Истината за приказките

Х�а �ата са свикнали да възприемат приказките като вълнуващи истории, чийто финал е затрогващ и прочувствен.

Но едно време приказките били плашещи истории, които хората си разказвали вечерно време край огнището. Някои от тях имали възпитателен характер, но вместо да обясняват на децата с примери как доброто побеждава злото, работели на принципа на заплахата. Други били ужасяващи, не се препоръчвали за "хора със слаби сърца", а трети - нестандартни, засягайки сексуални теми табу за обществото.

Повечето приказки били лишени от щастлив край в оригиналния си вариант.

Не винаги принцесата намирала своя принц, нито пък той успявал да се пребори с ужасните зверове от гората. Това не означава, че в "истинските" приказки липсва магията, присъща за техните подобрени версии. Напротив, приказните елементи присъстват и тук, но са по-страховити от всякога. Решихме да ви разкрием грозната истината за приказките.

Истината за авторите на приказките
Един от най-познатите автори на приказки е Ханс Кристиан Андерсен, известен с меланхоличното си изражение и срамежливото поведение, което демонстрирал. Сблъскал се е с кошмара, наречен „несподелена любов“, творецът решил да избяга от реалността и да се потопи в света на приказките, но дори там героите му не откривали любовта.

Братя Грим пък събирали своите истории, обикаляйки Германия и изучавайки фолклора й. По време на срещите им с местни аристократи, братята научавали по една нова приказка от тях и от техните слуги.

Историите на Братя Грим били остро критикувани, тъй като не били подходящи за деца. В тях имало твърде много насилие и сексуален подтекст, затова по-късно били преработени. Друг популярен автор е Шарл Перо. Той също се придържал към „схемата“ с нещастния финал, но в края на приказките си пишел нравоучителни стихове за това какво правилно и какво грешно.

Истината за приказките
Ето някои от най-популярните приказки, чието съдържание е било променяно през годините, и техните оригинални версии, които са забравени.

Червената шапчица (Шарл Перо) – в подобрената версия ловецът спасява червената шапчица от лошия вълк и го убива. Истината - червената шапчица била млада дама, която попитала вълка как да стигне до къщата на баба си. Звярът я упътил грешно, причакал я в гората и я изял. И тук приказката свършва, а поуката – не говори с непознати и не приемай съвети от тях.

Малката русалка (Х. К. Андересен) – екранизацията на приказката показва как малката русалка се превръща в човек и се омъжва за принца от мечтите й. Истината – когато русалката се сдобива с крака, тя изпитва ужасяваща болка и не може да се нарадва на новото си тяло, нито на компанията на своя любим. Междувременно принцът се влюбва в друга и се жени за новата си избраница. За да остане жива, малката русалка трябва да го убие, докато той спи, но любовта й към него не й позволява да извърши такава жестокост. От мъка тя се хвърля в морето и се превръща в морска пяна. Поуката – човек не може да промени природата си.

Снежанка (Братя Грим) – от подобрената версия на приказката знаем, че мащехата моли ловеца да изтръгне сърцето на Снежанка и да й го занесе. В оригинала тя иска не само сърцето й, но и други нейни органи. За повечето хора финалът на приказката е, когато принцът целува мъртвото тяло на Снежанка и тя се буди. Истината – той взима тялото на принцесата със себе си към двореца и от труса, докато язди, Снежанка изплюва парчето отровна ябълка. Двамата се женят, а на сватбата си канят мащехата, за да я накажат за делата й. Младоженците връчват на кралицата нагорещени железни обувки, с които тя трябва да танцува, докато не умре от болки. Поуката – рано или късно злото бива наказано.

Други приказки – може би малцина знаят, че в "истинските" приказки мечките не са толкова гостоприемни към Златокоска, а компенсират с нея липсващия обяд, или че Рапунцел забременява от своя любим и затова вещицата реже косите й. В "Пепеляшка" пък доведените сестри се подлагат на жестоки мъчения, за да направят краката си достатъчно малки, за да влязат в стъклената пантофка.