В невронауката наричат захарта "естествена награда". За да оцелеем като вид неща като храненето, секса и грижата за другите трябва да бъдат приятни за мозъка, за да бъдат подсилени и повторени, пише Си Ен Ен.
Когато правим нещо приятно за нас, група неврони отделят допамин, който изпраща сигнал до онази част от мозъка, отговаряща за удоволствието.
Процесът активира и мускулни движения. Например посягаме да вземем още едно парче от шоколадовата торта.
Настроени сме да предпочитаме сладката пред горчивата и киселата храна, защото тя осигурява на тялото ни нужните въглехидрати.
Прекаляването с "естествената награда"
Проучване показва, че преди десетилетие американците приемали по 22 чаени лъжички захар на ден. Към днешна дата това количество значително се е увеличило.
Преди няколко месеца експерт предположи, че днешният британец консумира 238 чаени лъжички захар на седмица.
Сега е почти невъзможно да се намерят храни, които нямат добавена захар в тях, не са рафинирани и без консерванти. Тези добавени количества захар остават скрити за нас и ние несъзнателно се пристрастяваме към тях.
Подобно на зависимостта от наркотици, мозъкът получава своята "награда" и прави тялото зависимо от нея.
Зависимостта от захарта е реална
"Първите няколко дни са малко тежки. Усещането е като да детоксикираш тялото от наркотиците. Започнах да ям много въглехидрати, за да компенсирам липсата на захар", разказва Андрю от Пенсилвания. Миналата година той взима решението да спре захарта.
Андрю се почувствал по-добре след седмица.
Четирите етапа на пристрастяването
Наслада от храната, отдръпване, ненаситен апетит, усещането, че едно пристрастяващо вещество те кара да се пристрастиш и към нещо друго.
Тези четири етапа на пристрастяване се наблюдават и при животните.
Доказва го експеримент с плъхове.
Те биват лишавани от храна всеки ден за 12 часа. А след това получават 12-часов достъп до захар и друга храна. След месец на този всекидневен модел, плъховете започват да се държат като наркозависими. Те приемат много повече от захарта, която им се дава, вместо от другата храна.
А когато захарта липсва, показват признаци на тревожност и депресия.
Още нещо, много плъхове, захранвани със захар, с които след това се правили експерименти с наркотици, показват по-голяма зависимост към наркотиците, от плъхове, които преди това не са приемали от "естествената награда".
В друг експеримент, при който учените опитвали да откажат плъховете от захарта, те показали физически дискомфорт, като тракане на зъби, треперене на крайниците и на главата. Демонстрирали безпомощност.
Това, разбира се, са крайни експерименти. Ние, хората, не се лишаваме от храна в продължение на 12 часа, а след това да се наливаме със сода и да ядем понички в края на деня.
Но тези изследвания на гризачи със сигурност ни дават представа за неврохимичните основи на захарната зависимост.
Както вече казахме, захарта, подобно на наркотиците, освобождава допамин в мозъка.
В дългосрочен план, редовното потребление на захар всъщност променя генната експресия и наличието на допаминови рецептори както в средния мозък, така и в челната кора. По-специално, захарта увеличава концентрацията на един тип възбуждащ рецептор, наречен D1, но намалява другия тип рецептор, наречен D2, който има функцията на инхибитор.
С течение на времето допълнителният достъп до захар води до по-продължително освобождаване на допамин, по-голяма възбуда на мозъка и нужда от още захар.
Мозъкът става толерантен към захарта и има нужда от все повече количества от нея.
Засега не е ясно какъв период е необходим за по-сериозна "детоксикация" от захарта, но данните подсказват за минимум 40 дни на въздържание. А за да не се стига до това, просто е най-добре да бъдем умерени в консумацията.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
