Х ората от цял свят познават името Ханс Кристиан Адерсен от ранна детска възраст. Но малцина са наясно с драматичния живот на този талантлив разказвач.
Кристиан винаги е имал болнав вид: висок, слаб и леко прегърбен. А вътре в себе си разказвачът бил тревожен човек. Той се страхувал от грабежи, драскотини, кучета, загуба на документи и смърт при пожар - поради това винаги носел въже със себе си, за да може по време на пожар да излезе през прозореца.
През целия си живот страдал от зъбобол, но имал фобия да не загуби зъб, вярвайки, че талантът и плодовитостта му като автор зависят от броя на зъбите му.
Страхувал се от заразяване с паразити и затова никога не ядял свинско. Имал фобия и да не бъде погребан жив и всяка вечер оставял бележка с надпис: „Само изглеждам мъртъв“.
Ханс също се страхувал от отравяне и никога не приемал храни за подаръци. Например, когато скандинавските деца заедно закупили на любимия си писател най-голямата кутия шоколадови бонбони, той с ужас отказал подаръка и го изпратил на близките си.
Досега в Дания мнозина се придържат към теорията, че Андерсен е имал роднинска връзка с кралското семейство. Причината за тази теория са бележките на писателя в автобиографията му за познанството му с принц Фриц, а по-късно и с крал Фридрих VII. Освен това момчето никога не е имало приятели сред съседските деца.
Между другото, както пише Ханс, приятелството с Фриц продължава до смъртта на последния и писателят е единственият, с изключение на роднините, който е допуснат до ковчега на починалия.
Андерсен никога не е имал успех с противоположния пол и не се е стремял към такъв, въпреки че винаги е искал да се чувства обичан. Самият той се е влюбвал неведнъж: и в жени, и в мъже. Но чувствата му винаги оставали несподелени.
Например на 37-годишна възраст в дневника му се появява чувствен запис: „Обичам! “ През 1840 г. той среща момиче на име Джени Линд и оттогава ѝ посвещава стихове и приказки.
Но тя го обичаше не като мъж, а като „брат“ или „дете“, както го нарича. И това въпреки факта, че влюбеният Ханс е навършил 40 години, а тя била само на 26. Десетилетие по-късно Линд се омъжва за младия пианист Ото Холшмид, разбивайки сърцето на писателя.
Андерсен е живял в безбрачие през целия си живот. Биографи твърдят, че той никога не е имал дори сексуална връзка.
„Говорих с жената, платих 12 франка и си тръгнах, без да греша в действие, но вероятно в мислите си”, пише той след като посещава проститутка в Париж, но само я гледа как се съблича.
Както повечето писатели, Андерсен излива душата си в своите ръкописи. Историите на много от героите в неговите произведения съответстват на биографията на автора. Например, приказката „Грозното патенце“ отразява чувството му за отчуждение, което го преследва през целия му живот. Като дете той е бил подиграван за външния си вид и висок глас, никой не искал да говори с него.
„Тази история, разбира се, е отражение на собствения ми живот“, признава Андерсен.
Героите в приказките му често изпадат в отчаяни и безнадеждни ситуации. По този начин той отразява и собствените си душевни травми. Андерсен израства в бедност, баща му умира рано, а момчето работи във фабрика от 11-годишна възраст, за да изхранва себе си и майка си.
„Малката русалка“ пък е посветена на любовта му към мъж. „Скърбя за теб, както за красиво калабрийско момиче”, пише Андерсен и моли приятеля си Едуард да не казва на никого за това.
Скоро последният се жени за Хенриета. Ханс не се появява на сватбата, но изпраща топло писмо до приятеля си, откъс от неговата приказка:
„Малката русалка видя как принцът и жена му я търсят. Те погледнаха тъжно към разбъркващата се морска пяна, знаейки точно, че Русалката се е хвърлила във вълните. Невидима, Малката русалка целуна красавицата по челото, усмихна се на принца и се изправи заедно с други деца на въздуха до розовите облаци, които плуваха в небето…“
През целия си живот Ханс Кристиан Андерсен живее под наем в апартаменти, защото не може да понесе да бъде привързан към мебелите. Той не искал да си купи легло, страхувайки се, че ще умре на него. И страхът му се оказва донякъде основателен.
В началото на 1872 г., на 67-годишна възраст, Андерсен пада от леглото си и е тежко наранен. Той така и не се възстановява напълно. Скоро след това показва симптоми на рак на черния дроб. Умира 3 години по-късно.
