П рез 1976 г. 23-годишната Анелиз Мишел умира от глад и дехидратация след 67 тайни екзорсизми, в които свещеници твърдят, че са говорили с Луцифер, Хитлер и Нерон – а аудиозаписите от сеансите, все още достъпни днес, разкриват гласове и ръмжене, които превръщат холивудския филм „Екзорсизмът на Емили Роуз“ в бледа сянка на истинския ужас.
- Истинската история на Анелиз Мишел
През 1975 г. Анелиз Мишел проявява несъмнено странно и плашещо поведение, а майка ѝ е на ръба на отчаянието и се свързва с Католическата църква, за да прогони демони от дъщеря си. Анелиз чува гласове и проявява бурни реакции към религиозни предмети – отдавна сочени като отличителни белези на демонично обсебване сред вярващите – и родителите ѝ са убедени, че е обладана.
Демони и екзорсизъм: Историята на обладаната от Хитлер Анелиз Мишел
Историята за екзорсизмите на Анелиз Мишел е основата на филма от 2005 г. „Екзорсизмът на Емили Роуз“, но истинската история зад поведението ѝ и крайната ѝ смърт е много по-ужасяваща от всичко, което Холивуд би могъл да си представи.
Родена през 1952 г. в Германия, Анелиз Мишел е отгледана от баварски родители заедно със сестрите си. Майката на Анелиз имала дъщеря преди раждането на Анелиз, но детето, Марта, починало на 8-годишна възраст. Смъртта на Марта накарала майката на Анелиз да окаже силен натиск върху младата Анелиз, особено що се отнася до молитвата и религиозната преданост.
Анелиз била добра ученичка, особено що се отнася до изучаването на езици, и била описвана като щастлива и игрива, но била под постоянното наблюдение на родителите си. Семейството посещавало литургия два пъти седмично и според лекарите, с които Анелиз се срещнала по-късно, тя развила неврози, свързани с религиозната иконография, в резултат на наказания, наложени ѝ като малко момиче.
Тя започва да проявява симптоми на епилепсия и да изпитва социална стигма на 16-годишна възраст. Един ден през 1968 г., докато била в училище, Анелиз загубила съзнание за няколко минути и била в състояние, подобно на транс, според приятелите ѝ.
Смъртта на германско момиче по-страшна от филм на ужасите
Анелиз не си спомняла събитието и казала, че се чувства добре, но същата нощ се събудила с чувство на тежест по тялото си и след това се изпуснала в леглото. На следващия ден била задържана вкъщи от училище, но не се появили рецидиви и семейството смятало, че е добре. Повече от година по-късно, през август 1969 г., Анелиз преживява зловещо подобен епизод и е отведена на лекар, за да се установи какво се е случило. Местният лекар, д-р Фогт, я насочва към невролога д-р Зигфрид Люти. След преглед и серия от изследвания, неврологът не открива нищо нередно с мозъчната ѝ функция. След посещение при него, тя е хоспитализирана за туберкулоза през февруари 1970 г. Прекарва месеци в болницата и докато е там, преживява трети епизод.
Вече е депресирана и самотна, но нещата се влошават, тъй като други пациенти ѝ се подиграват. Скоро след това трето преживяване, Анелиз каза, че е видяла цветове, чула звуци и е изпитала чувство на еуфория, докато е казвала молитва на броеница. Тя била заведена на още изследвания при друг невролог, д-р фон Халер, който ѝ поставил диагноза епилепсия и ѝ предписал лекарства.
Лекарството не помага на Анелиз и тя започва да си мисли, че е прокълната. В крайна сметка Анелиз се завръща на училище през 1970 г., но е депресирана и затворена сред приятелите си. Продължава да получава припадъци, да посещава лекари и да изпитва разочарование от ситуацията си. Тя се отдава на католически изследвания и обучение, завършва гимназия и започва колеж, за да стане учителка. Въпреки тези усилия и продължаващото приемане на лекарства, състоянието ѝ се влошава.
До 1973 г. Анелиз получава халюцинации, докато се моли, и вярва, че е прокълната. Тя е обсебена от идеята, че дяволът е вътре в нея, и започва да посещава свещеник заедно с лекарите си.
Поведението на Анелиз става по-екстремно от 1973 г. нататък. Твърди се, че е облизвала урината си от пода, дъвчела въглища, разкъсвала дрехите си и дори е яла паяци и мухи. Тя започва да избягва религиозни предмети, като разпятия и светена вода, и проявява симптоми на това, което Църквата счита за демонично обсебване.
Семейството ѝ се отчаяло и помолило няколко свещеници за екзорсизъм, но те отказали и насърчили продължаване на медицинското лечение. В крайна сметка Църквата отстъпила и разрешила на Анелиз екзорсизъм, за да прогони всички зли духове в нея.
Нейният екзорсизъм трябваше да се извърши в абсолютна тайна. Свещениците, които се срещнали с Анелиз, не вярвали, че тя е епилептична и подкрепили идеята за екзорсизъм. Това повлияло на решението на Църквата да го разреши, въпреки че епископ Щангл посочил, че той трябва да се извършва тайно.
Отец Алт бил свещеникът, който помолил Църквата да се съгласи на екзорсизъм, тъй като силно вярвал, че Анелиз е обладана. В същото време семейството на Анелиз се чувствало уверено в екзорсизмите и престанало да ѝ дава лекарства, като вместо това се съсредоточило върху религиозна намеса.
В продължение на десет месеца отците Ренц и Алт провели над 60 сеанса на екзорсизъм с Анелиз, всеки от които според сведенията е продължил часове. Аудиозаписите от сеансите не само разкриват усилията им, но и демонстрират изкривения глас на Анелиз, ръмженето и другите изказвания, които тя е издавала в отговор на религиозния ритуал.
Анелиз първоначално подкрепяла екзорсизмите, но с напредването им тя отслабвала и отслабвала и нито свещениците, нито семейството ѝ потърсили медицинска помощ.
По време на екзорсизма отците Ренц и Алт разговаряли с не по-малко от шест демона, за които се твърди, че са обладали Анелиз. Луцифер, Юда Искариотски, Нерон, Каин, Хитлер и Флайшман – опозорен местен свещеник – също се появили. Като се има предвид училищният опит на Анелиз и обсебеността ѝ от християнските учения, по-късно се появяват теории, че Анелиз е избрала тези фигури умишлено.
Въпреки крехката си фигура, Анелиз трябвало да бъде държана по време на екзорсизма. Това малтретиране, заедно с липсата на медицинско лечение и храна, се отразило на тялото ѝ; тя умира в дома си на 1 юли 1976 г.
В крайна сметка Анелиз починала от недохранване и дехидратация, въпреки че аутопсията ѝ разкрила, че е имала и счупени зъби, две синини под очите и синини по ръцете, ръцете и китките. Тя също така имала счупени колене и множество рани по тялото си.
Отците Алт и Ренц, както и родителите на Анелиз, са изправени пред съд за убийство по непредпазливост през 1978 г. Свещениците твърдят, че екзорсизмът е бил успешен и е освободил Анелиз от демоните, които са я обладавали. Алт дори твърди, че някои от раните са стигматите, раните, които Исус Христос е претърпял преди смъртта си.
Доказателствата обаче не съвпаднаха и не бяха достатъчни, за да повлияят на съда. Всички страни бяха признати за виновни, но присъдите им варираха. Алт и Ренц бяха обвинени в непредумишлено убийство и получиха шест месеца затвор. Присъдите им по-късно бяха условни.
Родителите на Анелиз не получили наказание, тъй като германската правна система счете, че са преживели достатъчно страдания.
