П о-голямата част от американската разузнавателна общност смята, че Путин все още е убеден, че може да спечели конфликта в Украйна на бойното поле. Реалността обаче, както споделят двама високопоставени източници от американското разузнаване пред италианското издание La Stampa при условие на анонимност, е съвсем различна.
Съществуват четири основни причини, които отдалечават Русия от победата на терен:
- масовото прибягване до резервисти;
- тежкото икономическо положение;
- „незабележимото“ настъпление на руските сили в Украйна;
- технологично-военните способности на Украйна.
Резервистите
На бюрата на анализаторите е попаднал случай с пленен руски войник в Украйна – носил униформа едва от 12 дни. Тази история показва трудностите на Москва да набира войници от онова, което доскоро се смяташе за „резервоар“ от патриоти и наемници, готови срещу заплащане да воюват за Русия.
Първите признаци за недостиг на кадри са били забелязани още на 8 декември миналата година, когато проислямски бунтовници свалиха режима на Башар Асад – основен съюзник на Москва, която този път не се намеси. „В други обстоятелства щяхме да видим руснаците да се притекат на помощ – обяснява един от източниците, – но Русия не можеше да си позволи нов фронт в Близкия изток“.
На 13 октомври е приет закон, позволяващ разполагането на резервисти извън Русия – конкретно в украинските области Суми и Харков. Москва формира специални резервистки части с ускорено обучение от максимум два месеца, което често не се спазва.
Според открити източници Русия има сериозни затруднения с набирането на войници: през първото тримесечие на 2025 г. – 90 000 души, след което броят намалява. До момента през 2025 г. са наети 292 000 цивилни резервисти. Това е значима промяна, защото:
- резервистите не би трябвало да се използват без официално обявяване на война;
- подписват финансов договор с руското министерство на отбраната, което натоварва бюджета и ще доведе до още по-големи разходи.
Икономиката
Все още е рано да се оцени напълно ефектът от санкциите върху енергийния сектор, но САЩ подготвят допълнителни мерки, включително пълно изключване на руските банки от доларовия пазар. Международният валутен фонд прогнозира растеж на Русия от едва 0,6%, в сравнение с 4% през 2024 г.
Разходите за войната се оценяват на 150 милиарда долара, финансирани основно от приходи от петрол и газ. Русия обаче се намира в условия на инфлация над 10% и лихви от 17% – „неустойчива комбинация в краткосрочен план“, според икономическите анализатори. Те предупреждават, че Москва ще плати тежка цена през 2026–2027 г.
Завоеванията на терен
Путин, смятат американските служби, все още вярва, че може да спечели войната на бойното поле. В началото целта му е била да свали Зеленски и да установи проруско правителство; сега основната цел е контролът над Донбас и излаз към Черно море до Одеса.
Но реалността показва друго – Русия губи бронирани машини и техника „в несъразмерно големи количества“ спрямо малките си териториални придобивки. Наскоро руски танкове заседнали в кална гранична зона, а украинците унищожили 16 машини. Въпреки някои успехи край Покровск и Мирноград, украинската противовъздушна отбрана остава ефективна.
Разузнаването оценява, че Русия полага „огромни усилия – в човешка сила, техника и артилерия – без съответен резултат“, което прави положението ѝ неустойчиво в средносрочен и дългосрочен план.
Военната технология
Москва е подобрила и модернизирала иранските дронове Shahed (наричани от руснаците Geran-2) и използва свръхзвукови ракети, подкрепяна от китайски технологии. Въпреки това Украйна отбелязва по-голям напредък.
Киев вече произвежда самостоятелно високотехнологични дронове, удвоявайки производствения си капацитет от 1,5 на 3 милиона. Освен това въвежда в действие новите ракети Flamingo, представени на 18 август – с обсег 3000 км, тегло 1150 кг и GPS насочване с точност до 14 метра.
Те все още се тестват и имат недостатъци (уязвими са за радар и преносими ракети), но представляват сериозна стъпка напред.
Заключение
Американските лидери ежедневно получават брифинги от разузнаването. Президентът решава как да използва тези данни и доколко да им се доверява при вземане на политически решения. Но според бившия директор на отдела „Русия–Евразия“ в Държавния департамент, Джон Уилямс, политиците могат да имат „изкривена представа за реалността“, което може да доведе до грешни изчисления.
