Сънната парализа: Какво да правим, когато се "сковем"

С ънната парализа е вдъхновявала картини и истории на ужасите. Сега учените започват да разбират защо хората се събуждат от сънища, без да могат да се движат - и защо понякога могат да продължат да халюцинират.

Един мъж разказва за своето преживяване пред BBC: "Въпреки че мозъкът ми беше в съзнание, мускулите ми все още спяха. В спалнята ми беше горещо и тясно, сякаш стените се затваряха и аз се чувствах паникьосана. Най-накрая, след около 15 секунди, парализата се разнесе".

Но сънната парализа може да има много по-сериозни последици за живота. А при някои хора тя е съпроводена с ужасяващи халюцинации. Една 24-годишна жена, преживяла сънна парализа, която споделя пред BBC си спомня, че това се случило една нощ, когато била на 18 години. "Събудих се и не можех да помръдна", казва тя. "Видях една фигура, приличаща на гремлин, която се криеше зад завесата ми. Тя скочи върху гърдите ми. Помислих си, че съм влязла в друго измерение. И най-страшното беше, че не можех да крещя. Беше толкова толкова истинско." 

Други халюцинират демони, призраци, извънземни, заплашителни натрапници, дори мъртви роднини. Виждат части от собствените си тела да се носят във въздуха или клонирани копия на самите себе си да стоят до леглото им. Някои виждат ангели и по-късно вярват, че са имали религиозно преживяване. Изследователите смятат, че тези халюцинации може да са подхранвали вярата във вещици в ранната модерна Европа и дори могат да обяснят някои съвременни твърдения за отвличания от извънземни.

Учените смятат, че сънната парализа вероятно е съществувала, откакто хората спят. В литературната история има няколко колоритни описания на епизодите, а Мери Шели очевидно е била вдъхновена да напише сцена във "Франкенщайн" от картина, изобразяваща епизод на сънна парализа. Но доскоро този проблем е бил слабо изследван. "Това беше пренебрегван феномен ... но през последните 10 години интересът към него нараства", казва Баланд Джалал, изследовател на съня в Харвардския университет, който през 2020 г. завършва може би първото клинично изпитване на различни начини за лечение на сънна парализа.

Джалал е един от малкото учени, занимаващи се със съня, които в момента инвестират сериозно време и енергия в изследването на това състояние. Те се надяват да създадат по-стабилна картина на причините и последиците и да разберат какво ни казва това състояние за по-широките тайни на човешкия мозък.

До неотдавна нямаше съгласие относно това колко хора преживяват сънна парализа. Проучванията бяха спорадични, а методите не бяха достатъчно последователни. 

Но през 2011 г. клиничният психолог Брайън Шарплес, понастоящем гостуващ доцент в колежа "Сейнт Мери" в Мериленд, извършва най-изчерпателния до момента преглед на разпространението на състоянието, докато е в Държавния университет на Пенсилвания. Той разглежда данни от 35 проучвания, обхващащи пет десетилетия. В тях са участвали общо над 36 000 доброволци. Шарплес установява, че сънната парализа е по-разпространена, отколкото се е смятало досега, като почти 8 % от възрастните твърдят, че са я преживявали някога. Тази цифра е много по-висока сред студентите (28%) и психиатричните пациенти (32%).

"Наистина не е толкова необичайно", казва Шарплес, който е и съавтор на книгата "Сънната парализа: исторически, психологически и медицински перспективи".

След като преживеят състоянието, някои се насочват към свръхестествени или дори паранормални обяснения. В действителност, казва Джалал, причината е далеч по-прозаична. През нощта тялото ни преминава през четири етапа на съня. Последният етап се нарича сън с бързи движения на очите, или "REM". Тогава сънуваме. По време на REM мозъкът парализира мускулите ви, вероятно за да ви попречи да изпълнявате физически сънищата си и да се наранявате. Но понякога - и учените все още не са сигурни защо - сетивната част на мозъка ви излиза от REM преждевременно. Това ви кара да се чувствате будни. Но долната част на мозъка ви все още е в REM, казва Джалал, и все още изпраща невротрансмитери, за да парализира мускулите ви. 

"Сензорната част на мозъка става активна", казва Джалал. "Вие се събуждате умствено, възприемате - но физически все още сте парализирани."

Лекарите казват, че парализата е по-вероятно да се появи, когато сте лишени от сън, защото архитектурата на съня ви е фрагментирана. При някои хора обаче това събитие се оказва по-тежко. Изследването на Шарплес установява, че между 15 и 44 % от хората със сънна парализа изпитват "клинично значим дистрес" в резултат на това. Проблемите обикновено произтичат от начина, по който реагираме на сънната парализа, а не от самото състояние. Пациентите са обсебени от мисълта през деня кога ще настъпи следващата парализа.

"Това може да доведе до безпокойство в началото и в края на нощта", казва Еспи. "Около него се създава мрежа от тревоги и притеснения. Най-лошият израз на това е превръщането му в своеобразна паническа атака."

В най-сериозните случаи сънната парализа може да е признак на скрита нарколепсия - по-сериозно състояние на съня, при което мозъкът не е в състояние да регулира моделите на сън и бодърстване, което кара човек да заспива в неподходящо време. 

Лекарите казват, че парализата е по-вероятно да се появи, когато сте лишени от сън, тъй като архитектурата на съня ви е фрагментирана. Някои страдащи също така смятат, че е по-вероятно да я получат, когато лежат по гръб, въпреки че обяснението за това е неясно.

Най-разпространеният подход към лечението на сънната парализа е образователен: пациентите просто се запознават с науката, която стои зад състоянието, и се успокояват, че не са в опасност. Понякога се използва форма на медитативна терапия. Целта е да се намали тревожността на пациента при лягане и да се научи да запазва спокойствие, когато настъпи сънна парализа. 

При по-сериозни случаи може да се обмисли прием на лекарства - включително селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), които обикновено се използват за лечение на депресия, но имат страничен ефект - потискат REM съня.

Най-драматичните и запомнящи се епизоди на сънна парализа обикновено са тези, които са съпроводени с ярки халюцинации. Обикновено тези нощни видения са източник на страх, но учените смятат, че те могат да ни разкажат и интересни неща за човешкия мозък. 

Когато навлезете в сънна парализа, моторната кора на мозъка ви започва да изпраща сигнали към тялото, като му казва да се движи. Но мускулите са парализирани и затова мозъкът не получава обратни сигнали в отговор. "Налице е несъответствие... Аз-ът е разбит, разграден", казва Джалал. В резултат на това мозъкът "запълва празнината" и създава свое собствено обяснение защо мускулите не могат да се движат. Ето защо толкова много халюцинации включват същество, което седи на гърдите ви или държи тялото ви надолу. 

Това засилва популярната сред учените еволюционисти идея за човешкия мозък като "машина за разказване на истории". Трудно ни е да приемем факта, че голяма част от света е случайна, и затова мозъкът ни измисля драматични разкази в опит да намери смисъл в ежедневието.

Кристофър Френч, ръководител на изследователското звено по аномална психология в Голдсмитския университет в Лондон, е прекарал повече от десетилетие в разговори с хора от цял свят, които са имали такива халюцинации, и е записвал видяното от тях. "Има общи теми, но също така и огромна доза идиосинкразия, променливост", казва Френч. 

Някои халюцинации са трудни за обяснение - и дори направо странни. През годините Френч е регистрирал наблюдения на зловещо изглеждаща черна котка и на мъж, удушен от растения. Други обаче са много по-често срещани и изглежда са силно повлияни от културата. В канадския остров Нюфаундленд е обичайно да видите "старата вещица", която седи на гърдите ви. Мексиканците съобщават за "мъртвец", който лежи на гърдите им, а жителите на Сейнт Лусиан говорят за "кокма" - душите на некръстените деца, които ги задушават в съня им. Турците описват "Карабасан" - мистериозно, призрачно същество. Италианците често халюцинират вещици.

Всъщност в поредица от изследвания Джалал сравнява симптомите в Дания и Египет, сред доброволци със сходно разпределение на възрастта и пола, и открива културна пропаст в начина, по който се проявява сънната парализа. При египтяните вероятността да са преживели сънна парализа е много по-голяма от тази при датчаните (44 % спрямо 25 %), като те са по-склонни да подкрепят свръхестествено обяснение. Доброволците от Египет, които са вярвали в духове и демони, също така са прекарвали по-дълго време парализирани по време на всеки епизод.

Теорията на Джалал е, че страхът от свръхестественото кара хората да се страхуват повече от сънната парализа и това безпокойство увеличава вероятността от поява на явлението - доказателство за тясното сливане между нашите умове и тела.

"Когато имате тревожност и стрес, архитектурата на съня ви ще стане по-фрагментирана, така че е по-вероятно да имате сънна парализа", казва той. "Да речем, че баба ви ви каже: "Съществото изглежда така, идва през нощта и ви напада". И поради този страх [вие] сте свръхвъзбудени, центровете на страха в мозъка ви са свръхбдителни. И ето че по време на REM съня [вие] усещате: "О, нещо не е наред, не мога да помръдна, съществото е тук".

"Изглежда, че културата наистина може да създаде този поразителен ефект."