяния апостолски означавало сърна. И тя с невинността на сърна и с истинска любов помагала на бедните, вдовиците и сираците, като даром тъчала и шиела дрехи за тях.
Но се случило така, че Тавита се разболяла и умряла. И докато близките й подготвяли нейното погребение, станало известно, че апостол Петър е в близкия град Лида.
Тогава двама пратеници отишли и помолили Петър да дойде в Йопия.
Той веднага се отзовал и пристигнал. Всички вдовици го наобиколили, плачели и показвали ризи и дрехи, които Тавита им направила. Петър, без да каже нищо, коленичил и горещо се помолил. И възкръсналият от мъртвите Христос Бог извършил чудото! Тавита се съживила и станала от смъртния си одър. Това веднага се разчуло из цяла Йопия и мнозина повярвали в Иисус Христос. Тавита живяла още доста години, като продължила да върши добри дела и милостиня. Умряла в дълбока старост.
Свети Анастасий бил родом от Аквилея в Северна Италия.
По време на гоненията срещу християните при император Диоклетиан (284-305 г.) той бил в крайбрежния град Салона в Далмация (близо до днешния град Сплит). Анастасий доброволно се явил при мъчителите и смело изповядал вярата си в Иисус Христос, като истински Бог и Творец на всичко. За тази своя твърдост във вярата той бил посечен с меч, а тялото му хвърлили в морето.
Една благочестива жена обаче се постарала да извади светите мощи от морето и те станали предмет на почит от вярващите.
На гроба на светеца ставали много чудеса.
