П ървата в света фабрика за рециклиране на текстил с търговска цел е крайъгълен камък в решаването на колосалния проблем с отпадъците в модата, които стават все повече. На шведския бряг на Балтийско море, в град Сундсвал - дом на целулозно-хартиената промишленост на страната - екип от учени, химици, предприемачи и производители на текстил празнува важен рожден ден под знаме, което носи лозунга "#SolutionsAreSexy".
Шведският производител на целулоза Renewcell току-що е открил първата в света фабрика за производство на целулоза за химическо рециклиране на текстил в търговски мащаб, след като е прекарал 10 години в разработване на технологията, пише BBC.
Докато механичното рециклиране на текстил, което включва ръчно раздробяване на дрехите и разкъсването им на влакна, съществува от векове, Renewcell е първата търговска фабрика, която използва химическо рециклиране, което ѝ позволява да повиши качеството и да увеличи мащаба на производството.
Според някои оценки всяка година в световен мащаб се произвеждат над 100 милиарда броя дрехи, като 65% от тях завършват на сметището в рамките на 12 месеца. При депонирането на отпадъци се отделят равни количества въглероден диоксид и метан - вторият парников газ е 28 пъти по-силен от първия за период от 100 години. По данни на ООН модната индустрия е отговорна за 8-10% от световните въглеродни емисии.
Само 1% от рециклираните дрехи се превръщат отново в нови облекла. Макар че благотворителните магазини, текстилните банки и схемите за "обратно приемане" от търговците на дребно помагат за запазването на дарените дрехи в годно за носене състояние в обращение, възможностите за рециклиране на дрехи в края на жизнения им цикъл понастоящем са ограничени. Много от магазините на големите търговски вериги, включително Levi Strauss и H&M, прилагат тристепенна система: препродажба (например на благотворителни магазини), повторна употреба (превръщане в други продукти, като кърпи за почистване или мопове) или рециклиране (в подложка за килими, изолационен материал или пълнеж за матраци - дрехите не са посочени като възможност).
Голяма част от техническите трудности при рециклирането на износени дрехи в нови се дължат на техния състав. По-голямата част от дрехите в гардеробите ни са изработени от смес от текстилни материали, като най-широко разпространеното влакно е полиестерът, който представлява 54% от общото световно производство на влакна, според световната организация с нестопанска цел Textile Exchange. Памукът е на второ място с пазарен дял от приблизително 22 %. Причината за широкото разпространение на полиестера е ниската цена на синтетичните влакна на базата на изкопаеми горива, което ги прави популярен избор за марките за бърза мода, които поставят цената над всичко - полиестерът струва два пъти по-малко на килограм от памука.
Докато пластмасовата индустрия е в състояние да разгражда чист полиестер (PET) от десетилетия, смесеният характер на текстила е предизвикателство за рециклиране на едното влакно, без да се разгражда другото.
Използвайки 100% текстилни отпадъци - основно стари тениски и дънки - като суровина, заводът Renewcell произвежда биоразградима целулозна маса, която нарича Circulose. Текстилът първо се раздробява и от него се отстраняват копчетата, циповете и цветовете. След това те се подлагат на механична и химическа обработка, която помага за деликатното отделяне на плътно заплетените памучни влакна едно от друго. Това, което остава, е чиста целулоза.
След изсушаване листът целулоза се усеща като дебела хартия. След това тя може да бъде разтворена от производителите на вискоза и да бъде изпредена в нов вискозен плат. Renewcell твърди, че захранва процеса си със 100% възобновяема енергия, генерирана от водната енергия на близката река Индалсалвен.
Шведската модна марка H&M, която произвежда три милиарда облекла годишно и е ранен инвеститор в Renewcell, е подписала петгодишен договор за 10 000 тона целулоза - еквивалент на 50 милиона тениски. Zara също си партнира с Renewcell за капсулна колекция през 2022 г.
Но технологията на Renewcell има ограничения - тя може да рециклира само дрехи, които са изработени от памук, като се допуска само до 5% съдържание на непамучни материали. "Отчасти това се дължи на факта, че е трудно да се отдели полиестерът, чието твърде голямо количество влияе на качеството на продукта, но също така искаме да сме сигурни, че от другия край ще излезе приличен добив", казва Кавали-Бьоркман.
Кавали-Бьоркман казва, че разчитането на бързата мода на евтини синтетични влакна е повлияло на отношението на потребителите към стойността на дрехите. "Преди да имаме индустриализирано производство на текстил, хората се грижеха за дрехите си", казва той. "Те ги ремонтираха, защото дрехите бяха инвестиция. Днес дрехите са толкова евтини, че схващането е, че винаги можеш да отгледаш още памук, винаги можеш да изпомпаш още петрол - това е много по-лесно, отколкото да положиш усилия да създадеш качествен продукт от нещо, което вече съществува и може да остане в обращение."
Наташа Радклиф-Томас, професор по маркетинг и устойчив бизнес в Британското училище за мода, е съгласна, че това е въпрос на стойност. "Често ни се струва, че можем да се измъкнем от отпадъците чрез рециклиране, и макар че рециклирането е ключова част от решението, то не е отправната точка", казва тя, като посочва свръхпроизводството и потреблението като основни причини за проблема с отпадъците в модната индустрия. Евтините и нискокачествени дрехи означават, че за потребителите често е по-евтино да си купят нова дреха, отколкото да ремонтират даден артикул.
Други компании обаче насочват усилията си към синтетичните и смесените материали, които са широко използвани от марките за бърза мода.
Компанията Worn Again Technologies, базирана в Нотингам, Обединеното кралство, набра 27,6 млн. паунда (34,2 млн. долара) през октомври, за да изгради демонстрационен завод за рециклиране на текстил във Винтертур, Швейцария, за трудно рециклируеми смеси от тъкани, като например дрехи, изработени от смеси от полиестер и памук.
Вместо да експлоатира своя собствена фабрика в търговски мащаб, Worn Again (в която инвестира и H&M) разработва процес, който ще бъде лицензиран за оператори на големи фабрики по света и който трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2024 г.
Технологията на Worn Again се различава от наличните в момента, тъй като използва химическо, а не механично рециклиране, което разделя полимерните вериги и ги връща към еквивалентното молекулно тегло на първичните. Това дава възможност за по-качествено и мащабно рециклиране на полиестерни и полипамучни смеси. Друга ключова отличителна черта на химическото рециклиране на технологията е, че тя може да рециклира текстил обратно в текстил.
Радклиф-Томас казва, че този вид подход може да помогне за решаването на системния проблем с кръговата циркулация в модната индустрия, когато става въпрос за синтетични влакна. Тя казва, че много марки често разпространяват твърдения за рециклиране и повторно използване на текстил, като защитават колекциите си от рециклиран полиестер, но всъщност тези облекла не са "кръгови", защото са изработени от рециклирани пластмасови бутилки, а не от текстил.
Въглеродните емисии
Емисиите от пътуванията, необходими за отразяването на този материал, са 0 kg CO2. Емисиите от дигиталните технологии, свързани с тази история, се оценяват на 1,2-3,6 г CO2 на преглед на страница.
"Огромната част от рециклирания полиестер в модата идва от съвсем друга верига на доставки - индустрията за пластмасови бутилки", казва тя. "Първоначално, когато марките започнаха да произвеждат облекла от пластмасови бутилки, това се възприемаше като много положителна стъпка. Сега виждаме, че това не е кръгов модел."
Преди да сме индустриализирали производството на текстил, хората са се грижили за дрехите си - Харалд Кавали-Бьоркман
Никол Райкрофт, основателка на Canopy, си спомня за недоверчиви разговори от 2013 г. за потенциала на рециклирането на текстил до текстил. "Много конвенционални производители ни казваха, че сме луди, че решенията от следващо поколение са невъзможни в търговски мащаб", казва тя. "Renewcell е доказателство за това какво е възможно. До 2030 г. искаме поне половината от произведените от човека целулозни текстилни продукти да идват от кръгови суровини."
Кейт Райли, ръководител на стратегията за синтетични влакна и материали в организацията с нестопанска цел Textile Exchange, казва, че компаниите ще трябва да разработят бизнес модели, които да се фокусират върху ремонта, наемането и абонамента.
"Това е от ключово значение за работата по затваряне на цикъла и преминаване от зависимост от конвенционалните синтетични материали, получени от изкопаеми горива, към текстилни суровини", казва тя.
Textile Exchange описва увеличаването на рециклирането на текстил до текстил като "свещения граал" на кръговата мода. С кохортата от компании, готови да увеличат мащаба на своите доказани технологии, тази цел вече не изглежда толкова непостижима.
